Кога за последен път го направихте?

Пътуват ли хората днес на стоп? И какви са мотивите да вземеш раницата на гръб и да застанеш на магистралата: авантюристични, икономически, поведенчески, поколенчески… Може би са много и разнообразни.

Едни хора ще кажат, че вече мина хубавото време, когато беше забавно да пътуваш на стоп. Вземаш наръчника на стопаджията, хавлията и плажната кърпа и си на път.

Сега мнозинството от младите хора си имат коли – ако и да не са техни, компанията е взела от татко, батко, чичо и така пътува към морето. Преди време точно младите нямаха коли и пътуваха на стоп – по-евтино, по-весело, по-приключенски.

Днес вече не е приключенски, особено ако си възедричък, възбрадясал и общо взето не вдъхваш много доверие и добронамерените си казват – "Опасно е да ги вземам тези двамата, може да ме наранят."

Или пък ако две приятелки решат да стопират на магистралата, е спорно къде е по-голямата вероятност - да им предложат някой лев за съответни услуги, да се появи някой сводник да им търси сметка или да се придвижат накъдето са тръгнали, без проблем.

Опасността в стопирането си е част от адреналина – докато наистина не стане тъжно. Но пък размахвайки ръце, хората или са непоправими оптимисти, вярвайки че съдбата им отрежда срещи само с добри и позитивни хора или са крайно нуждаещи се.

Най-интересно е, че днес, ако си крайно нуждаещ се и няма как да се придвижиш с пари, по-скоро ще престоиш в тоалетната на влака 8 часа без билет, отколкото да тръгнеш да стопираш.

Струва ми се, че времената се промениха и от там и отношението към стопаджиите.  На вас кога за последно ви се случи непознат да ви качи в колата си и да ви помогне?

Az-jenata.bg