Само кадровите промени се оказаха наистина спешни, макар да ги няма в официалната програма на правителството

Тежко е. Много е тежко. Непоносимо тежко... От два месеца и половина това са думите, с които започва почти всяко изказване на министрите от правителството на Пламен Орешарски, а и на самия него. Те не пропуснаха да заложат на традицията да обясняват колко лошо е наследството, което са заварили, и как незабавно трябва да се предприемат спешни мерки.

Два месеца и половина правителството и управляващите по групи по интереси в парламента ни убеждават, че кабинетът трябва да бъде оставен да работи на спокойствие, за да намери единствено възможния отговор на формулата за спасение на народа и на държавата. Но се оказа, че формула няма, а и не личи някой да търси какъвто и да било изгоден за цялото общество отговор. Това, което се случи, е, че правителството така и не заработи според обявените предварително гръмки намерения. Все повече личи, че нито има представа как да постигне обещанията, нито има особено желание за това. Задачата на този кабинет изглежда друга - в кратко време да бъдат подменени ключовите фигури в управлението и да бъдат отворени широко вратите за близки до новата власт икономически кръгове. Или техните позиции да бъдат затвърдени.

Точно това и се прави в седмиците, в които протестите по улиците и политическите игрички около парламента и мнозинството в него ангажират енергията и вниманието на обществото. За да изпълнят основната си роля, министрите и премиерът дори не трябва да напрягат сили - достатъчно е просто да продължават да отклоняват вниманието на публиката. Или просто да си мълчат...

Решенията всъщност се вземат другаде,не в правителството. Затова и днес е толкова леко да бъдеш Орешарски.

"Спешните" мерки трябваше да са готови преди парламентарната ваканция. Какво се случи? На 2 август, петък, в дневния ред на парламента влязоха за одобрение два документа, обявявани предварително за "основополагащи на новата политика". Първият - програмата на премиера Пламен Орешарски за изход от кризата. Вторият - доклад на министъра на икономиката Драгомир Стойнев за състоянието на енергетиката. На Стойнев трябваше да му бъде възложена и задачата да гради стратегия за измъкване на този отрасъл от блатото. И двете решения, определяни за неотложни, бяха отложени за септември. Мотивът - депутатите отиват в отпуск и в този ден няма време за задълбочено разискване. Време нямаше, защото се отхвърляше ветото на президента върху закона за СРС, а никой не поиска парламентарният ден да бъде удължен точно преди бленуваната почивка - след цели два месеца усилен труд.

От разисквания по програмата всъщност няма особена нужда. Така наречената програма на Орешарски се размотава по партийни форуми на БСП от май насам. Вече два-три пъти се представя като нещо ново, макар в нея да има само козметични промени. Документът, озаглавен "Първи етап на изпълнение на Програмата на правителството в условията на довършване на сегашния и планиране на новия бюджетен цикъл", от самото си начало подозрително прилича на план на някогашно комсомолско дружество от времето преди началото на така наречения преход. Или на първична партийна организация - както щете. В последния му вариант дори са сложени срокове. Повечето от тях изтичат или в края на ноември, или най-често на 31 декември.

Набързо забърканата микстура е хаотичен сбор от вече съществуващи неща, изисквания към страната ни за съобразяване на нашите закони и практики с европейските, стандартни процедури за съгласуване на намеренията ни за следващия програмен период с Еврокомисията, които трябва да бъдат свършени независимо от кое правителство, и просто добри намерения и пожелания. Тъй като е правена по сектори, личи, че от министрите е искано да дадат нещо за планчето и те са дали - на когото колкото му стигат възможностите. Възможностите им не изглеждат големи...

Чудно ли е тогава, че с такава лекота депутатите от мнозинството пратиха разискванията по тази програма за ранната есен? Слушайки едни и същи мантри месеци наред по партийни форуми, вероятно отдавна са изпаднали в досада.

Далеч по-смислен е анализът за състоянието на енергетиката. Данните за отрасъла, който е изпаднал във финансов колапс, все пак бяха изслушани от депутатите. Но приемането на доклада също остана за есента, а "спасяването на енергетиката", както е кръстен цял раздел от плана "Орешарски", предварително бе провалено от набързо приетите промени в енергийните закони, с които цената на тока бе натисната надолу. Според повечето енергийни експерти популисткият ход, наложен от непремерено предизборно обещание, допълнително ще задълбочи проблемите. Срещу него вече се обявиха и енергоразпространителите, и производители на електроенергия, и синдикатите. Миньорите плашат с протести заради започнали съкращения и заради лошите прогнози за развитието на въгледобива. Заради страха от тези протести министърът на икономиката Драгомир Стойнев на няколко пъти обещава, че цената на въглищата ще бъде вдигната скоро. Още едно решение под натиск, което ще тушира временно един проблем, но само да засили натиска за и без това неизбежното вдигане на цените на тока в бъдеще.

Много спешна беше и актуализацията на бюджета, особено в частта си за възможността да се изтегли допълнително нов дълг в размер на 1 милиард лева. Според обясненията на управляващите без тази актуализация държавата няма да може да плати забавените пари на бизнеса, задържаното ДДС, ще има проблем със субсидиите на земеделците. Заради очакваното вето от страна на президента последва няколкодневна истерична кампания
как това решение е политическо и слага прът в колелата на цялата държавна машина.

Но още преди ветото председателят на парламента Михаил Миков заяви, че няма да спира ваканцията на депутатите, а новото гласуване ще е през септември. След като президентът върна закона, все пак бе насрочено извънредно заседание за 30 август - в последния възможен ден преди началото на есенната сесия на парламента. Когато националната телевизия попита тези дни вицепремиера Даниела Бобева, която следи повечето икономически ресори, дали депутатите трябва да се сберат по-скоро, за да отхвърлят ветото, получи интересен отговор: "Ами не знам. Нямам мнение за това". Вицепремиерът после уточни, че дори и да не бъде преодоляно ветото, кабинетът няма да подава оставка, ще продължи да си работи по Симеон-Дянковия бюджет и няма да плаща. Нещо в този стил неколкократно каза и премиерът Орешарски.

Да оставим настрана акцията на ГЕРБ за предсрочно прекратяване на ваканцията. Спокойствието, с което управляващите приеха отлагането на актуализацията, показва, че в нея, както твърдят и досега повечето икономисти, няма нищо спешно, колкото и министрите да ни замерят с апокалиптични числа.

Парадоксално в цялата обстановка от последните два месеца остава мълчанието на премиера. То много напомня на мълчанието на един друг премиер, пак дошъл от името на БСП, преди около 18 години. И пак, както беше и тогава, все повече става ясно, че премиерът и неговите министри всъщност не управляват реално държавата

Орешарски е един от най-добрите експерти, които България е продуцирала през последните 23 години, каза лидерът на ДПС Лютви Местан. Кой е продуцентът, Местан не казва. Премиерът също не казва. Но преди повече от месец в разгара на многолюдните протести в София в "Сега" написахме, че зад нежеланието на премиера да си отиде вероятно стои някаква сделка. И е добре Орешарски да обясни каква точно е сделката.

С времето става все по-видимо, че днешният кабинет е назначен, за да крепи паравана пред процесите, които се развиват тихомълком отзад. Шумът от скандала с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което запали искрата на недоволството, постепенно заглъхва. Забрави се и злополучният опит с назначаването за министър на архитекта на "Дюнигейт" Калин Тихолов. Той бе заменен от дългогодишния си съсед по стая в УАСГ Иван Данов. Пробата с Иван Иванов като зам.-министър на МВР също отшумя. Броени дни вълнение, но само по форумите, предизвика назначаването на бившия кмет на Царево Петко Арнаудов, човека, който се опита да закрие парк "Странджа", за шеф на горското стопанство в Царево.

Но междувременно в администрацията, в областните управи и в държавните фирми усилено върви подмяна на хората на ръководни постове. Първата голяма чистка дойде много скоро след назначаването на правителството и бе в енергетиката. Опитите да се покаже, че част от назначенията са съмнителни, бяха загърбени. След това промените продължиха и продължават в силовите министерства, в митниците, в екологията, в земеделието, във водния сектор, дори в спорта... В последните дни се смениха ръководителите на Комисията по хазарта и на Агенцията по горите. Подменят се, най-често с мотив "преструктуриране", шефове на дирекции и на отдели. На отговорни постове често се слагат хора, чиито имена се свързват или със скандали от времето на управлението на предишната тройна коалиция, или с определени икономически кръгове, или с ДПС, съратниците на БСП в парламента. Появяват се напълно непознати нови кадри, чиято квалификация или образование дори привидно нямат нищо общо с постовете, на които се пращат. Често дори самите министри, които ги получават, нито ги познават, нито са ги чували или виждали. Все по-силно става усещането, че постовете се редят някъде извън правителството, след което просто списъците се пращат по предназначение. 

Върхът на всичко, разбира се, е създаването на цяло едно ново министерство - на инвестиционното проектиране. Заради него бяха забавени редица големи строителни проекти. Министерството се сдоби със сграда едва на 7 август и май има амбиция и да заработи след още някоя и друга седмица. Отсега е ясно, че дейността му ще докара по-голям хаос в отношенията на държавата с общините и с бизнеса. Но тук целта е да се контролират ключови проекти и големите парични потоци, включително от еврофондовете, които се очакват в следващия програмен период. С подобна цел изглежда и промяната в икономическото министерство, което се сдоби с пети заместник-министър, Юнал Тасим. Повече от седмица след неговото назначаване все още не е съобщено какъв ресор ще има той и какво точно ще контролира, но упорито се говори, че ще поеме една от апетитните европрограми - "Конкурентоспособност".

Контролът върху еврофондовете, впрочем, изглежда основен мотив в много от назначенията. А и в плана "Орешарски" единствените точки със срок август са преглед на "критичните проекти" за изтичащия програмен период и изготвяне на ревизирана версия на споразумението с Еврокомисията за следващия програмен период.

Най-изненадващо и озадачаващо от няколко дни започна и атака срещу може би последната независима институция в държавата - БНБ. Формален повод е създаването на смесено дружество с френска компания за печатане на банкноти, за което официално бе съобщено още на 19 юни. В атаката няма смислени мотиви и остава усещането, че целта е да се разклати банката или нечий стол там и да се осигури пост за пореден близък на властта "експерт".

Реално, докато обществената енергия се изливаше на улицата, режисьорите на спектакъла, наречен правителствена политика и спасяване на държавата, на практика овладяха икономическите лостове на страната. Това е спешната задача, чието изпълнение трябваше да гарантира правителството. Оттук нататък на кукловодите им е все едно колко дълго и дали ще оцелее кабинетът. Какво е обещано на премиера - освен поредния портрет на стената в Министерския съвет - тепърва ще видим. Днес виждаме само колко е леко да бъдеш Орешарски.