Защо няма да се върне у нас

Стиляна е на 21 години от Стара Загора. Преди 11 години съдбата и майка й я отвеждат в Испания. За по-добър живот. Това лято Стиляна си е в България. Тя е обикновено момиче, а лекият акцент от испанския език допълва картината и отговорите на въпросите какъв е животът й в южната страна, какви са хората и защо въпреки голямата криза там, няма да се върне в родината си.

- Здравей, Стиляна. Хубаво ли е в Испания?

- На мен ми харесва. Особено хората. Те са дрюжелюбни и топли, сърдечни. Има добри взаимоотношения между тях. Сигурно не всички са такива, но там, където живея, е така.

- Всъщност къде точно в Испания живееш?

- В област Мурсия. Това е Южна Испания и за нея е характерна агрокултурата. Там се обработва земя. Отглеждат се портокали, манадрини, лимони. Селскостопнаска област е.

- Това е областта, където преди 2 години бяха ударени от тежко земетресение, нали?

- Да. В моя град се усети слабо, в Льорка удари много силно. Но се възстановиха. Държавата ги подкрепи, пратиха им помощи отвсякъде. Реставрираха жилищните сгради, които можеха, други събориха, за да не представляват опасност за хората. Всеки помагаше на всеки, за тази солидарност и добронамереност говоря.

- Казваш, че испанците са много дружелюбни хора, но има ли нещо, което ти прави впечатление у тях, нещо, което не пасва на нашия темперамент?

- Хората там не са намръщени и не гледат лошо. Ако има кажеш, че се връщаш от чужбина, няма да те гледат все едно си им откраднал нещо, а ще те питат как е, дали си добре, дали ти е харесало.

- Като цяло в Испания финансовата криза се отрази доста сериозно?

- Да. 25% е безработицата. Заради емигрантите е много трудно. Има много чужденци - българи, румънци, руснаци, украинци, еквадорци, колумбийци, мароканци. И вълната от Северна Африка след размириците, не спират да идват. Ние имаме семеен бизнес и може би това ни спаси, справихме се. Но много българи не успяха и се върнаха в България.

- Но Испания не е ревнала срещу емигрантите, както Великобритания.

- Нали за това говоря. Други хора са. Добронамерени.

- Кажи ни за бъдещето. В Испания ли искаш да учиш и да живееш?

- Да. Искам да стана психолог. В Испания психолозите в държавните болници и училища са на много добри позиции. А доколкото знам, в България, който е учил психология, трудно се реализира.

- Не искаш ли да се върнете в България?

- Майка ми се страхува, най-вече заради мен. Твърде дълго бяхме тук. В Испания премина част от детството ми и тийнеджърските ми години. Ако се върнем в България, ще ми бъде много трудно. А и обстановката ни плаши.

- Какво имаш предвид?

- Несигурността. В Испания, ако завърша психология - ще стана психолог. Тук не се знае. За заплащането да не говорим, въпреки кризата.

- Разкажи ни за тази прословута сиеста.

- Сиестата е следобеден сън. Хората подремват около два часа. Това за испанците е нормално, те свикват със сиестата от деца. Всъщност тя е възникнала заради децата, за да могат майките да се прибират на обяд и да приспиват децата си. Но през лятото сиестата е задължителна за някои дейности, заради топлото време и намалената трудоспособност. Например в строителството. Те работят до 13ч. и след това - след 18ч.

- Ако можеш да избереш друга страна по света, където да учиш, живееш и работиш, би ли сменила Испания?

- Не. Бих искала да видя други държави и да се запозная с други култури, но в Испания ми харесва.