Апарат определя дали сме либерали или консерватори

Атеистите по-често имат висока интелигентност в сравнение с религиозните хора. Това твърдят авторите на ново проучване в университета в „Рочестър”. Международен екип психолози успял да съпостави данните от цели 63 изследвания, проведени през последните 80 години. Оказало се, че действително съществува връзка между интелигентността и религията. Учените подчертават, че това е само статистика и че има много умни хора, които са и силно религиозни, както и хора с нисък коефициент на интелигентност, които не вярват в Бог.

Все пак обаче проучването говори за връзка между ума и атеизма. Учените дефинират интелигентността като така наречения Фактор Г. Той включва способността да мислим и планираме, да решаваме проблеми, да мислим абстрактно и да разбираме сложни идеи, както и да се учим от опита и грешките си. Според авторите на изследването тези човешки умения често са свързани с липса на религиозна вяра. Тази връзка ставала по-силна с напредването на възрастта, докато при ученици почти не се наблюдавала. Това означава, че едно дете може да е умно и религиозно, но когато порасне, е доста възможно по-високата интелигентност да го отдалечи от вярата.

Авторите на доклада Мирон Цукерман, Джордан Силберман и Джудит Хол посочват и вероятните причини за това. Според тях един интелигентен човек би бил по-склонен да избягва конформизма и да оспорва това, което е възприето като общовалидно. Психолозите вярват също, че умните хора използват повече своето аналитично мислене, отколкото интуицията си, а вярата е свързана именно с интуицията. Третата причина се корени в социалната роля на религията. Тя дава на хората опора и самочувствие – кара ги да се чувстват сигурни и да вярват, че са на прав път. Според Цукерман, Силберман и Хол обаче интелигентните хора нямат нужда от религия за това – те могат сами да намерят своя път в живота и да са сигурни в правотата си, без да разчитат на организирана религия.

Изследването обаче веднага срещна критики и беше обявено за непредставително. Може би най-големият му недостатък е че то се фокусира само върху една религия – протестантството. Не е изключено резултатите да са различни, ако се изследват католицизмът, православието или ислямът. Освен това докладът се фокусира само върху един тип интелигентност – аналитичното мислене. Пренебрегната е емоционалната интелигентност, за която се говори все повече през последните години. 
Не само психолозите, но и невролозите от години се опитват да обяснят човешката необходимост да вярва. Една теория дори свързва религиозната вяра с конкретно място в човешкия мозък, което носи името „Божието петно”. Нови изследвания обаче отхвърлят тази идея. Проучванията на сивото ни вещество показват, че вярата е много сложен процес, включващ различни участъци в мозъка. 

Либерали или консерватори

Психолози и невролози се опитват не само да направят връзка между ума и вярата, но и да предричат политическите виждания на хората с помощта на енцефалограф. Оказва се, че мозъкът на либералите и консерваторите действа различно в рискови ситуации.

Това показват резултатите на американско проучване, в което участвали както демократи, така и републиканци. Когато били изправени пред риск, по-либералните демократи активирали част от мозъчната кора, свързана с емоциите, както и със способността да се поставяш на мястото на друг човек. В сивото вещество на консервативните републиканци пък се активирала амигдалата – орган в мозъка, който отговаря за страх и риск.

Учените използвали тези данни и при друго изследване и успели да познаят политическите пристрастия на участниците само като следели тяхната мозъчна дейност в рискови ситуации.

Друго изследване пък показва, че либерали и консерватори реагират различно на неочаквани събития. Либералите по-често забелязвали внезапни промени, докато консерваторите били склонни да ги игнорират. 

Полукълбата в мозъка не определят характера

Популярната психология през последните години често разделя хората на два типа в зависимост от това кое полукълбо доминира в мозъка им. Хората, които мислят с лявото полукълбо, са смятани за по-рационални и аналитични, докато тези, чието дясно полукълбо е по-развито, са емоционални, интуитивни и креативни.

Оказва се обаче, че няма директна връзка между полукълбата в мозъка и характера. Невролози от университета на Юта анализирали резултатите от над 1000 мозъчни изследвания и не открили никаква разлика във функционирането на двете полукълба на хората, независимо дали те са емоционални или рационални. Учените признават, че отделни функции на мозъка действително са разположени в различни полукълба. Центърът, който отговаря за човешкия език, се намира отляво, а този, който контролира вниманието ни, е отдясно. В повечето случаи обаче не се срещат хора с по-развито ляво или дясно полукълбо.