След като 42% от българите никога не са ползвали виртуалната мрежа, то значи всички драми в блогове, форуми,"Туитър” и “Фейсбук” са буря в лъжичка за сироп

Нещата идват на мястото си, ако това изумяващо се интернет поселение допусне, че наистина представлява нищожна част от българските граждани. То се увеличава от година на година, строи къщи, ферми, бизнеси в интернет, информира се и пълни свободното време виртуално, но реално още е с размер на Йолоденев електорат. Не говоря за хората, които ползват периодично мрежата. А за тия, които се установяват постоянно и научавайки, че много сънародници въобще не го правят, се удивляват.

Но 42-та процента са абсолютно нормални. Ползването на интернет зависи от доходите, възрастовата структура и образованието на населението. Единствено по третия показател България е в приемливи норми. Бедни сме,

възрастните хора се увеличават непрекъснато

Съвсем логично делът на виртуалните ползватели не е голям. Ако държавата развиваше електронните си услуги, то това щеше да насърчи употребата на интернет. Но не го прави.

Слабата интернет ползваемост отваря и една друга интересна тема. Колко от мненията, акциите, споделянията, харесванията, разочарованията и т.н. са представителни за обществото? Когато например "Фейсбук", "Туитър" и блоговете са възмутени от нещо, значи ли, че се е възмутила България? Знаем, че не значи, ама да не би вълненията да са буря в сиропена лъжичка?

Интернет е влиятелен. Потребителите му формират и разпространяват култура. Фирми, партии, ведомства, обществени организации предлагат стоки, услуги, идеи, мотивират към движение, смирение, мисъл, безсмислие... всичко. Обратно - следят интернет, моделират поведението си съобразно участниците, мъчат се да им влияят. Цели отдели се занимават с тази задача. "Търся двама да се скарат под статус" - подобни обяви са чести в сайтове, предлагащи заетост на парче.

Но какъв е реалният мащаб на този виртуален свят? След като 42% никога не са влизали, колцина са тия, които го правят понякога? А колко са онези, които влизат, но никога не дават мнение, не участват в кампании,

не заявяват присъствие,

т.е. интернет животът им е анонимен? Със сигурност са много. И излиза, че всичко, което имаме като "интернет обществено мнение", е нищожна част от реалното. Нищо, което се случва в интернет, не може да е представително за България.

Доказват го и предизборните електронни анкети. В 90% от тях печели ДСБ, отскоро и "Зелените". Известен е резултатът им в урните. Бият виртуално не защото плащат на интернет активисти (всички го правят), а защото имат най-много фенове сред публично активните хора в мрежата. Реално - нищо нямат.

Всичко това е трудно да се проумее от хората, които по цял ден стоят в интернет, творят и общуват в мрежите. Те са предимно градски жители, т.нар. офисен пролетариат. Мислят, че интернет им предоставя необозрими хоризонти, а всъщност ги затваря в една и съща среда. Първото, което не виждат, е собствената си малочисленост. А като я научат, почват да обиждат различните. Тия дни чух, че българите, които странят от интернет, били силно манипулируеми. Информирали се от телевизията, мислели с главите от екрана.

Само преди 70 години се е смятало, че телевизията е връх в стремежа на човечеството към свобода. Че осигурява избор, алтернативи, вкарва познанието у дома, прави човек знаещ и независим. Вероятно след още 70 години за интернет ще мислим същото, каквото днес за телевизията.