Една е в смилането на месото, другата е в подправките, а третата - в печенето.

Бачково е място известно със своя манастир, красива природа и изкусителна скара. С право това асеновградско село, разположено в полите на Родопите, може да се нарече столица на българското кебапче. Десетки скари димят по пътя, а от тях се носи чуден аромат. Дори да не си гладен, няма как да не спреш.

Хубавото кебапче става от хубаво месо, както хубавото вино се прави от хубаво грозде, заявява 46-годишният Румен Чукалов пред вестник "24 часа". Близо две десетилетия той пече и продава в уличката, която води към Бачковския манастир. Научил занаята от баща си. Не се притеснява от изобилната конкуренция, защото е усвоил майсторлъка до съвършенство. Има много тънкости, твърди Румен. Една от тях е в смилането на месото, другата е в подправките, а третата - в печенето.

Каймата трябва да втаса поне 24 часа, да улегне, както се казва. След това е много важно на каква скара ще ги приготвяш. Някои ползват електрически, други - газови. Аз обаче открай време съм на дървени въглища, открехва кебапчията. Според него разликата е съществена. Едно е да печеш пиле на грил с газ, друго на жар, дава пример той.

Всеки мисли кебапчийството за лесна работа. Смятат, че като вземат каймата и я хвърлят на скарата, всичко е готово. Ние обаче държим на качеството. Затова хората идват тук. Може някои да нямат пари за сувенири, но за две кебапчета с топла питка и студена бира намират, радва се майстор Румен. При колегите му в по-непретенциозните заведения, бройката върви по 60 стотинки. В по-известните ресторанти пък са на двойна цена.

Нашите кебапчета са дълги, това им придава търговски вид и изглеждат още по-апетитно, издава Чукалов. Каймата обикновено е от свинско, но може да се прибави и малко телешко. Стават по-вкусни, но и по-сухи, допълва Румен. Казва, че от кебапче до кебапче има голяма разлика. Ако е от стари вносни меса - се ронят. За вкус да не говорим. Нашето българско месо е супер, в него е истината, категоричен е майсторът, който всеки ден в 8 ч пали скарата и чак до вечерта пече и продава.

Българското кебапче е изцяло наше. Обезателно трябва да се патентова, както и ракията, убеден е Чукалов. Колегите му го подкрепят. Според тях кебапчето е неизменен спътник на българската трапеза.

КЛАСИЧЕСКА РЕЦЕПТА

1 кг свинска кайма, 5 г кимион, 5 г черен пипер, сол и 100-150 грама студена вода. Каймата се омесва и престоява едно денонощие в хладилник. Премесва се отново и пак отлежава още половин ден на студено. Кебапчетата се оформят, като се полират с ръце, топнати във вода.

Пекат се на загрята скара, която трябва да е добре почистена и намазнена. Ако нямате сланинка, става и с марля, натопена в олио. Върти се 4 пъти, докато се образуват кафяви черти от всички страни. Стандартното кебапче е 70 грама.