Обвинението се хвали с 97% осъдителни присъди. Делата за корупция във властта обаче не са сред тях

Хроничният проблем на съдебната система да оставя ненаказани престъпници заради изтичането на абсолютна давност по делата им продължава да се мултиплицира. Нови 26 хил. престъпления остават без наказание заради изтекла давност само за първите шест месеца на тази година. Това става ясно от отчет на прокуратурата, публикуван на интернет страницата й. От въпросните 26 хил. престъпления едва за 298 е бил известен извършителят. При всички останали виновните не са били открити. 

В отчета на прокуратурата този факт се отчита като положителна тенденция благодарение на статистиката, че в предишните години погасените по давност престъпления са били повече. Например за първите шест месеца на миналата година са прекратени 29 248 разследвания, за същия период на 2011 г. - 26 718, през 2010 г. - 81 хил., а през 2009 г. - над 70 хил. дела. Така излиза, че броят на прекратените досъдебни производства намалява трайно - тази година със 7.9% спрямо 2012 г. При встъпването си в длъжност в началото на 2006 г. обаче бившият главен прокурор Борис Велчев съобщи, че е заварил 700 хил. такива дела, а преди година зам. главният прокурор Бойко Найденов твърдеше, че броят им е набъбнал до 900 хил.

Почти половината от наложените наказания през първите шест месеца на годината (43.9%) са пробация, сочат още данните от отчета. В същото време от държавното обвинение отчитат, че по 1/3 от делата се сключва споразумение между подсъдим и прокуратура, което автоматично означава и намаляване на наказанието. Други 13% от обвиняемите са освободени от наказателна отговорност и са глобени. Отчита се още, че едва 5.2% от делата са върнати от съда за доразследване или отстраняване на грешки. "Този процент е по-нисък в сравнение с предходните две години", пише в доклада.

Прокуратурата не пропуска да се похвали и с големия брой осъдителни присъди - в 97.4% от случаите се издава осъдителна присъда, независимо дали става дума за лишаване от свобода, пробация, глоба или някаква друга санкция. Същевременно обаче почти всички от системата признават, че повечето дела с висок обществен интерес, като корупция по висшите етажи на властта, злоупотреба с публични средства и т.н., са в останалите 3%, които остават без наказания. 

Тази статистика пряко кореспондира с обявения в началото на юли анализ, изготвен по препоръка на Европейската комисия, за работата на прокурорите в периода 1 януари 2007 г. - 15 февруари 2013 г. Той съдържаше скандални изводи като този, че делата за корупционни престъпления срещу лица, заемащи висши длъжности, и срещу полицейски служители се образуват кампанийно, обичайно след смяна на съответния министър или правителството. "Тези дела са изпитание за способностите и независимостта на правозащитната система като цяло и на магистратите и разследващите органи, работещи по тях. Тъй като се засягат хора на висши държавни длъжности и обществени личности, прокуратурата среща противодействие чрез политически и медиен натиск, като законодателни инициативи за реформа на съдебната система също понякога се ползват за натиск", пишеше в документа. Авторите на анализа констатираха още, че прокурорите не проучват задълбочено материалите по делата, липсва им анализ на доказателствата и не установяват противоречията в тях, не познават основни елементи от съставите на отделните корупционни престъпления, не следят и не познават съдебната практика, завеждат дела за деяния, които не са престъпления, и др.

Според отчета на прокуратурата за първите шест месеца на 2013 г. новообразуваните дела в графата от висок обществен интерес - тоест срещу злоупотреби във властта и срещу организираната престъпност, са 4079. Най-голям брой са за трафик на наркотици - 40.1%. На следващо място са данъчните престъпления - 31.7%. Едва 3.9% са делата за корупция и 2.3% за злоупотреба с евросредства. В същото време в годишния си доклад МВР записа, че именно злоупотребите с европари са се увеличили с над 40%.