Нашенците често пишат "очудвам" и "куртуазия"

Как се пише "бизнесцентър"? Дали длъжността ми се изписва с малка или главна буква? Когато човек има колебания, обикновено търси отговора в Гугъл. И той обаче може да ви подведе - равно количество хора пишат в мрежата "отверка" и "отвертка", така че нетът може и да не се окаже най-добрият правописен съветник. От известно време обаче в мрежата функционират и речници. Има всякакви - правописни, тълковни, съществуват дори цели форуми, където не само филолози усилено дискутират правописните правила и драмите на синтаксиса. Ако обаче ви трябва не дебат, а конкретен отговор, най-сигурният вариант е да се обадите на "Езикови справки" към Института за българския език на БАН. 

Българинът съвсем не е немарлив към правописа си въпреки представата, почерпана предимно от интернет форуми. Сънародникът ни често се съветва с онлайн речници и езиковедите от БАН, само че по различни поводи. Когато става въпрос само за правописа на дадена дума, обикновено избира "мързеливия" вариант да кликне в Гугъл. Ако обаче му трябва съвет за слято или полуслято писане, както и за употреба на малки или главни букви, търси БАН, тъй като най-често му е нужно обяснение за конкретния казус.
Всъщност думите, за чието изписване сънародниците ни питат нета и учените, най-често са тези, които грешат и абитуриентите на матурата. Очевидно има хора, които не наваксват с правописа цял живот, защото понякога питат мрежата за отчайващо елементарни неща. 
В интернет речника на chitanka например българите най-често грeшат представките -о и -у. Най-много грешни изписвания е събрала думата "учудване", изписана с "о", както и "уточнявам", също с "о". Тъй като речникът води и статистика на най-популярните грешки, веднага се вижда, че 3926 души са набрали погрешно първата. Много често се греши и "отвертка". Обикновено пишещият изпуска -т, въпреки че правописният речник е категоричен - трябва да го има. Честичко питат и за етимология на непопулярни думи - една от най-търсените е "айляк" - над 17 000 души. Много често се проверява и правописът на "обида" - очевидно дилемата за мнозина е дали пък не трябва да бъде с "у". Нашенците се затрудняват и за думи като "шестстотин", "ерудиран" или "уцелвам" - при последните две явно отново заради дилемата с у-то. Много колебания имат пишещите в нета и около "изконен", както и около "протектор". "Куртоазия" пък се изписва по цели два грешни начина - "кортуазия" и "кортоазия". 1558 души са на мнение, че правилно е да се пише "озаконявам", а 1892 пишат "управдание". Речникът дава и съвети какви са възможностите за пренасяне думите на срички. Посочва и значенията на думите, което улеснява онези, които бързат и нямат време да ровят в различни видове справочници за по-дълги проверки.
Правописните речници в интернет най-често се правят от филолози ентусиасти, но понякога и в тях има грешки. Има такива, в които авторите бъркат главните и малки букви - всъщност това е и един от основните проблеми на българина, когато става дума за правопис. 
"Под влияние на английския много хора вече поставят главни букви там, където би трябвало да има малки. Затова дори в последния речник специално уточнявахме този въпрос", разказва Милен Томов, езиковед от БАН. "Питат ни например дали в Нов български университет или в Българска национална телевизия всички букви трябва да бъдат главни", разказва той. Всъщност вече в десетки институции, които явно не са търсили съвети от БАН, съвсем ненужно се въвежда масова употреба на главни букви. Депутатите го правят дори в законопроекти, които може да са консултирани с целия неправителствен сектор, но явно не и със спецове по правописа. 
Ведомствата обаче много често ползват езиковите справки на академията - правят го както министерствата, така и цялата съдебна система. Много пъти въпроси са задавали и рекламни агенции, а понякога звънят и ученици, които искат помощ в писането на домашните. Случвало се е учените да решават по телефона и басове, сключени на правописна тема. 
"Противно на схващанията, че българинът греши пълен и кратък член, това далеч не са най-честите въпроси, които ни задават. Повечето от хората знаят правилата в тази област, особено след като и в последния речник ги разяснихме по-популярно", казва Томов.  За пълен и кратък член ги питат по-честичко, когато стане дума за прозвища - дали "Картофа застреля двама", или все пак го е направил "Картофът". Правилото е, че ако става дума за прякор, задължително е членът да бъде кратък. Преди време и медиите прибягнаха до езикова справка в БАН, след като бившият премиер Бойко Борисов заяви, че политическите му опоненти се "накокържили". Дори и езиковедите тогава търсиха думата в речника, за да стане ясно, че означава "настръхнали".
Най-много са онези, които се вълнуват от слятото и полуслято писане, което е истинска драма в езика ни. Дали откриват "фитнесцентър", "фитнес-център" или "фитнес център", например? Много често се задават въпроси и дали, ако заместник-министър се изпише съкратено, тирето трябва да бъде запазено. Доста институции се вълнуват и как точно да изпишат "конкурентоспособност" - вероятно за да не сгрешат името на оперативната програма. Дневно отговаряме на двайсетина въпроса, но през лятото питанията намаляват, разказват езиковедите. Важно е да се знае обаче, че езиковите справки на БАН са с импулсен телефон - понякога правописът може да бъде доста скъпо удоволствие. Има обаче и джиесем, който за някои мобилни оператори е безплатен.