Делото върви при врати, затворени като на масонска среща.

Рекет между прокурори. Не мутри от зората на демокрацията, а двама обвинители, които освен че са добри приятели, заклели се да спазват закона, са обвързани и от тайните ритуали на масонското братство.
Братята зидари, градили кариера в съдебната власт, преди рекетът да ги раздели, са бившият обвинител от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Ангел Дончев и ексобвинителят от Сливница Емил Милев. Първият вече е признат за виновен от две съдебни инстанции за това, че със заплахи е принудил Милев да му даде 20 000 евро. Скандалът е от 2007 г., но няма да намерите регулярна информация за хода на делото срещу Ангел Дончев. То върви при врати, затворени като на масонска среща.
Така никой не разбра, че на 5 юни Софийският апелативен съд (САС) е осъдил Дончев на 3 години условно. Такава беше присъдата и на Софийския градски съд. На пръв поглед еднакви, двете присъди са напълно различни.
"Труд" разполага с мотивите на САС, които дават възможност да се направят изводи за съдбата на повечето дела срещу магистрати. Или казано по друг начин - ще видим ли корумпиран съдия или прокурор в затвора.
Като повечето истории с престъпен край и тази на Дончев и Милев е порочно зачената. От мотивите на САС научаваме, че тя започва през лятото на 2007 г., когато прокурор Венцислав Андреев научава, че срещу колегата му от Сливница Емил Милев и съпругата му Русалина Михайлова се води проверка за незаконни доходи. И предупредил Милев, че може би го подслушват.
Колегиално, по масонски
Колегиалността извън закона не спира дотук. На 16 ноември в групата на доброжелателите на Милев се включва главният герой в прокурорско-зидарския водевил Ангел Дончев. В този ден в Благоевград имало среща за годишнина на масонското движение и "братята" Дончев и Милев трябвало да се видят. Последният тъкмо потеглял от София, когато получил обаждане от посредник на Дончев, че не трябва да ходи на срещата, защото МВР го следи. Посредникът му съобщил още, че прокуратурата има информация, че е свързан със Златан Баретата (Златомир Иванов-Баретата).
От мотивите на съда става ясно, че информацията, дадена на Милев за ходовете на прокуратурата, е съвсем точна. Дни по-късно проверяващият го Магдален Маринов разпорежда да се установи дали обвинителят от Сливница контактува с криминално проявени.
Следва ново тържество в прокурорския делник и на 25 ноември приятелите Дончев и Милев се срещат очи в очи. Тогава проверяваният Милев получава нова информация - че е засечен негов разговор с осъдения Йордан Миланов-Дънди.
Съдбоносна обаче е следващата среща между Милев и Дончев на 9 декември. Извикан от кума си, за да си вземе косачката, Милев разбира, че висшият прокурор го чака в къщата. Тогава Дончев казва на Милев, че е трябвало да бъде арестуван още преди два дни, но това не е станало, само защото Румен Петков, тогава вътрешен министър, върнал баретите. (Всичко това е отречено от Петков по време на процеса - б. а.) Тогава Дончев заявява: "Тези копелета са толкова алчни, че искат 20 хиляди евро", визирайки Петков. И обяснява, че ако Милев не даде парите: баретите ще му разбият къщата, "ще му се стъжни животът", "ще му пръснат задника", ще започне разследване срещу него и жена му и заключава: "Момче, разбери, тези пари ще ти излязат през носа, ако не ги дадеш!"
След този разговор Милев се въоръжава със записващо устройство за следващата си среща с Дончев на 15 декември на новогодишно тържество в Банкя. Там Дончев казва на Милев, че се разбрал с Румен Петков "да не го закача". Милев пък иска отсрочка за 20-те хиляди евро, а висшият прокурор го отрязва: "Такива пари се правят за два месеца." Тогава уговарят кодова дума, с която Милев да съобщи, че е събрал парите. По масонски прокурорът от Сливница трябвало да каже, че е готов с градежа.
Със запис от скандалната среща Милев търси помощ, но не от някой прокурорски началник, а от приятеля си Вежди Рашидов. Скулпторът опитал да се свърже с главния прокурор Борис Велчев, но не успял, затова потърсил адвокат Георги Гатев, тогава член на Висшия съдебен съвет. Чак след това чрез бившия шеф на столичната апелативна прокуратура Иван Петров за случая е уведомен Борис Велчев.
Следват подслушване и белязване на 20 000 евро, взети от БНБ. Денят е 19 декември 2007 г., мястото - "Изи клуб" в Студентски град. Предаването на парите е класическо - под масата. С леко движение Дончев взема пачката, която Милев държи на дясното си коляно, и я мушка в джоба на палтото си. Влизат антимафиотите.
Какво е престъплението
Един от големите проблеми на делото се оказа какво е престъплението, извършено от Дончев. Прокуратурата го обвини по чл. 213а от Наказателния кодекс, писан през 1997 г. за рекетьорите, които принуждаваха бизнесмени да им подписват записи на заповед за големи суми. Текстът е за онзи, "който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши". Съдията от първата инстанция Алексей Трифонов (вече в САС) заяви, че този текст от НК е в "будна кома" и осъди Дончев за обикновена принуда.
Апелативните съдии Галина Захарова, Невена Грозева и Пламен Дацов обаче твърдят, че именно чл. 213а описва извършеното от Дончев и то в една от квалифицираните му хипотези за длъжностно лице. Те избират за прокурора текст, който предвижда от 5 до 15 години затвор, глоба от 5 000 до 10 000 лв. и конфискация на половината имущество.
В мотивите си САС подробно анализира, че Дончев е заплашил Милев с унищожаване на имуществото му от баретите, физическо насилие и разследване, ако не му даде 20 хил. евро.
Отношенията в обвинението
Интерес представлява частта от решението, в която съдиите обясняват, че Милев е имал основание да възприема тези заплахи като реални. Първо, обвинителят от ВКП е много над този от Сливница в йерархията на прокуратурата и според съда двамата са били в положение на подчиненост и зависимост. И второ, пише съдът, Милев е бил наясно, че с оглед заеманата от него длъжност Дончев е разполагал с годни инструменти за осъществяването на заплахите си, тъй като е имал необходимите контакти в прокуратурата, за да ги постигне. Зад това изречение в мотивите на САС всъщност се крие страшното признание, че самите магистрати са наясно, че прокурор високо в йерархията и с достатъчно връзки може да съсипе нечий живот, включително и на колега.
Апелативните съдии казват, че е достатъчно със заплахите си Дончев да е въздействал на психиката на Милев, за да е налице престъплението по чл. 213а. Затова те заключават, че самото престъпление не е извършено с предаването на парите, а още при отправянето на първите заплахи.
Макар и за различни престъпления, и двете присъди по казуса "Дончев" си приличат по единодушието на съдиите, че бившият прокурор не трябва да влиза в затвора. Според САС в случая са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Те са: ниската обществена опасност на Дончев, чистото му минало и фактът, че е женен и е на зряла възраст - 60 години.
Към това се наслагва и същественото забавяне на делото от 6 години, за което според съда Дончев няма никаква вина. САС се позовава на съда в Страсбург, който казва, че ако бъдат надхвърлени разумните срокове за разглеждане на делото, това трябва да се приема като изключително смекчаващо обстоятелство. И както препоръчват евросъдиите, апелативните магистрати компенсират прекомерната продължителност на процеса с намаляване на присъдата.
Така, въпреки че определят, че Дончев е извършил престъпление, което се наказва с от 5 до 15 години затвор, те го осъждат на 3 години условно. Допълват, че в случая на прокурора дори минималното наказание по закон от 5 години затвор би било "несъразмерно тежка санкция" и не се налага той да бъде изолиран от обществото.
Наказанието обаче цели не само да превъзпита престъпника, а и да въздейства на цялото общество. Това е т.нар. генерална превенция, която трябва да възпре други прокурори да рекетират колегите си и да покаже на гражданите, че държавата не търпи подобни прояви. За нея в мотивите си САС заявява: "Надценяването на генералната превенция винаги води до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим, а това е несправедливо".
Ужасен край и ужас безкрай
Частният обвинител Емил Милев, заради когото процесът стигна до втората инстанция (той единствен обжалва присъда на градския съд), днес е доволен от решението. Сега е адвокат и твърди, че откакто е напуснал прокуратурата, е излязъл и от масонството.
"Наказанието на Дончев е повече в морален аспект. Той никога повече няма да бъде прокурор", каза Милев пред "Труд". И обясни: "Това е човек на 60 години, който вече от 6 години е безработен, съсипан е финансово и психически. Висящото му положение е по-лошо от затвор. По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай."
Според Милев по случая можело да има ефективна присъда, ако делото не се бе забавило. По думите му основна вина за това има висш прокурор, чието име не споменаваме, тъй като не успяхме да го открием за коментар. "Този човек направи всичко възможно делото да не влезе навреме в съда - каза Милев. - Процесът се състоя само заради усилията на обвинителя Борис Балев, който вече работи в апелативната специализирана прокуратура."