През 2008 г. получил и награда на конкурса “Южна пролет” в Хасково.

“Баба не вижда, аз не мога да ходя без придружител. Казвам , когато има стъпало или дупка, или друго препятствие пред нас, а тя ми помага да го преодолеем. Като скачени съдове сме.” Разказът е на Симеон Узунов от Смолян. Момчето е болно от церебрална парализа още от раждането си.

Симеон е автор на стихосбирка и е студент по бизнес администрация към Европейския колеж в Пловдив. Втори курс е, има успех над 5,80 и му е присъдена европейска стипендия за добри оценки от изпитите.

Започнал да пише стихосбирката си “Сънувана прегръдка” още от V клас. “Трябва нещо силно да ме впечатли, за да седна да пиша. Не бързам, започна един стих, след това може да минат години, преди да го завърша”, казва младежът.

Когато бил в X клас, направил първо издание на стиховете си. Тогава с помощта на съученици, читалище “Орфееви гори” в кв. “Райково” и областната дирекция на полицията издал стихосбирката. Струвало му около 2000 лв. Приятели от гимназията по приложни изкуства дали свои рисунки за илюстрации в книгата.

Сега за преиздаването му помогнали отново приятели и родопчанин, живеещ в Англия. 
“Не се познавам с големи поети, защото нямам контактите им. Оценявали са ме приятелите”, коментира младият поет. Давал е стихове за публикуване в местния печат. Част от стихчетата са посветени на лекари, които са му помагали. Само веднъж в живота си е участвал в литературен конкурс.

През 2008 г. получил и награда на конкурса “Южна пролет” в Хасково. Тогава майка му го закарала там с инвалидната количка. Болестта му е открита, още докато е пеленаче. Сега се е примирил със съдбата си. Живее със 71-годишната си баба Нели. Тя била 20 г. инспектор и още толкова преподавател в смолянския техникум по туризъм.

“Мъката ме удари в очите, няма как да се оправя. Явно природата така е решила да се допълваме с внука ми. Без Мони не мога да мръдна никъде”, споделя бившата педагожка. Внукът  е с 95% инвалидност I категория с придружител. Тя също е инвалид I категория.

Майката на Симеон - Лина, кандидатствала за социален асистент, но  отказали. Социалните преценили, че в къщата им в смолянския кв. “Райково” има възрастни хора, които могат да го гледат и не е нужно да се плаща за асистент. Сега Лина и съпругът  Аделин са на гурбет в Германия, за да печелят повечко и да покриват разходите за рехабилитация и психотерапия на Симеон.

Борбеният им син е прекарал 3 месеца след раждането си в кувьоз, тъй като е бил недоносен. Тежал 1080 г. На майката Лина по-късно  направило впечатление, че е все с опънати крачета и когато станал на 6-7 месеца, не можел да сяда и да се обръща.
“Претърпял съм 13 операции, сега да ми кажат: “Лягай да те оперираме, хич няма да се замисля”, казва Симеон.

Всички интервенции са направени в Центъра за ортопедично и рехабилитационно лечение “Проф. Бойчо Бойчев” в Горна баня и в специализираната клиника в Етрополе.
“Всяка от операциите е различна, но най-често се удължават сухожилия”, обяснява младият мъж.

Симеон е с парализа, която засяга само двигателните му способности. Няма умствени
увреждания. Всички харчове са били за тяхна сметка. Допреди 4-5 г. е бил в количка. Трябвало да купят нова, но нямали средства. Тогава той положил неистови усилия и минал на патерици.

“Ако се бях качил на новата количка, щеше да ми е лесно и сега може би нямаше да ходя. Обаче съм зодия Лъв и назад не давам, само смело напред”, шегува се той.
Миналата година чрез интернет успял да се свърже с най-модерната в Европа клиника за лечение на парализи в Мюнхен. Приготвил документите, легализирал ги и отново онлайн си запазил място за преглед.

Немските лекари били категорични след 2-седмичния му престой там, че повече операции на този етап не са нужни. Препоръчват рехабилитации, фитнес и спорт.
“Притеснявах се от уредите във фитнеса, сега се справям почти с всичко, което ми препоръчва кинезитерапевтът”, казва той.

Едно посещение при него струва 15 лв. По препоръка на лекарите от Германия Симеон трябва да плаща и на психотерапевт заради изживения стрес. Сеансът му е 20 лв. Иначе ТЕЛК му присъдила 217 лв. пенсия.

“Знаем, Симеон няма да се възстанови на 100%, защото има скъсяване на сухожилията и на двата крака, но винаги ще опитваме. След всяка от многото операции е започвал от ходене с патерици, шини, раздвижване с уреди и т.н.

Винаги се е справял, сега също ще успее. Неговият талант и буден ум ни амбицират да не се предаваме и да не губим надежда”, казва баба му. Симеон никога не е ходил на училище. Винаги се е обучавал индивидуално. Учителите ходили у тях, за да го учат в предварително уговорени часове. Момчето не е имало време да посещава редовна форма заради непрестанните операции и след това рехабилитации.

Сега и следването му е дистанционно. Не познава състудентите си, а само преподавателите. Иска да продължи да учи и след това. Мечтата му е да завърши публична администрация и да се реализира като мениджър.

“Удава му се организаторска работа и е много критичен към себе си, приятели и близки”, казва баба му. Винаги искам всичко да е изпипано, заявява и Симеон. Затова, винаги усмихнат и зареден с енергия, помага на всеки колега по време на учебната практика.