Липсата на лидерство доведе до криза в политиката, коментира Луиза Славкова

Това, което наблюдаваме всички и като гражданско общество, и като медии, и като анализатори, е, че въпреки явно оценените като от обществото като "спорни" назначения и номинации, правителството продължава, първо, да игнорира сигналите, които гражданското общество му изпраща, и второ, исканията на това гражданско общество за оставка. Това каза пред БНР Луиза Славкова, независим политолог, участник в изследването на фондация "Конрад Аденауер" по повод първите 100 дни от управлението на кабинета "Орешарски", публикуван във вторник. Публикацията, в която са обхванати около 70 дни от живота на кабинета, разглежда целия низ от назначения, уточни тя.

Сигурна съм, че на кабинета не му липсва желание да работи до края на 4-годишния мандат, но едно е желанието на управляващите да управляват, а друго е желанието на гласувалите за тях и на тези, които не са представени в парламента, желанието на активното гражданско общество да бъде представлявано от дадено правителство.

Анализаторите са обърнали специално внимание на назначенията във "втория ешалон" на властта, който често остава по-незабелязан от медиите.

Те са важни, доколкото при определени министерства създават потенциал за сериозна манипулация. За назначенията или политически мотивираните уволнения, в т.нар. "втори ешалон" доста се говори. От анонимни източници и медийни публикации знаем за определени случаи в Министерство на финансите и Министерство на отбраната и т.н. Вторият аспект, на който обръщаме внимание, е така наречената "реабилитация на сътрудниците на бившата ДС", която се наблюдава в сериозен мащаб в МВнР. При министър Николай Младенов се стартира политиката на "Възобновяване на доверието на партньорите към нас чрез отстраняване на посланиците с доказана принадлежност към ДС", а в момента се наблюдава реабилитация на част от тези върнати тогава в централната администрация на МВнР посланици.

Третият аспект, който е изследван, е нагласата на гражданското общество.

Далеч сме от правенето на паралели между "красивите, умните, интелигентните" и тези, които могат да си платят сметките за ток, и онези, които не могат и не са "красиви, умни и интелигентни". Това, което казваме, е, че част от протестиращите през февруари са представени и на тези протести, но самата сплотяваща единица на сегашния протест е различна. Докато през февруари протестиращите излязоха всеки със своята лична сметка за ток, своята лична кауза, своето искане или по-скоро критика, сега те имат една обща кауза. За мен сегашният протест е признак на активиране на гражданското общество и на една своеобразна солидарност.

Всяка стъпка на правителството е следена много внимателно от гражданското общество и е малко вероятно те да се откажат, коментира Славкова.

Доколкото мога да преценя сериозната мотивация на протестиращите, мога да си представя, че протестите няма да спрат, докато правителството не подаде оставка. Според мен причината, поради която протестиращите отказват диалог с управляващите, е, че когато се прекрачи една граница, от там нататък няма връщане назад, възможност за компромиси и диалог. Може би компромис е възможен в един друг контекст, в който партиите почиват на едни трайни ценности и са градени трайно във времето. У нас тези условия тотално липсват.

Според Славкова липсата на истинско лидерство е причина за криза в политиката.

Един от проблемите на нашите партии е липсата на истинско лидерство - такова, което не се базира на краткосрочни цели, а е градено с времето и се базира на ценности. У нас наблюдаваме по-скоро завъртане около харизматични личности, които се появяват в политическия живот и успяват да активират една избирателна активност.