Напусна ни още един от големите - Бояджана. Още приживе той се беше наситил на реализма в живота и в изкуството. И създаваше своите различни светове – от пружини на часовници, зъбчатки, от части от стари машини, стружки, пясък и асфалт. Платната му бяха портали към неговите невероятни мироздания. Допускаше ни да влизаме в тези негови антиреалии, но ние едва успявахме да се докоснем до необятните и необозрими вселени, които обитаваше неговият вечно търсещ творчески дух. Очите ни не винаги бяха достатъчно далекогледи, за да надзърнат достатъчно дълбоко в пространствата, едновременно родени и населявани от творческите инвенции на Бояджана. Липсваше ни смелост, за да прекрачим рамките на неговите картини. Страхът от безкрайността на това, което се криеше зад платната, подтикваше не един от нас да свежда поглед и да развива мегалофобия.

Сега Бояджана е там – в своите светове, които десетилетия ни загатваше чрез творчеството си. Световете, в които няма ограничения за нищо и за никого. И не е сам. Там го очакват и Георги Божилов – Слона, и Йоан Левиев и Димитър Киров. И неговият баща – Златю Бояджиев, който няма начин да не се гордее със сина си. А домакин ще им бъде Атанас Кръстев – Начо Културата. Ще седнат под лозите на „Червеното пони” и ще се отдадат носталгично на земните си спомени.

Не казваме последно сбогом на Георги Бояджиев. Защото той е там и ни очаква, за да ни покаже някой ден истинската красота на своите селения. Прелест, която ограничените ни от земния живот несъвършени сетива не могат да възприемат тук и сега.

Довиждане, Бояджане! Стефан Бонев