Концертът на концертите

И организаторите си признаха, че са правили концерти, гледали концерти, "но това ... това надмина всичко". То не беше просто концерт или спектакъл. Не беше дори грандиозно шоу. Не беше и поредната сбъдната мечта. Роджър Уотърс запълни всички човешки сетива, емоции, спомени и желания. Много е трудно да пишеш и мислиш за този концерт само няколко часа след като си го преживял. Искаш да кажеш нещо, но думите сякаш не стигат за действителността. Усещането e за "Comfortably numb". Културен шок. От първите мигове, с първите светлини, фойерверки, анимация и звук Роджър и компания обсебиха съзнанието и цялата сетивност. С всички символи на култовия албум - стената, куклата-учител, хорът от деца, вертолетите, чуковете, прасето, усещането за война, за безпомощност ... Различните образи на главния герой. Възкръсването на надеждата. И кулминацията. Събарянето на Стената. Гъделичкане по егото на публиката - Роджър Уотърс се обърна на български към нас, при това не просто с едно "Здравей, София!" или развяване на българското знаме по сцената. А с цяло послание, което на места беше трудно разбираемо, но с това стана още по-симпатичен. Посвети концерта си на жертвите на тероризма по света. Не пропусна и Сирия. С всички песни от албума, всяка сама по себе си философия на човечеството. С над 30 млн. копия по света и признат за един от най-успешните албуми на 80-те. И един от най-големите символи в музиката. Събарянето на Стената. За да съборим общата стена, първо трябва да съборим стените в себе си. Съборихме ли стената в себе си? Не. Много неща се изписаха и казаха. "Оставка"-та, изписана на Стената - всеки фен на Флойд знае, че групата винаги е била с политически позиции. Срещу режими, статукво, войни. Реакциите обаче показаха, че за нашите стени дори не се прави опит да бъдат докоснати. Напротив, продължават да се градят. Продължава разделението. Сега - на фенове на Флойд, които са за оставка и, които не са. Деленето на тези, които бяхме там и тези, които не бяха и се питат на глас защо. На тези, които бяха там да люпят семки, ядат пици с чушки и маслини и пият бира, и тези, които бяхме там заради концерта. На тези, които харесват Гилмор и другите, които харесват Уотърс.  На тези, които позволяват на артиста избор как да се представи и каква позиция да има, и тези, които бързат да критикуват кой е той, че да го прави. Самият факт, че концертът предизвика всички тези полемики доказва, че е уникален и си е струвало да бъдеш там.

Hey you, dont tell me theres no hope at all Together we stand, divided we fall. Хей ти, не ми казвай, че няма надежда. Заедно ще успеем, разделени - нямаме шанс...