От поведението им по нищо не личи те да работят в условия на безпрецедентен обществен натиск

Програмният кабинет се оказа смокиново листо, което цели да прикрие зависимостите в задкулисието на властта. Самата програма на кабинета, писана панически на фона на многолюдни протести, изобилства от кухи обещания и е почти лишена от конкретика. Общите приказки по тема "държавата срещу монополите", "реинудстриализация за 10 години", "спиране на административния рекет" срещу бизнеса си заслужиха и вътрешнопартийни критики. Голяма част от изброените приоритети пък вече са залегнали в закони и институциите няма как да не ги изпълнят.

С изявите си по-голямата част от министрите само още повече объркват картинката. От поведението им (с малки изключения като социалния министър Хасан Адемов, министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, вицепремиера по еврофондовете Зинаида Златанова) по нищо не личи те да работят в условия на безпрецедентен обществен натиск. Нищо подобно - част от министрите се държат така, сякаш разполагат с години да разберат какво точно се случва в ресорите им, а други успяха за броени дни да станат самонадеяни и да натворят куп глупости. Първенството в графа безхаберие държи спящото и ненужно дори според депутати на БСП министерство на инвестиционното програмиране.

Изгубена по магистралите изглежда и министърката на регионалното развитие, а икономическият министър Драгомир Стойнев незнайно защо реши да се меси в образованието и зачеркна в едно изявление целия механизъм на финансиране на средното образование - делегираните бюджети. Единственият министър, представил донякъде подредена идея за реформа на подопечния му сектор, до момента е Цветлин Йовчев. Реформите в сектор "Сигурност" обаче изпревариха министъра си и тръгнаха още с писаните по калъпа Пеевски промени в закона за ДАНС. Там щетите може да са далеч повече от обявяваните добри намерения от Йовчев за реформа на административния апарат към МВР, по-добро разпределение на ресурсите, извеждане на несвойствените дейности извън системата и прочие.

За реформи в забатачени сектори като здравеопазване и образование по същество още никой не говори, а пенсионната реформа отново е на дневен ред, но с цел да бъде замразена. Дългосрочни промени не личат да се задават и от първия план за изпълнение на програмата на кабинета, разработен с конкретни мерки и срокове. Това е разбираемо на фона на политическата криза и постоянно изскачащия призрак на предсрочните избори. По всичко личи, че кабинетът ще следва именно краткосрочния план-график, тоест ще се опита да изпълнява програма минимум, в която впрочем има и полезни неща като орязване на регулаторните режими, промени в закона за обществените поръчки, които да облекчат достъпа до тях, допълнителни социални мерки и др. Голяма част от обществото обаче отказва да живее на минимум и с право задава въпроса, ако ще го кара така, защо кабинетът просто не подаде оставка?

Парламентарната подкрепа за кабинета - на каква цена и докога? 

Упорството на правителството да продължи да работи под натиска на продължаващи протести само на пръв поглед е изненадващо. Оцеляването на кабинета в момента е политически гарантирано от неписаното, но твърдо споразумение между БСП, ДПС и "Атака", което ясно пролича при актуализацията на бюджет 2013. Ясно е, че опозицията в лицето на ГЕРБ ще се опита колкото може по-често да изтъква това съглашателство, включително с процедури като вот на недоверие.

Може да се очаква, че през есента натискът на улицата ще расте. Умишленото разделяне на гражданите, формирането на "приятелско" и "вражеско" гражданско общество може би е едно от най-грозните явления от първите 100 дни на кабинета. За политическото противопоставяне заслуга имат всички, включително и президентът, който зае поредица от недобре балансирани позиции. При допълнително изостряне на това противопоставяне кабинетът "Орешарски" и историята като цяло просто не могат да завършат добре. Който и каквито криви сметки да си прави - Станишев - за собственото си оцеляване, Борисов - за своето възкресяване.