Реформаторският блок има потенциал дори да измести ДПС от позицията на балансьор, смята социологът Юрий Асланов

Юрий Асланов е основател и собственик на социологическа агенция АФИС. Член е на Националния съвет на БСП. 

- Г-н Асланов, това ли е краят на протестите - "голямото посрещане" не се състоя, а се намесиха и партиите? 

- Не, това е краят на една концепция за протеста, но тя се провали по комбинация от причини. Този вид протест беше някак затворен, от една страна, в София, от друга страна, в някаква социална група. Не можа да привлече допълнителна подкрепа извън тях. От друга страна, събитията от 4 септември донякъде отблъснаха част от тези, които до този момент бяха активни заради навлизането на ГЕРБ, опита на ГЕРБ да се отъждестви с протестите. Помогнаха също и някои ексцентрични прояви на самите протестиращи. Че ще има още протести - ще има, въпросът е какви ще са те. Аз няколко пъти се опитвам да кажа, че ако в предстоящия сезон се реставрира вълната от февруарските протести, правителството ще бъде много сериозно заплашено, ако с политиката си го допусне. Не знам дали това ще се случи, развитието досега по-скоро прави този вариант слабо вероятен, но е възможен. Ако протестът продължи както през юли и август, това не може да доведе до дестабилизация, защото този вид протест не печели нови привърженици, но за сметка на това трупа нови привърженици в полза на правителството. 

- Говорите за хората, които бяха докарани с автобуси заедно със сандвичи за из път и минерална вода?

- Нямам предвид тези групи, които поддържат партиите. А групи, които не са активни, но които се дразнят от протестите. Имам предвид хора, които в някаква степен са окуражени от социалните обещания на правителството. Те също не са на площада. Повечето от хората, които се прибавят към подкрепата за правителството, стоят вкъщи и гледат телевизия. Протестът не печели симпатии. 

- Според изследванията правителството изобщо не печели симпатии.

- Правителството също няма как да спечели симпатии в тази неопределена ситуация с политическата подкрепа в парламента. Вероятно така ще си остане до края.

- Кога ще е този край?

- Не знам кога ще е краят на правителството. Но проблемът е в тази ниска обществена подкрепа и неопределената политическа ситуация в парламента. 

- Имаше гласове за хоризонт за кабинета, например до май догодина. Споделяте ли ги?

- Аз бях един от тези гласове, но БСП се втвърди, дори тези, които бяха критично настроени към ръководството. Логично е, когато на площада се вика: "Червени боклуци!", те какво да направят, да отидат да протестират ли? За БСП партийната подкрепа не е пострадала от протестите. В същото време не са пострадали особено и другите партии, с изключение на "Атака", които подкрепят правителството. И единствената партия, която е много заинтересувана от предсрочни избори, е ГЕРБ. И то не защото не могат да бъдат опозиция, а защото лидерите се страхуват от разцепление вътре в партията или от заканите някакви хора да разцепят парламентарната група. 

- Добре, но на тези протести има и много леви хора - какво прави БСП за тях?

- Имаше в началото и то доста. Те не са спрели да бъдат противници на партията, но вече странят от протестите. Просто защото протестът се радикализира по оста ляво-дясно. 
- Нов ляв проект ще бъде ли пътят те да бъдат представени по някакъв начин?

- По-скоро съм скептичен в сегашната ситуация. Кризата сплотява - когато всички са против теб, не е лесно да отчупиш парче и да накараш хора да тръгнат след нова идея. На практика това, което се случи с последните протести, прекрати хоризонта пред новите леви проекти. За Първанов аз не вярвам, а Татяна Дончева очевидно нещо ще прави. Ако очакват някой да ги подкрепи извън БСП, това е много смела надежда. Но вътре в БСП - е друг случай.

- Не е ли време да има конкуренция вляво?

- Този момент беше пропуснат още 90-а година, така че, както в други страни от Източна Европа, да има силна социалистическа и силна социалдемократическа партия. А и опитите да бъдат направени някакви проекти завършиха с неуспех. Понякога изглежда като да са постигнали успех, но за кратко, като Евролевицата. В крайна сметка всички тези хора се връщат в БСП. Не мога да кажа в дългосрочен план план как ще се развият нещата - няма нищо вечно. Но поне в близко бъдеще няма да се промени. Учуден съм, колко много хора в БСП вярват, че каквото и да прави БСП, тя няма да изчезне, защото е партия на 120 години. Това не е така, особено ако ръководството не направи някакъв опит да скъси дистанцията с хората - има напрежение по линия "дясно" и "ляво" и то не е по повод на сегашната ситуация, а от времето на тройната коалиция. 

- А вдясно Реформаторският блок вече намира място в социологическите проучвания.

- Тук има опасност да паднем в плен на едно лицемерие, което шества в публичното пространство - обвиненията между десните партии кой е по-десен. Важно е какво хората преценяват - ГЕРБ мнозинството от избирателите я оценяват като дясна партия. Това, че Костов не го признава, е друга тема. Реформаторският блок още не е факт. Да разсъждаваме наизуст, разбира се, е възможно. Има потенциал, доколкото ГЕРБ, най-голямата дясна партия, е в криза. Това не са хора, които ще се откажат от ГЕРБ и ще отидат в БСП. Възможно е да си останат и вкъщи, тоест да увеличат броя на негласуващите. Но по-активните от тях търсят новото. Това дава възможност на Реформаторския блок да се позиционира и да увеличи подкрепата си, която беше твърде условна, тоест на ниво съставящите я. Такава подкрепа може да ги направи ключов политически фактор, дори парламентарно представена сила. Разбира се, едва ли в близките години може да измести от водещата позиция ГЕРБ. Но пък могат, ако разбира се, успеят да реализират някаква правилна стратегия, някаква много ясна политическа програма, която би се възприела като алтернатива, да изместят ДПС от ролята му на балансьор, тоест да са ключов фактор в политиката, без да са първа или втора политическа сила. Но трябва доста време тези неща да ферментират, да се отложат, в общественото мнение да навлязат тези проекти, те да бъдат припознати. И чак тогава може да разчита на успех. Но както те искат веднага избори, опасността е много голяма от някакви хаотични действия да не направят нищо. Това касае между другото всички нови проекти.

- А тези нови проекти, които през ден се обявяват, носят ли промяна?

- Предпочитам да ги видя, да ги измерим в една анкета и тогава да разсъждаваме от гледна точка дали възниква нова ситуация. Защото в момента нямаме нова ситуация. Съотношението на силите е приблизително същото като на 12 май. Нужно е време те да се структурират. Избори сега ще възпроизведат същата ситуация.

- А за да се промени ситуацията, какво трябва да се случи - дали само промените в изборните правила са достатъчни, след като хората протестират срещу системата, а не просто срещу властта? 

- Зависи дали ще има съществени промени. С промяна на регламента не може да се постигне промяна на резултата, освен във вреда на този, който го променя. Поне досегашният опит е такъв. Друг е въпросът, че много разпоредби в изборното законодателство подлежат на ревизия. Не съм сигурен, че това предполага изцяло нов кодекс. Поначало логиката е скъсана - искат този парламент да се маха веднага, а искат същият парламент да направи нещо в тази посока. Промените в кодекса се налагат от това, че изборите в България се правят по безобразен начин.

- Да, именно - и с новия кодекс това няма да се промени.

- Разбира се, че няма, но повечето хора вярват в това. Правим изследвания и виждаме, ако ги питаме сега, те ще изберат чисто мажоритарни избори. Няма как да им обясним, че това ще доведе до това, което те не искат. Защото при мажоритарни избори има две, най-много три партии. Те искат, ако може всеки да си има свой представител в парламента, искат по някакъв начин да елиминират партиите, а всъщност с мажоритарните избори партиите стават по-силни. Няма как да го обясним на хората. Трябва в някаква степен, ако не можеш да убедиш хората, да се съобразиш с тях.