Бъдеща писателка изтъква 5+1 причини да мрази "поетче"-то

10-класничката Деница Пенчева взриви интернет със своето есе „5+1 причини да мразя Христо Ботев". Творбата се появи първо в личния блог на ученичката, но бързо набра скорост във Фейсбук.

Самата Деница признава пред бТВ, че не е очаквала такъв интерес и въобще не търсила скандална популярност. 10-класничката бе категорична, че чувствата ѝ към Ботев не са чак толкова полюсни и скоро може да напише и статия "5+1 причини да обичам Христо Ботев".

Деница мечтае за писателска кариера. Признава, че отделя по 2 часа на ден за писане, за да усъвършенства писателската си дарба. Отлична ученичка е и съвсем не е съгласна с коментарите в блога ѝ, че е "лигаво хлапе, което го мързи да учи".

Ето и есето от блога й:

5 + 1 причини да мразя Христо Ботев

1. Стихоплетец е – Човекът, наистина, не е имал от кого да се учи. Възрожденски поет с възрожденски дух си е бил. Самороден талант един вид. Но сравнете грубия, барабанен ритъм на стиховете му с нежните мелодии в поезията на Яворов, Лилиев, Димчо Дебелянов … Мога още много да изреждам. Те са от друга епоха и не мога да ги сравнявам, съгласна. По-добри са, безспорно. Тогава защо да не ги предпочитам?

2. Навсякъде е – Изпити след седми клас? Ботев. Матура? Ботев. Кой е най-добрият български поет? Ботев. Изграждал родолюбие. Аз досега не съм чувала някой да казва “Добре че е Ботев, та да обичам България”. А вие?

3. Първобитен е – Творчеството на Ботев има свое едно особено очарование. Почти като магията на пещерните рисунки.

4. Прехвален е - колко само е специална майката в “Майце си”. Каква прекрасна синекдоха е “бащино ми огнище” в “На прощаване”. Необичаен и прочувствен! Наистина заслужава хипстърските си очила от снимката. Така де, за такава оригиналност.

Човекът очевидно е краднал това-онова от народните песни. Няма лошо. Нямал е от кого да се учи, казах вече. Не го осъждам. Обаче чак да му се възхищавам?

5. “Голем” е – Ботев се е превърнал в символ за всички полуграмотни патриотари. Яки момчета, от онези дето не са чели нищо след “Пипи дългото чорапче”, го превъзнасят. И как не, човекът е бил смел, борил се е, умрял е за родината … Това прави ли го добър поет? Уважението към човека Ботев се е превърнало в религиозна почит. Някак е пошло.

И тъй, Ботев. Млад бунтар. Революционер. Поетче. Журналист. Мъртвец. Не го харесвам. Но повече мразя онези, които пропищяха “Ох, ама как ще махате “Майце си” от учебната програма!” и с грамадни жълти реплики разтръбиха мнението си “!!!!!!!!!!!!!!!БОТЕВ Е ВеЛИк !!!!!!!!!!!!!!!!”. При това толкова добре го разтръбиха, че “Майце си” остава. В крайна сметка, на кого му пука, че “Колко си хубава” на Христо Фотев е по-красиво, по-лирично, пó поезия.

Обаче краят на тази публикация още не е дошъл. Ето и бонус причината за омразата ми.

Защото ми разбива сърцето

Всеки път, когато прочета негов стих. Всеки път, когато помисля за съдбата му. Всеки път, когато усетя у себе си онзи ботевски бунт срещу грозното, срещу кривото и несправедливото. Всеки път виждам младото му тяло, проснато под оня връх. В тревата се просмуква лепкава кръв. Лепкава като сълзите на майка му. Лепкава като обичта към бащиното огнище. Лепкава. И тази кръв причинява повече болка отколкото недораслото ми сърчице може да поеме.

Затова го мразя.