Синдикатите в затъващото дружеството превантивно гонят несъществуващ инвеститор

Липса на пари, оредяващи клиенти, неразплатени средства от държавата и за капак - шумни синдикати, превантивно протестиращи срещу евентуалния частен инвеститор, който може би изобщо не съществува. Такова е положението в "Български пощи" от известно време. През последните дни обаче напрежението в компанията ескалира, подкладено от изказване на транспортния министър Данаил Папазов, че "бъде определен стратегически партньор, който ще придобие 49% от собствеността на дружеството". Бурята, предизвикана от думите му, принуди Папазов в крайна сметка в сряда да признае, че кандидат-партньори и без това няма и държавата ще търси пари, за да издържа дружеството, което сама е натоварила с губещи, но пък социални дейности.

Сянка от приватизация

"Служителите на "Български пощи" излизат на протест пред Министерския съвет на 25 септември", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на специална пресконференция. Синдикатите подозират "скрита приватизация на дружеството, което умишлено се води към фалит". Не е изключено протестният митинг да прерасне и в ефективни стачни действия, заплашиха синдикатите светкавично след изказването на министър Папазов, че се търси инвеститор за пощите (тиражирано впрочем от самите тях). Втората причина за недоволството на синдикалните лидери е, че в бюджета са заделени само 2 млн. лв. за "Български пощи", а законовата компенсация за дружеството за това, че то извършване универсална пощенска услуга в цялата страна през 2011 г., е 22.7 млн. лв. "Има една услуга, която държавата е поръчала, но е забравила да плаща", заяви Георги Бочев, председателят на Синдикалната федерация по съобщенията към КНСБ.

Министерството на транспорта доста бързо успокои духовете, уточнявайки, че инвеститор изобщо няма. Големият проблем за държавната компания обаче не е евентуалната стачка на служителите й, а устойчивата тенденция тя да губи позициите си на пощенския пазар.

И, разбира се, заплатите

Исканията на синдикатите към министъра на транспорта са да се откаже от намерението да се търси стратегически партньор, следващата седмица да се подпише оздравителната програма (предложена от профсъюзите), която ще доведе до икономии от 21 млн. лв., и да се увеличат заплатите с 10% най-късно от 1 ноември. Към премиера Пламен Орешарски исканията са да се намерят поне 5-7 млн. лв. сега, за да може компанията да излезе на нулата за 2013 г., както и да се постигне споразумение с Българската банка за развитие да ползва мрежата на пощите за разплащане с малкия и средния бизнес. От председателя на БСП Сергей Станишев пък се иска да поеме публичен ангажимент, че държавното дружество няма да бъде приватизирано.

Синдикатите заявиха, че са съгласни да бъде доведен чуждестранен мениджмънт, с ноу-хау отвън, но не и да се върви към "задкулисно намиране на партньор", при положение че не се знае какви ще са ангажиментите му, на база на какви критерии е избран и кой е той. "Притеснението на синдикатите се засилва и от факта, че "Български пощи" имат и облигационен заем. "Този дълг от 15 млн. евро. може да бъде изкупен от банка и после да се върви по схемата дълг срещу собственост, а накрая държавата ще остане с миноритарен дял", заявиха те.

Няма такъв инвеститор

"Това е върховна конспирация, която не съм обмислял", заяви транспортният министър Данаил Папазов пред "Капитал Daily". "Няма да има приватизация на "Български пощи" и няма да се съкращават служители", продължи той. На въпроса кой е мистериозният инвеститор Папазов отговори: "Няма такъв. Ако имаше, аз първи щях да се похваля. В плана за стабилизиране на "Български пощи", който в момента се работи, се предвижда търсене на стратегически партньор. Става въпрос не за приватизация, а за публично-частно партньорство, в което нищо лошо не виждам. Интерес обаче няма."
По въпроса с компенсацията, която пощите очакват, максималната сума, която транспортното министерство може да издейства, към днешна дата е 9 млн. лв. "Опитваме се да решим и проблема със субсидията, но те искат всичко да се случи веднага. Защо в бюджета са предвидени само 2 млн. лв. трябва да питате предишния финансов министър Симеон Дянков", заяви Папазов. Министерството е намерило още 2 млн. лв. вътрешни резерви, а в момента преговаря с финансовото ведомство за още 5 млн. лв. от актуализацията на бюджета. За компенсацията за 2012 г. (дружеството е на загуба за миналата година с 11.3 млн. лв. при приходи от 130.5 млн. лв.) пък ще има нова комисия.

Универсален проблем

Дори дупката във финансите на пощите да бъде запълнена, това ще е временно решение. Дружеството има далеч по-дългосрочни проблеми. Най-големият от тях е задълбочаващата се загуба на пазарен дял във всички сегменти на пощенския пазар. Като основен виновник за тази тенденция синдикати и политици традиционно сочат либерализацията на пазара от началото на 2011 г. Тогава "Български пощи" изгуби монопола си върху писмата и макар и да запази лидерството си там, приходите по това перо намаляха.

Сега темата с писмата отново е номер едно за профсъюзите. Даниела Драганова, председател на Асоциацията на демократичните синдикати, допълни списъка с исканията към ресорния министър с предложение да промени Закона за обществените поръчки така, че само държавни фирми да обслужват всички общински, областни и държавни администрации. Сега на пощенския пазар има няколко частни пощи ("МиБМ експрес", "Еконт експрес", "Тип-топ куриер" и "Стар пост"), които поради по-оптимизираната си мрежа могат да предлагат по-ниски цени. "Тези фирми печелят поръчките, а впоследствие използват мрежата на държавното дружество (което не може да им откаже) за доразнасяне на пратките", обясни Драганова. Близки до компанията изчисляват, че на година "Български пощи" губи средно по 8-10 млн. лв. от подобни поръчки. На искането за промени в ЗОП министър Папазов отговори: "Абсолютно невъзможно е. Никой няма да ми приеме предложението. "Български пощи" първо трябва да се научат да участват в търгове и да предлагат адекватни цени. Ще създадем такова звено, което да се занимава точно с кандидатстване по обществени поръчки."
Основен клиент на пазара на писмата принципно е публичният сектор (58%). Обществените услуги са на второ място с 25%, а на трето са финансовите институции – 11%.

На практика обаче затъването на държавния оператор не е само при универсалния сегмент на пазара, а по всички линии. Най-слабо е представянето на мастодонта в най-печелившите сегменти - куриерските услуги и хибридната поща (т.нар. неуниверсални услуги). По данни на Комисията за регулиране на съобщенията за 2012 г. "Български пощи" имат едва 4% пазарен дял там. Около 50% от приходите на държавната компания пък идват от комисиони за събиране на сметки за ток и вода и за плащането на пенсии. С годините обаче все повече пенсионери ще използват банковите си карти, за да плащат за комунални услуги. Тоест силната зависимост на бизнеса на пощите от НОИ в дългосрочен план не е печеливша стратегия.

В момента министерството подготвя план за преструктуриране на компанията. "Не приватизираме "Български пощи". Напротив, търсим допълнителни дейности, с които дружеството да увеличи своите приходи. Водим разговори с Българския спортен тотализатор да открие свои пунктове в клоновете на пощите. Водим разговори с БДЖ пощите да започнат да продават техни билети", обясни министър Папазов. Дали това ще е достатъчно - едва ли.