Партиите без субсидия ще получават ваучери от 20 000-30 000 лв.за реклама, представянето на кандидатите в обществените медии ще е безплатно

Предизборната кампания в обществените медии да е напълно безплатна, а за частните да има държавна помощ - това предвиждат част от предложенията за нов Изборен кодекс (ИК). С цел да се осигури равнопоставеност на кандидатите в частните медии мнозинството обмисля въвеждането на държавни медийни пакети за партиите без субсидия. "Това ще са един вид ваучери на стойност 20 хил.-30 хил. лв., с които те ще могат да си заплащат участието в частните медии", поясни шефката на временната парламентарна комисия за изработване на новия кодекс Мая Манолова, която вчера представи черновата на първата част от проектозакона. В нея е заложена пропорционална избирателна система за парламентарния вот с възможност за пренареждане на листите. Но комисията има готов вариант и за смесена система, при която 120 депутати се избират мажоритарно на един тур, а останалите 120 - пропорционално с преференции. Машинно гласуване и серийни номера на бюлетините са други идеи, залегнали в черновата. Манолова се похвали, че с промените се предвижда повече мажоритарност.

Т.нар. "медийни пакети" за несубсидираните партии ще позволят на хората да направят информиран избор за всички кандидати, коментира Манолова. Отделно ще се разчита на добрата воля на частните медии да предоставят безплатна трибуна на участниците във вота. Обмисля се вариант парите да бъдат заложени в бюджета за разяснителната кампания. Манолова сметна, че ако на следващи парламентарни избори участват около 45 несубсидирани партии, колкото бяха на последните, това ще струва около 1 млн. лв. на държавата. Загубите на обществените медии от безплатната кампания пък можело да се компенсират с повишаване на държавната им субсидия в бюджета за догодина.

Предложенията все още не са предоставени за обсъждане на партиите в парламента, така че още не е сигурно кои от тях ще бъдат одобрени и кои не. Мая Манолова се обяви за убеден привърженик на смесената избирателна система, но не е ясно дали колегите й споделят същото мнение. Въвеждането на немския модел бе предложено от изборния експерт проф. Михаил Константинов. "Така удовлетворяваме хората, които искат да видят конкретно лице, да гласуват за конкретен кандидат, например да избират между мен и г-жа Цецка Цачева", аргументира се Манолова. От друга страна, тази система не ощетява партиите, защото гласовете за мажоритарните кандидати се преливат към техните формации, обясни тя. Българският опит с мажоритарния вот обаче показа, че той стимулира големите партии. През 2009 г., когато избирахме мажоритарно 31 депутати, 26 бяха от ГЕРБ, а 5 - от ДПС.

На следващ национален вот ще бъде въведено машинно гласуване, но на първо време с паралелни хартиени бюлетини и само в градовете с население над 20 000-30 000 жители, докато свикнат хората. Вероятно машините ще бъдат изпробвани за пръв път на предстоящите европейски избори през май догодина. Гласуването ще става с интегрални бюлетини, а не както настояваше ГЕРБ - с отделни бели. За първи път ще бъде предвидена и допълнителна защита. Всички те ще бъдат номерирани, за да е ясно колко постъпват в секциите, с колко е гласувано и колко хартисват. Номерът ще е записан на две места - върху кочана с бюлетините и върху самата бюлетина. При излизане от тъмната стаичка членовете на комисията ще могат да сверяват дали двата номера съвпадат. Тази мярка е насочена срещу контролираното гласуване с предварително попълнени бюлетини от типа "индианска нишка". Преди пускането в урната обаче отрязъкът с номера на бюлетината ще се откъсва, за да се предотврати възможността за проследяване на вота, обясни Манолова.

----- НАДЗОР

Комисията за новите изборни правила вчера гласува и състава на Обществения съвет, който ще подпомага дейността й. Сред 24-те му членове са шефът на Сметната палата Валери Димитров, шефът на ГРАО Иван Гетов, проф. Михаил Константинов, бившият конституционен съдия проф. Емилия Друмева, лидерът на партия