В редица случаи сметките на потребителите за електроенергия се оказват нереално завишени спрямо действително разходваното количество електроенергия. Какво следва да направим, в случай, че считаме, че и нашите сметки са завишени и не дължим плащане на претендираните суми по фактури?
Пътят за защита е воденето на отрицателно установителен иск пред съда срещу съответното електроразпределително дружество, за установяване недължимостта на така претендираните суми за заплащане. Доказателствената тежест при този иск е разместена, тъй като ищецът твърди един отрицателен факт, а ответникът следва да докаже фактите и обстоятелствата от които произтича неговото вземане.
Фактурите за заплащане на консумирана електроенергия се издават на основание на констативни протоколи за разходваната електроенергия, съставени от страна на електроразпределителното дружество. Тези констативни протоколи обаче съставляват частни свидетелстващи документи и нямат обвързваща сила по отношение на съда за фактите, които удостоверяват, но само в случай, че бъдат оспорени от ищеца. При оспорване на констатациите, съдържащи се в констативните протоколи, електроразопределителното дружество следва да ангажира и други доказателства, които да установяват основанието и размера на претендираната сума за заплащане от потребителя на електроенергия. В случай, че други доказателства не бъдат ангажирани от страна на ответника, то искът за установяване недължимостта на суми за заплащане следва да бъде уважен.
В случай, че ответникът ангажира и други доказателства, освен констативните протоколи като например експертизи, то вещото лице следва да даде отговор на въпроса правилно ли е начислена разходваното количество електроенергия за конкретния имот. Предмет на доказване в този случай ще бъде фактът дали конкретното измервателно устройство /електромер/ е отчитало правилно разходваната електроенергия. Ако се окаже, че отчетите по електромера на са коректни, то ще се доказват и причините за тези несъответствия. В този случай, за да докаже дължимостта на претендираните суми за заплащане, електроразпределителното дружество ще се стреми да докаже външно вмешателство върху устройството, поради което измервателното устройство не отчита вярно разходваната електроенергия за даден имот, както и да докаже, че това вмешателство е извършено от страна на потребителя на електроенергия. Последното обстоятелство се доказва чрез всякакви доказателствени средства, включително свидетески показания. От своя страна ищецът също може да иска допускане до разпит на негови свидетели, които да установяват дали потребителят е имал фактическата възможност да манипулира измервателното устройство, дали е имал достъп до конкретния електромер.
В случай, че електроразпределителното дружество не успее да докаже виновно поведение от страна на ищеца при манипулиране на устройството, но се установи, че електромерът не е функционирал правилно, поради което начисленията не са верни, то отговорността за това следва да се понесе от електроразпределителното дружество и предявеният иск да бъде уважен. Това е така, тъй като отделните измервателни устройства, включително електромерите са собственост на електроразпределителното дружество, а не на отделния потребител, поради което собственикът им носи отговорност за тяхната изправност, а когато същите са неизправни търпи съответните последици.
Предвид посоченото по-горе, ако получаваме нереални сметки за разходваната топлинна енергия, то има път, по който да търсим правата си като потребители.
