За това откритие Флеминг получава Нобелова награда

Любопитен факт е,че днес се отбелязват 85 години от откриването на пеницилина от британския микробиолог Александър Флеминг. За своето откритие - пеницилина и лечебното му въздействие при редица инфекциозни заболявания той е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина за 1945 г. Флеминг достига до големия си успех едва през 1928 г. Изложена на въздух една от лабораторните му стафилококови култури хваща плесен. Флеминг забелязва, че там, където е плесенясало, бактериите са изчезнали. Той правилно стига до извода, че плесента произвежда някаква субстанция, която унищожава стафилококовите бактерии. Не след дълго Флеминг успява да докаже, че това вещество спира развитието и на много други вредни бактерии. Субстанцията, наречена от него пеницилин (пеницилинум нотатум), която я произвежда, се оказва напълно безвредна, както за хората, така и за животните. Получените от Флеминг резултати са публикувани през 1929 г., но първоначално не предизвикват интерес в академичната общност. Флеминг е отбелязъл, че пеницилинът би могъл да намери голямо приложение в медицината. Обаче не бил в състояние да разработи метод за пречистването му и повече от 10 години това лечебно средство остава незабелязано.
Най-после в края на 30-те години двама английски лекари Хауърд Флори и Ернст Борис Чейн - попадат на Флеминговата публикация. Те повтарят опита му и достигат до същите резултати. После пречистват пеницилина и го използват върху лабораторни животни. През 1941 г. експериментират и върху болни хора. Опитите им показват недвусмислено, че новото лекарство има изумителен ефект.
С подкрепата на английските и американските власти на сцената излизат фармацевтичните компании и сравнително скоро разработват технология за производството на пеницилина в големи количества. Отначало той се използва само за военни, пострадали при сражения, но през 1944 г. с него се лекуват и цивилни, както в Британия така и в Америка. Когато през 1945 г. войната завършва, пеницилинът намира широко приложение в цивилния свят.
Откриването на пеницилина дава голям тласък на изследователските търсения за други антибиотици, които скоро довеждат до изнамирането на много “чудотворни лекарства”. Въпреки това пеницилинът остава най-широко употребяваният антибиотик.
Пеницилинът вече е спасил живота на милиони и несъмнено в бъдеще ще спаси още толкова, затова едва ли някой ще оспори значението на Флеминговото откритие. Александър Флеминг умира през 1955 година на 74 годишна възраст.

Източник: Уикипедия