Искате ли да направите живота на близките си още по-добър? Ето какво трябва да казвате всеки ден на своите роднини, приятели, колеги и служители!

Ето какво мисля... Може да сте дори шеф, но това не означава, че сте по-умни, мъдри или способни от другите. Подкрепяйте с доводи твърденията и решенията си. Давайте причини. Обяснявайте логиката, не налагайте едностранни заповеди.
Сгреших. Ако имате силата да признавате грешките си, ще позволите на околните да ви опознаят по-добре – и то от най-добрата ви страна. Способността да кажеш „Сгреших” е дадена само на силните, благородни и самокритични хора – и останалите знаят това. Бъркате, ако мислите, че това признание ще подрони авторитета ви. То само ще облекчи атмосферата около вас и ще накара всички да дадат най-доброто от себе си.
Това беше чудесно! Никой на този свят не получава достатъчно похвали. Посочете някого – когото и да е – който заслужава добра дума за нещо, което е направил, и кажете „Браво, това беше чудесно!”
Няма защо. Сетете се за случай, когато сте дали на някого подарък и той се е почувствал неудобно. Реакцията е убила част от радостта ви, нали? Същото може да се случи и когато получите благодарност или комплимент. Не разваляйте мига за човека, който ви ги е предложил. Отгговаряйте на всяко „Благодаря!” с „Няма защо! Радвам се, че направих нещо за вас”.
Можете ли да ми помогнете? Когато се нуждаете от помощ, без значение каква и от кого, помолете скромно за нея. Ще я получите. И ако тогава покажете своята чувствителност, уважение и благодарност – между другото, черти на всеки добър лидер и приятел – ще спечелите доверие за цял живот.
Съжалявам. Всички правим грешки и затова трябва да се извиним – за думите, действията, пропуските си... Кажете, че съжалявате. Но никога не добавяйте оправдание, като „Но ти бях бесен, защото...” или друго твърдение, което хвърля част от вината върху човека, на когото се извинявате. Просто се извинете. След това и двамата ще можете да започнете отново – на чисто.
Бихте ли ми обяснили? Съветите са временни, знанието е завинаги. Когато помолите някого да ви научи на нещо ново, се случват едновременно няколко неща – показвате на този човек уважението си, демонстрирате, че цените съветите и опита му и получавате възможност да придобиете нещо ново и много ценно.
Нека ти помогна. Мнозина мислят, че да помолиш за помощ е признак за слабост. Затова не я искат. Всички обаче се нуждаем от помощ в един или друг момент. Когато усетите такава нужда, не чакайте да ви помолят. Сами предложете услугите си.
Обичам те. Разбира се, не казвайте това на служителите си... Казвайте го тогава, когато наистина го чувствате.
Нищо. Понякога най-доброто, което можем да кажем, е... мълчанието. Ако сте разстроени, ядосани, бесни – премълчете. Може би си мислите, че като изпуснете парата, ще се почувствате по-добре, но не е така. Особено когато си го изкарвате на служителите или близките. Може и за миг да усетите облекчение, но последствията от думите ви ще останат реални дълго време – и ще съжалявате за това.

по материали от Inc.com