Ние не се продаваме на престъпници, криминални босове и пластмасови съветници, написаха феновете на Ботев

Феновете на Ботев разпространиха в своя сайт bultras.com коментар на изминалото градско дерби срещу Локо. Plovdivutre.bg публикува текста без редакторска намеса:

На 14-ти септември "жълто-черен" Пловдив изнесе урок по морал на всички. Урок, който ще се запомни дълго. Урок, в който добрите победиха лошите. Любовта към Ботев Пловдив никога не ще умре. Заедно, дори във Ада, ние ще го следваме.

Следвахме го в Чирпан, Харманли, Созопол, Добрич, Съединение, знайни и незнайни места, на които се практикува играта "футбол". Срещу нас, в нашия град, има шепа хора, които се молят всяка вечер на Бога си от Мека да спрем да го правим. Да спрем да вярваме, да спрем да обичаме, да почнем да мразим, да станем като тях - малки, дребни душички, изтъкани от злоба, комплекси, тъпанари с голямо самочувствие и ниско покритие, "потници".

Да, да, ама не.

На 14 септември 2013 Пловдив показа един голям среден пръст на чалгаризацията, тотоигрите, на шопската максима "я не сакам да ми е добре, а на Вуте да е зле", на циганската ненавист и омраза, на цялата пумия, омраза и жлъч, изливана срещу Красотата, Вярата и Борбата, срещу силата на Любовта.

Нашият, пловдивски, път не е този, който "ненужните" искат. Ние не сме ненужни някому, ние ядем банани и лимони, ние ходим по жълтите павета с високо вдигната глава. Ние не надуваме балони. Но пък пукаме такива.

Победата на терена е най-малката част от това, с което Пловдив се гордее след събота. Пловдив е горд от това, че десетки хиляди граждани все още стоят усмихнати, в тях отново се зароди надежда, че нещата ще се оправят. Те видяха, че добрите могат да победят лошите. Това е ценното на един, иначе, обикновен мач.

Защото Пловдив живее с футбола си, Пловдив живее със символа си, Пловдив не ще изостави един от своите в калта.

Ние сме Ботев, отборът на Пловдив. Нашата крепост се казва "Колежа"!

Може да сме последните мохикани на романтизма, може да сме последните герои на крепостните стени, но ние сме там. И ще се борим до последен дъх нашата крепост на Красота, Вяра и Борба да не падне в лапите на башибозука с наркомански пари, измислена история, бели линии и черна омраза.

Докато сме живи и дишаме не ще оставим мерзавците да побият знамето на омразата на нашата крепост. Защото там се вее гордо българския флаг, там се вее флагът на всепречистващата Любов към Отечество, Бог, Родина.

Нас не могат да ни купят с обещание за страдание на другите, нас не могат да ни купят с надути капути и картинки, нас не могат да ни купят с омраза. Нас не могат да ни купят с трансфери, със знайни и незнайни певци по рейсовете, с клишета, извадени от речите на комплексари без гуменки. Ние не се продаваме на престъпници, криминални босове, черешови бейове, пластмасови съветници и баклави от Истанбул.

Обичам, обичам, обичам, любимия си Ботев, отбора на Пловдив, и винаги ще бъда, ще бъда, ще бъда, ще бъда аз със него, до края, до края...

Какъв по-добър урок да изнесем на нашите деца, освен този - Красотата винаги бие грозотата, Вярата винаги бие неверниците, Борбата винаги има смисъл. Защото така е Писано, и така Ще Бъде.

В Пловдив ще бъде ТАКА!