Решението на проблема е да се заложи на молекулярнобиологични техники на изследване, които се наричат NAT, TMA и PCR

Българите, на които бива преливана кръв, са изложени на риск от заразяване с опасни болести, показа разследване на "Труд".

Кръвните центрове у нас късно откриват хепатит В, С и СПИН. Серологичните тестове, които се използват в България, установяват трите заболявания чак между четвъртата и осмата седмица след заразяването, алармираха "Труд" лекари от университетски болници. Според началници на лаборатории, ако в този фатален период носител на едно от заболяванията (или на две от тях) дари кръв и тя се прелее, приемащият кръвта веднага се инфектира. Подобни тестове в Евросъюза използваме само ние.
Страховитият проблем потвърди и доц. Андрей Андреев, който бе директор на Националния център по трансфузионна хематология в продължение на 10 години - от 2003-та до май 2013 г.

След запитване на "Труд" чрез Министерството на здравеопазването (МЗ), Националният център по трансфузионна хематология призна, че едва след "внедряването на нова технология (т.нар. NAT) в диагностиката на кръвните центрове ще се скъси т.нар. скрит период" - това са точно тези до 8 седмици, в които към момента специалистите ни няма как да разберат за инфектираните с хепатит В, С и СПИН пациенти.
Решението на проблема е да се заложи на молекулярнобиологични техники на изследване, които се наричат NAT, TMA и PCR. Това е и препоръката на Световната здравна организация (СЗО), с която вече са се съобразили 60% от държавите в света. Сред тях са всички държави от ЕС без България. Методът се използва още в САЩ и Канада.