Младите не знаят де е България

Най-доброто от печата

20-09-2013, 05:40

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Почти 41 процента бъркат един или повече от съседите ни, а останалите или изобщо не знаят с кого граничим

Младите българи не знаят де е България - само 45,9% знаят всички държави, с които граничи страната ни. Почти 41 процента бъркат един или повече от съседите ни, а останалите или изобщо не знаят с кого граничим, или сочат съвършено различни държави.
Печалният извод е от национално представително изследване на НЦИОМ, проведено от 7 до 19 юни т.г. сред 1100 младежи на възраст между 15 и 35 години. То е направено по поръчка на фондация "Конрад Аденауер".
Изследването показва и сериозна носталгия сред младите по времето на социализма -
17,5% биха живели по времето на Тодор Живков ако можеха да избират. Едва под една трета от анкетираните (30,8%) си харесват съвремието, а 21,9% изобщо не биха живели в България.
Времената на Живков избират хора на възраст между 30 и 35 години, с ниско образование, живеещи в селата, роми и безработни. За повече от една трета от младите (34,5%) основните предимства за обикновения човек по времето на Живков са били постоянната работа и професионалната реализация, а според 23,4% - сигурността и спокойствието.
И въпреки това повече от половината - 51,8% смятат, че управлението в България между 1944 и 1989 г. е недемократично. Само 14,1% са на мнение, че това са били по-скоро демократични времена. Тук по-възрастните млади, между 30 и 35 години, които имат някакви спомени от социализма, по-често определят управлението на Живков като недемократично.
Най-голям дял на запитаните (31,2%) посочват като основен недостатък на социализма ограничаването на личните свободи (свободата на словото, политическите свободи, религиозните свободи, забраната на определена музика). За 13,4% най-сериозен проблем е ограничението за пътуване зад граница.
Проучването показва още, че 65,7 на сто от днешните млади не свързват с нищо конкретно термина "Желязната завеса", което показва слабо познаване на периода на комунизма. 14,1% от запитаните са отговорили, че това е "граница между Изтока и Запада". За 3,1% тя е "ограничение за пътуване".
Бившите тайни служби на комунистическия режим също са по-скоро бяло петно за най-младите българи. 26,2 на сто от запитаните смятат, че Държавна сигурност (ДС) е служила на българските интереси, 30,2% са на мнение, че е защитавала чужди. Цели 43,6% не могат да преценят.
Съветската армия, която в края на Втората световна война навлиза в България, е "освободител, спасител, победител" за 33,5% от участниците в проучването. Само за 8,8% смятат, че това е армия "поробител, окупатор, узурпатор, завоевател". Точно половината - 50 на сто, казват, че не могат да преценят.
Изследването показва и непознаване на много от събитията по времето на комунизма. 64,5% от участниците в проучването не знаят защо българските войски навлизат в Чехословакия през 1968 г. 79,2% не свързват с нищо конкретно ГУЛАГ, а 76,3% - българския му аналог, кариерата край Ловеч. Колективизацията не говори нищо на 66,3% от младежите, за 12,7% това е "колектив, сдружаване, съюз". Само 7,1% знаят, че колективизацията е "одържавяване, национализация, изземване на земя и имущество".
Младите хора са разделени в познанието си за времената на фашизма, показва изследването. Най-голям е делът на тези, които не свързват с нищо конкретно Освиенцим (49,7%). 45,4% обаче са отговорили, че това е концлагер. Болшинството от анкетираните имат представа кой е Адолф Хитлер, но има 9,9%, за които той е просто политик, канцлер, фюрер. 0,8 на сто направо го определят за "велик човек, идеалист, водач".
22 на сто от запитаните младежи твърдят, че не знаят нищо за Сталин.
В изследването са тествани и представите на младите българи за защитниците на свободата и демокрацията у нас.
За 96 на сто Васил Левски е защитник на свободата. На второ място е Александър Стамболийски - посочен от 55% от участниците в анкетата. Трети в тази класация е д-р Желю Желев (48%). След него се нареждат цар Борис Трети (36%) и Георги Първанов (31%).
Изследването вади и асоциациите на младите, свързани с исторически понятия. Те имали възможност да опишат със свои думи с какво свързват определени понятия от историята - българска и европейска. Били тествани 22 такива понятия - 10, свързани с българската история и 12 - с европейската и световната.
Сред понятията, свързани с българската история от ХХ век, най-разпознаваемо за младежи е БКП - 77% дават конкретни асоциации. 23 на сто от участниците в анкетата обаче не свързват с нищо тази абревиатура.
"Девети септември" говори нещо на 64% от запитаните. Най-разпространената асоциация е свързана "с комунизма, с идването на БКП на власт" (26% я споделят). Почти толкова - 25%, свързват 9 септември 1944 г. "с освобождението на България от фашизма, от немска окупация".
Най-голям е делът на участниците в изследването, които казват, че учебниците по история за тях са основен източник на информация за ХХ век - 60 на сто. За половината от анкетираните (49,7%) сърфирането в интернет обаче също е важен източник на познания за близкото минало.
Интересна картина описва отговорът на въпроса какви хора са забогатели през последните 23 години. 40,8% са на мнение, че това са мафиотите, мутрите, престъпниците. 36,5% смятат, че това са политиците, властуправляващите. Само 9,9% намират, че са забогатели инициативните и кадърните.
56% от участвалите в изследването не са семейни, само 36% имат деца. Две трети заявяват, че владеят чужд език, 22% - два, а 6% - три и повече чужди езика.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен