След запалването на колата на Генка Шикерова се засилват притесненията за масирана атака срещу свободните журналисти

Миналата седмица на столичната улица "Иван Шишман" върху кофа за боклук се появи залепена листовка с червен надпис "Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС". Листовката изглеждаше като позив, който след това можеше да бъде видян на още десетки места. Позивите и графитите по стените в повечето случаи са запазена територия за крайни и/или неприемливи послания. Когато там се задават нормални политически въпроси, това е симптом за проблем. Означава, че основният механизъм хората да зададат своите въпроси на политиците - медиите, е счупен.  

Позивът обаче беше най-малко притеснителната случка, свързана с медиите от последните седмици. Интерпретацията на няколко събития в този сектор показа, че той продължава да е много далече от приемливия си вид.

 Според преобладаващото мнение, свалянето от ефир на екипа на сутрешния блок на bTV Ани Цолова и Виктор Николаев през август беше следствие от настойчивостта им да се получи отговор от премиера Пламен Орешарски. Те се преместиха в конкурентната Нова. Техните наследници продължиха да задават този въпрос на хора от управляващите. Беше подпалена колата на новата водеща на сутрешния блок по bTV Генка Шикерова тази седмица. На етапа все още не знаем със сигурност причината, но подозренията, че това е свързано с работата й, са плашещо сериозни. 

Междувременно коментаторите на радио "Дойче веле" Еми Барух и Иван Бедров също бяха помолени учтиво да спрат да сътрудничат на медията. Поводът е писмо на Корпоративна търговска банка, с която е свързан депутатът от ДПС Делян Пеевски до DW, с обвинение, че коментаторите били необективни.
 
Картината се допълва, от остри критики на депутатите от медийната комисия по адрес на обществените медии и ролята на СЕМ в ревизиране на работата им. А ако върнем лентата още малко назад, усещането за засилващ се медиен натиск бе подкрепено от председателя на Народното събрание Михаил Миков, който реши да поучава медиите как да си вършат работата и как да отразяват протестите срещу правителството.

Описаните случки породиха силна реакция. Те бяха масово оценявани като посегателство върху свободата на медиите и опит да се ограничи правото да се задават остри въпроси на политиците.

Подобни събития внушават две сериозни притеснения . Първо, че има ескалация на напрежение и агресия към медиите, и второ, че това се случва с подкрепата на политическата власт. Ето защо случки като тези и неколкократните "напомняния" в ефир или извън него  какви са задълженията на "всеки обективен журналист", носят заряда на властово опитомяване на неудобните медии. Успокоението е, че  неудобната за властта журналистика е признак на демократичност. Макар и крехка и едва доловима. Не на последно място гореописаните ситуации са ясен знак, че има икономически и политически групи, които водят последователна битка за унищожаването и на малкото останали острови на медийна свобода и адекватна журналистическа реакция. Проблемът е, че това е практика, наложена от управлението на ГЕРБ и продължена от сега управляващата тройна коалиция БСП - ДПС - "Атака", т.е. налице е тенденция.

Според медийния анализатор и преподавател в журналистическия факултет на Софийския университет Орлин Спасов, може би най-сериозният тест за това правителство ще бъде оценката на свободата на медиите. "Ако тук БСП и ДПС се провалят и страната пропадне още повече в класациите на международните организации или остане на нивото, до което потъна по време на управлението на ГЕРБ, всички обещания за "освобождаване от страха" и "падане на оковите" ще се окажат само риторика", коментира Спасов. Според него е налице видима нервност в отношението на коалицията към средствата за информация. А най-опасно би било евентуално развитие в посока на затягане на контрола над БНТ и БНР или на тяхното омаломощаване чрез орязване на бюджетите, според Орлин Спасов.

Медийна зависимост

През последните години все по усилено се говори за олигархическа зависимост на българските медии, при която политическото и икономическото влияние са тясно преплетени. Управляващите не просто демонстрираха продължаването на наследените лоши практики по отношение на медиите, но ги доразвиха.

В блога си професорът и експерт по медийно право Нели Огнянова пише: "Медиите по дефиниция информират. По дефиниция имат и критична функция.  Особено когато става дума за обществен интерес, особено за публичните институции и за институциите, работещи с публичен ресурс. Най-простият начин да се ликвидират критичните гласове е чрез пълна непрозрачност. Контрол върху медиите чрез информационен дефицит." И допълва: Критикуваш? Докажи. Не можеш? Отговорност за вреди. Отговорност за нелоялна конкуренция. Отговорност по Закона за кредитните институции. Отговорност за клевета. Отговорност за нарушаване на журналистическите стандарти.

Огнянова дава пример с управляваната от Цветан Василев Корпоративна търговска банка. И медиите. Докато беше на власт, Бойко Борисов обясняваше, че не се меси нито в медиите, нито в банките. Министърът на културата от неговото правителство Вежди Рашидов години по късно го опроверга: "Ако толкова не знаете какво стои в банката (в КТБ - бел. ред.). Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си (Ирена Кръстева - бел. ред.) отпред. Те перат едни пари. Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха", каза Рашидов.

Председателят на БСП Сергей Станишев също призна, че Делян Пеевски и медиите му са част от КТБ. Много преди тези признания в "Капитал" описахме зависимостите, но издателството бе санкционирано от КЗК по Закона за защита на конкуренцията за  "неверни твърдения и изопачени факти", с което е уронено доброто име на конкурентното дружество и издаваните от него вестници. По този повод в блога си Нели Огнянова отбелязва: "Безпроблемно за КТБ може да се пише в медиите от кръга на КТБ и кръга на Валерия Велева (има се предвид портрет на Цветан Василев, написан от журналистката - бел. ред.). Това ли са демократичните стандарти? Триъгълникът банка  - власт - медии е неосветено място, но медиите имат задължение да информират за него."

Делян Пеевски и Цветан Василев не понасят думата медиен монопол. Яростно атакуват всеки, дръзнал да открие връзка между тях и групата вестници ("Монитор", "Телеграф", "Политика", "Всеки ден", "Меридиан мач", "Борба" и др.), както и трите тв канала (TV7, News 7 и Super 7).

Разум и чувства

Има ли опити от страна на властта да покаже как не й е приятно да се държи журналистиката?

 Всички журналисти, с които "Капитал" разговаря, са единодушни: "Винаги е имало."

"Това е ежедневна борба. Вие успявате ли винаги и в срок да направите материалите си? С точните хора и пълната информация. Губите ли от цената на информацията заради това, че се е наложило да забавите публикуването с ден или два. И конкретен пример от последните дни – директорката на пресцентъра на Министерския съвет, която демонстративно изпраща канен (многократно и настоятелно) от нас министър в друга медия. С нелепи обяснения", възмущава се журналистката Генка Шикерова. Колежката й от БНР Силвия Великова потвърждава, че всеки е минал през опити да бъде укротена позицията му. "През годините в радиото съм преживяла доста - прослушвали са материалите ми, молили са ме да я карам по-леко, сваляли са ме от ефир, уволнява ли са ме. Самото радио е преживявало също всичко - стачки, тежка цензура. И през този опит, отговорът е лесен, една позиция може да бъде ограничена само ако доброволно го допуснеш", казва Великова. Тя обаче е категорична, че журналистът винаги има избор - или приема, че ще работи по поръчка, или си търси друга работа. "Добре е да не си изправен пред такъв избор и слава богу - през последните години в БНР, вероятно и заради бурните революционни години на радиото, не ми се е налагало да правя такъв избор", обяснява водещата на "Преди всички".

Журналистът и блогър Иван Бедров е на мнение, че доскоро е имало само цензура, но вече има създаване на паралелна реалност: "произвеждат се сюжети, нападат се неудобни, после това се превърта през още няколко медии на групировката (медиите под контрола на Делян Пеевски и Цветан Василев - бел. ред.) и накрая излиза някой политик по телевизията, говори абсолютни лъжи и се оправдава "Ами, тиражира се, пише по медиите", обяснява Бедров. Изразява надежда повече хора да проявяват хигиена в потреблението на медии. "Така както не купуваш развалено месо, дори и да е евтино, така да спрат да купуват тези вестници и тези телевизии", каза Бедров. Според него изтикването в ъгъла е истинският натиск върху журналистите, които имат смелост да казват неща, за които повечето мълчат. "Предпочитам обаче да наричам нещата с истинските им имена и си плащам цената за това", категоричен е Иван Бедров.

Журналистът и дългогодишен коментатор в DW Еми Барух с горчивина коментира, че повечето български граждани не показват никаква чувствителност към това, което се случва в медиите, защото нямат никаква представа за зависимостите в сектора. "Тиражните медии са купени, контролирани и не изпълняват истинската си мисия. А тя е да казват истината. При всички обстоятелства. И да задават въпроси. Реагира интернет общността. Но тя не е в състояние да промени общата картина", каза Еми Барух и допълва "журналисти, които вършат професионално и почтено своята работа в ефира на сутрешните блокове, стават обект на отвратителен натиск и заплахи. Позорно е, че "властта" се опитва да ги постави на колене". Барух коментира събитията в ефира и на сайта на Deutche Welle от 1989 г. "За тези 24 години нито веднъж не съм получавала инструкции за какво и как да пиша. Нито веднъж! Този професионален комфорт бе прекъснат миналата седмица във връзка с писмо, чието съдържание ми е неизвестно", коментира Барух.

Ирен Филева, водещ на предаването "Клубът на журналистите" по БНР, е лаконична - когато не става с изкупуване, става с уволнения, и допълва "а доказателствата са оценките за все по-дефицитната свобода на словото у нас. Става дума само за едно - за натиск от управляващите върху медиите".

Водещият на "Панорама" Бойко Василев отбелязва, че около всяка власт се въртят едни и същи подмазвачи, които още на първия ден започват да й нашепват: "Тази телевизия работи срещу теб, превземи я, сложи там моя човек, той ще те оправи." Според Василев обаче властта разбира двойната игра на тези брокери чак когато отиде в опозиция и подмазвачът намери нов гостоприемник. Откровенията на Вежди Рашидов потвърждават тази теза.

От екопротестите - та до сегашните, сред населението се появиха и Граждани, т.е. хора, които осъзнаха, че всичко лошо, което им се случва, и то по изключително арогантен начин, е и защото почти не останаха медии, убеден е водещият (вече) на сутрешния блок в "Нова тв" Виктор Николаев. "До скоро населението безучастно наблюдаваше отстрани какво се случва с медиите. Не може 50-ина или 100 водещи журналисти да заместят гражданското общество. Особено в ситуация, в която голяма част от медиите са се превърнали в целофан на властта (която и да е тя). Когато медиите станат патерица, спомагателен бизнес на основния, те не служат на обществения интерес", коментира Николаев. Според него все повече хора обаче избират да са граждани, а не просто население. И имат нужда от журналисти, както журналистите имат нужда от граждани. Няма ли ги едните - няма ги и другите."

В подобна посока са и разсъжденията на Бойко Василев, според когото обществото трябва да си поиска медиите. "Това е въпрос на оцеляване – на социума, държавата и нацията. Обществото трябва да бъде готово и да плати цената на качеството. Безразличието е част от общия грях. За да го изкупим, не стига само да ругаем безадресно "медиите", а да си изберем образец и да го подкрепим", казва водещият на "Панорама".

Защо са ни свободни медии

Свободните медии обогатяват хората и им дават знание за света, в който живеят, а те правят своите информирани избори. От липсата на силни и свободни медии обществото губи възможността да получава обективна информация. "Това, че една медия отразява събитията през политиката на собственика си, а не такива, каквито са били, поставя слушателя, читателя и зрителя в ситуация да черпи информация от многобройни източници като застраховка, че ще може да формира достоверна представа за случилото се. Това е проблем, защото той задълбочава недоверието към нас, журналистите, и клиширането ни като платени и поръчкови", казва Силвия Великова.

Според нея обществото трябва да настоява ситуацията в медиите да се изясни, защото слабите и несвободни медии са опасно оръжие, което политици и олигарси с удоволствие ползват, когато са силни. Лошото е, че разбират тази опасност само когато са извън властта - политическа или икономическа.

Според Иван Бедров, когато получаваш фалшива картина, не можеш да взимаш правилните решения. "Точно това е целта на олигархията – хората да се превърнат в неинформирани и зависими роби. До голяма степен успяват. А на коментарите "Каква свобода на словото бе, хората няма какво да ядат", мога да отговоря така – липсата на свобода на словото и корумпирана съдебна система помагат на олигархията да краде на спокойствие, да въвежда мутренски прийоми в бизнеса и да не допуска нищо свободно да вирее. Точно това прави хората бедни", убеден е Иван Бедров.

Според Генка Шикерова загубата на медийна свобода и независимост е световна тенденция и ние няма да бъдем подминати. "Традиционните медии се борят за оцеляване. Илюзия е, че някъде може да съществува абсолютната свобода", казва водещата на "Тази сутрин". Тя припомня, Албер Камю, според когото апетитът за пари, наред с безразличието към големите неща спомагат във Франция да се оформи печат, чиято единствена цел, с малки изключения, е да увеличи нечия власт. А единственият резултат – да подкопае всеобщия морал. Това губи обществото, според Шикерова.

Еми Барух пък е категорична е, че четвърта власт в България не съществува. "Тя бе унищожена, преди да се случи. Твърдението, че след падането на Берлинската стена единственото безспорно постижение у нас есвободата на словото, е измамно твърдение, лъжлива характеристика на българския преход." Според бившия коментатор на DW свободата на словото не се измерва нито с вулгарната разюзданост на думите, нито с хаоса от безотговорни внушения и тенденциозни манипулации, диктувани в невидимите коридори, по които крачат невидими хората с пръст на спусъка.
 
Между другото отговор на въпроса "кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС" още няма!