Тя не може да бъде друга освен тая на моя баща

На 23 септември е екзекутиран осъденият от комунистически съд по обвинение за подготовка на държавен преврат Никола Д. Петков. За 40 години заради политическите си пристрастия в едно българско семейство са убити либералът Димитър Петков и синовете му земеделци Петко и Никола. Димитър Петков е сподвижник на Стамболов, възражда партията на либералите след неговото убийство и става министър-председател на 6.V.1903 г. На 26.II.1907 г. е убит на бул. "Руски" от Александър Петров, чиновник от Видин. Убийството е финансирано от Народната партия начело с Ив. Е. Гешов, а Петков плаща с живота си, защото се е превърнал в "послушно оръдие на Фердинанд, изневерил е на принципите си на либерал и налага свиреп терор".

Преди смъртта си се изповядва пред един свой приятел: "За политика вече не искам да говоря. Е...и й майката. Тя, кога да е, ще ни изяде главата".

На 23.II.1907 г. пише: "Тия дни ще бъда убит. Желая да бъда погребан между Стамболов и Греков. Никакъв шум около погребението ми".

Неговият син Петко Д. Петков заминава да учи в Сорбоната през 1910 г., а след година го последва и брат му Никола. Освен право Никола се записва и в Института за политически науки.

По време на Балканската война двамата братя са на фронта и после се връщат в Париж, за да продължат образованието си.

Петко участва и в Първата световна война, кавалер е на 5 ордена за храброст и по зла ирония на съдбата точно нему се пада да подпише капитулацията на България в Македония.
При кабинета на Ал. Стамболийски е избран за главен секретар на Министерството на външните работи, а брат му Никола става секретар на легацията в Париж.

Петко е убит на 15.VI.1924 г. от поручик Димитър Радев, служител на военното министерство. Зад убийството стои ВМРО, а мотивът е "заради предателство към България".

Странна и непредсказуема се оказва и политическата кариера на Никола Петков - той е преследван заради убежденията си както от цар Борис III, така и от комунистите, макар да е основател на Отечествения фронт и министър без портфейл в първото негово правителство, сформирано още на 9 септември.

Никола Петков приключва дипломатическата си кариера в Париж през 1931 г. и се връща в България. По-късно споделя пред приятели, че по пътя в "Ориент експрес" все по-често му се мяркала натрапчивата мисъл: "Убиха баща ми и брат ми, ще убият и мен".

След преврата на 19.V.1934 г. заедно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на БЗНС "Ал. Стамболийски", по-известно като "Пладне".

Земеделците са яростни противници на едноличния режим на Борис III и настояват за защита и възстановяване на потъпканата Търновска конституция. През 1938 г.

Никола Петков прекарва в ХХIV народно събрание едва 9 месеца, депутатският му имунитет е отнет и той е интерниран в Ивайловград.

На следващата година започва Втората световна война, България пак се е ориентирала на страната на Германия и действията на британското разузнаване се активизират. То изпраща в София Д. Еймъри, който се среща с д-р Г. М. Димитров.

По-късно Г. М. Димитров прави опит за преврат, намеренията му са осуетени и същият Еймъри му помага да избяга от България в Турция с кола на английското посолство.

Както Гемето, така и Никола Петков е обвиняван, че е английски шпионин. Няма обаче данни той да е посветен в преврата, подготвян от сподвижника му.

Броени дни преди Хитлеровата армия да навлезе в България през 1941 г. полицията интернира хората, за които се знае, че няма да останат равнодушни към окупацията.

Никола Петков е интерниран в лагера "Гонда вода" край Асеновград. Сред 700-те лагерници той е най-известният земеделски политик, а сред комунистите се открояват интелектуалецът Тодор Павлов и тютюноработникът Антон Югов.

Предполагал ли е Петков, че се среща със своя бъдещ палач?

Пушенето в лагера е забранено. Министърът на вътрешните работи Петър Габровски най-неочаквано се загрижва за интернираните и на Великден им изпраща по 100 цигари. Те пък трябва да подпишат благодарствено писмо. Единственият, който отказва и "подарените" цигари, и подписа, е Никола Петков.

През юни 1941 г. мнозинството задържани в "Гонда вода" са освободени.

Никола Петков се прибира в София и пише протестно писмо до Борис III, в което между другото казва: "По всичко изглежда, че предстои повторение на случилото се през последната война и че синът вярно следва разрушителния път на своя баща".

През периода до 1943 г. Никола Петков контактува с опозиционно настроени партийни лидери. На комунистите дори често дава лични пари, предоставя им и партийни средства от касата на БЗНС "Александър Стамболийски", за което е упрекван от д-р Г. М. Димитров.

На 10 август 1943 г. е създаден Националният съвет на Отечествения фронт. Първият му състав е от комунистите Кирил Драмалиев и Петър Мънзелов, Никола Петков, звенаря Кимон Георгиев, социалдемократа Григор Чешмеджиев и бившия социалдемократ и бивш звенар, а вече независим Димо Казасов.

През 1946 г. той забравя за общия им път и пише пространна статия в "Отечествен фронт" за незаконна търговия с имоти на Никола Петков.

И тук историята се повтаря. За същото е обвиняван и баща му по времето на Стамболов - притежавал е къщи срещу Народното събрание, на "Дондуков" и на площад "Свети Никола".

Осъден е да плати глоба 150 000 златни лева.

Участието на Никола Петков в НС на ОФ е символично. През януари 1944 г. отново е интерниран - този път в Свищов.

Националният съвет на Отечествения фронт се активизира едва в началото на септември 1944г.

На 8-и се събира в дома на Кимон Георгиев, за когото това е трети преврат след 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г., за да уточнява състава на новото правителство. Основното противоречие е кой да е министър на вътрешните работи. Никола Петков и Кимон Георгиев настояват за Дамян Велчев. Комунистите обаче налагат Антон Югов.

По същото време земеделците увеличават своята членска маса и се обявяват срещу терора. Не всичко върви по плановете на Москва, която решава да елиминира БЗНС от политическата сцена.

Планът на Сталин е да отстрани Г. М. Димитров и да наложи Никола Петков, който му се струва по-умерен.

През октомври 1944 г. Никола Петков е в Москва за среща с Георги Димитров и не се съгласява с неговите виждания за управлението на България.

В същото време представителят на Държавния департамент на САЩ Мейнърд Барнс идва в София, за да изрази подкрепата на американското правителство за демократичните сили в България.

На 14 август 1945 г. Никола Петков е отстранен от правителството на ОФ. В знак на солидарност напускат и всички членове земеделци. 

През януари 1946 г. в София пристига зам.-министърът на вътрешните работи на Съветския съюз Вишински и кани късно вечерта на среща Никола Петков, който отказва с мотива, че нощем се правят заговори, а денем - политика.

Разговорът се води на другия ден. Вишински с нетърпящ възражение глас предлага на Никола Петков: "Вие нямате право на каквито и да било условия. Вашата задача е да определите двама души, които ще имат готовност да влязат в правителството незабавно". Лидерът на земеделците казва: Аз се подчинявам единствено на разпорежданията на своя народ и на своята организация".

Малко по-късно се разбира, че Държавният департамент на САЩ е на мнение земеделците на Никола Петков да не влизат в правителството.

Никола Петков минава в опозиция. На изборите за Велико народно събрание на 27.Х.1946 г. за обединената опозиция БЗНС "Никола Петков" и БРСДП (обединена) гласуват 1 191 455 души, или 28 на сто от избирателите.

В Народното събрание те печелят 101 места. Там Никола Петков се оказва непримирим борец за защита на Търновската конституция и демокрацията. Начинът да бъде спрян е един - убийство.

На 5 юни му е отнет депутатският имунитет по искане на прокурора Н. Стайков. Обвинен е, че заедно с генерал Иван Попов, бивш началник на Военната академия, полковниците Марко Иванов и Борис Гергов и майор Рачо Станимиров е организирал държавен преврат.

Следствието започва на 7 юни, на 23 юли е връчен прокурорският надзор, а делото започва на 5 август.

На 16 август е прочетена присъдата: "Смърт чрез обесване и да плати 500 000 лева глоба на държавното съкровище".

Никола Петков пише 5 писма до министър-председателя Георги Димитров и 4 до председателя на НР България Васил Коларов и пълномощния министър на СССР у нас Ст. Кирсанов, моли и за замяна на присъдата с доживотен затвор. Всичко това е оставено без последствия.

Присъдата е изпълнена на 23 септември в 0,15 след полунощ.

glasove.com