БСП и ГЕРБ почти се разбраха за 50% мажоритарен вот, но се разминават за административната реформа

Приемането на новия Изборен кодекс за пореден път ще бъде сложно напасване на конюнктурни тясно партийни интереси. Това стана ясно при последните заседания на временната комисия за изработването на закона. По някои от най-важните теми управляващите и опозицията са на коренно противоположни мнения, като по традиция техните позиции са мотивирани не толкова от обществения интерес, колкото от това кое ще е най-добро за собствените им партии.

След като стана ясно, че и БСП, и ГЕРБ са склонни половината от депутатите да се избират мажоритарно, двете партии влязоха в задочен спор дали мажоритарният вот да бъде в един или в два тура. Въпреки че ако има балотаж, това ще осигури по-голяма легитимност на избрания кандидат, БСП настоява вотът да е на един тур. Официалният мотив на социалистите е, че така е при немската изборна система, към която ще се придържа и нашият кодекс, ако бъде гласувано 120 депутати да са мажоритарни. Неофициално обаче социалистите признават, че ако има два тура, това ще даде предимство на ГЕРБ и Реформаторския блок, които ще се обединят срещу левицата в случай на балотаж. "Ако ще правим два тура, по-добре още отсега да запишем в кой район печели ГЕРБ и в кой Реформаторският блок", коментираха неофициално от "Позитано" 20.

Според експерти немската изборна система, която българските политици се опитват да адаптират към нашите условия, съчетава по най-добър начин предимствата на мажоритарната и пропорционалната система. От една страна, половината депутати се избират мажоритарно, но от друга - общият брой парламентаристи за една партия е пропорционален на подадените за нея гласове. Системата предвижда всеки да гласува с две бюлетини - за мажоритарен кандидат и за партийна листа, като му се дава възможност в различните видове избор да подкрепи различни формации. Всяка партия печели толкова мандата, колкото й дава пропорционалният вот, но креслата в НС се запълват първо от онези нейни мажоритарни кандидати, които са спечелили в своите райони. Тази система е приложена в Германия след Втората световна война и е резултат от труда на английски изборни специалисти, които не са успели да я наложат в собствената си страна.

В ГЕРБ смятат да повдигнат въпроса за административна реформа и ново разпределение на броя на мандатите, които има всеки регион. Според герберите въпросът с различията в "цената" на мандатите в различните райони ще се задълбочи още повече, в случай че половината парламент се избира мажоритарно. В БСП обаче са твърди противници на каквито и да били реформи, тъй като това ще усложни допълнително отношенията между партийните им структури по места.

-------ОЩЕ ПРОМЕНИ

Предложеният проект за кодекс връща прекия избор на районни кметове в големите градове. В момента те се назначават от общинските съвети по предложение на кмета на голямата община. Премахва се задължителното гласуване само със знак "X". Това бе един от текстовете, приет от ГЕРБ, срещу който имаше силна съпротива от страна на ДПС в миналия мандат. Изискването за уседналост при местен вот обаче не се променя. Предвижда се разделянето на Варна на два избирателни района - за града и за областта, както е в Пловдив. В София също има отделен район за областта, а в града има още три избирателни района.