Разцепление в президентството, промяна в БСП, сложни отношения между ГЕРБ и Реформаторския блок, прегрупиране на националистите и криза с бежанците бележат политическия сезон

"Не успя опитът антиолигархичният бунт да се трансформира в антисоциалистически". Този извод за ситуацията в страната през септември направи политологът Петър-Емил Митев. Той заедно със своите колеги от Институт "Иван Хаджийски" коментираха процесите и обществено-политическия пейзаж в този период. ''Казахме още през февруари, че гражданският протест върви към политически'', посочи анализаторът Андрей Райчев.'' В началото на тази година хората казаха "не" на правителството и това започна да прераства в активност на враговете на Борисов, той се уплаши и сдаде властта. След изборите протестите също започнаха като граждански и логично прераснаха в политически'', продължи Райчев. ''Сините в България поразително винаги са надценявали силите си, превръщайки протеста в седесарски, с което се противопоставиха на цялата нация и укрепиха левите редици като резултат'', смята той.

''Ако в момента има избори, БСП ще вземат над 1 млн. гласа. Сините не са решили главния си въпрос - въпроса за Бойко Борисов, те нямат политика за това - оценките за него са от "мутра" и "свиня" до "спасител", каза Райчев. ''Изворът на смъртта им изобщо не е отстранен, къщата е пълна с отрова, а прозорците не са отворени, макар че Иван Костов наистина вече го няма'', каза той. ''Каква ще е ролята на БСП оттук нататък - тя няма как да не стигне до една средна по размери партия, макар и с подкрепа от 1 млн. гласа. Станишев и наследниците му не могат да бъдат повече от кингмейкъри (от кинг - крал и мейк - правя - бел.ред.). При такава ситуация "можеш да създадеш цар, но не можеш да бъдеш такъв", образно описа той ролята им. ''Това фиксира погледа върху десните, които са трайно разделени по въпроса: "Кой се прегръща с червените и който принц отдясно целуне краставата жаба, той ще вземе властта", обобщи Райчев.

"Бяла лястовица" беше съвместната позиция на Плевнелиев и Орешарски за Сирия. Ще видим дали този опит за координация ще продължи'', е мнението на политолога Борис Попиванов. ''За нас централният проблем е бежанският и липсата на капацитет за него. Това има негативно отражение, защото българското членство в Шенген вече не стои на дневен ред. Имаме и едно огромно отсъствие - на нашия еврокомисар Кристалина Георгиева, чийто ресор са бедствията или ако има нейна реакция, тя вероятно действа само, когато България не е замесена'', смята Попиванов. ''Септември е първият месец, в който протестите не са първа тема. Той бе политизиран, не успя да намери ясна кауза, която да го разграничава от ГЕРБ и партията на Борисов реши да го присвои. Предстои да видим неяснотата в отношенията между ГЕРБ и Реформаторския блок - за тяхната обща и по отделна перспектива. А дали БАСТА ще бъде втора резервна писта на Бойко Борисов или ще засилва разделението между тях, предстои да видим. И друг въпрос, кого представлява Гражданския съвет на Реформаторския блок?'', запита политологът. Последният конгрес на партия "Движение България на гражданите" показа кой взема решенията, смята той.

''Въпросът е дали премиерът Пламен Орешарски ще стане балансьор между различията на БСП и ДПС или всичко ще се решава от партийните централи. ДПС е силно резервирано към всякакви ходове, които приличат на ляво. БСП от друга страна трябва да си изработи и своя линия спрямо инициативите вляво, като тази на Георги Първанов. Сложните процеси от изборите насам отварят време за политиците-анализатори, в такава роля влизат както президента Плевнелиев, така и лидерът на ДСБ Радан Кънев. Бюджетът за следващата година става централен индикатор за процесите в управлението на страната. Намалява вероятността за предсрочни избори през май следващата година, по време на евроизборите, но зимата е опасен сезон и ще видим дали ще има промяна на ситуацията. Летният протест изчерпа своя морален ресурс и партизацията отблъсна голяма част от хората'', коментира и политологът Димитър Ганев. ''Вече след 100 дни протест настъпва някаква умора, през септември уличният натиск върху правителството отслабна. Има условно противопоставяне - БСП и ДПС от една страна и Реформаторският блок, и президентът от друга. ГЕРБ не успя да намери своето място през това време, тази партия губеше досега, а с този вот на недоверие те използват единственото си предимство - парламентарното си представителство. ГЕРБ ще се опита да поеме ролята си на опозиция - дали ще стане, ще видим нататък'', каза Ганев. ''Като най-сериозен проблем на правителството се очертава неговата комуникационна политика - те са в дефанзивна позиция и не могат да обяснят действията си. 100-те точки на премиера идват, за да отговорят точно на този проблем. Шансовете за пробив в публичното пространство обаче не са толкова големи. Комуникационната политика ще бъде основен съпътстващ проблем до края на неговото управление'', е мнението на Ганев.

''През септември се намираме в нова политическа ситуация, вече не е турбулентната неясна среда, когато управлението движеше събитията ден за ден'', посочи политологът Първан Симеонов. ''Протестът ще премине от масови към по-творчески форми'', предвижда той. П''ротестната енергия стои, не изчезва, но съм съгласен с извода за партизацията му, което отнема морален ресурс. ГЕРБ ще се опита да уплътни ролята си на опозиция, тъй като досега въртеше на празни обороти. Това ще бъдат не просто вотове на недоверие, а във всеки удобен момент ще оспорва политиката на управляващите'', смята Симеонов. ''А управляващите просто ще печелят време, харчейки пари, за да потушават огнищата на социално напрежение. При националистите ще текат прегрупирания. НФСБ успя напоследък да приобщи няколко политически формации. Реформаторският блок (РБ) ще насища пространството със събития, за да поддържа публичното си присъствие''.

''Президентът Плевнелиев ще се опита да се върне и да се вживее в ролята си на обединител, който да дава план и посока, който задава стъпки , макар да успява да направи това, което наричаме разделяне на нацията. Единствената партия, от която може да се очаква динамика, е партия ГЕРБ, най-любопитното ще бъдат отношенията й с РБ. РБ е нишова партия, макар че нишата не е толкова голяма - от среди, които нямат численост. Те си дават ясна сметка, че влизането им в голямата политика е чрез партия ГЕРБ, те трябва да "бият" партията на Борисов и едновременно с това да си сътрудничат с нея. А ГЕРБ няма полза друг да се намесва в дясното пространство, но в същото време трябва да поощрява РБ като дясна коалиция - балансът ще е сложен. На мен ми се струва, че Борисов се отърва, стои неприкосновен, а периодът е благодатен към опозицията. През този месец се случиха две неща, които показват вътрешни напрежения - едно изказване на Михаил Миков, което загатна кога за тях, за БСП, ще бъде изгодно да има предсрочни избори и ролята на Маргарита Попова, която влезе в противоречие с президента и стана лице на контрапротеста'', подчерта Симеонов.