Виж съветите на специалистите от РЗИ-Бургас

Превенцията за здравето представлява предприемането на съвкупност от действия и мерки, целящи запазване здравето на хората. Върху него влияят както наследствеността и социално-битовата среда, така и външни фактори, които всеки един от нас може да промени, избегне или подобри, за да съхрани здравето си.

За сърдечносъдовите заболявания такива мерки са спиране на тютюнопушенето, здравословно хранене, редовно физическо натоварване, следене на артериалното кръвно налягане (трябва да е в границите 130/90), следене на боди-мас индекса (BMI < 25kg/m²), обясняват специалистите от РЗИ-Бургас.

Според специалисти сърдечносъдовите заболявания се нареждат на първо място в Европа като причина за смъртност и инвалидизация. Целта на превенцията е не само да се намали броя на смъртните случаи предизвикани от сърдечносъдови заболявания, но и да се снижи честотата на основните сърдечносъдови заболявания (исхемична болест на сърцето, коронарна болест на сърцето, ПАС, ИИ).

Разработване на активна превантивна стратегия по целия свят се утвърждава като основен подход. Насоките включват информираност на хората за основните рискови фактори, както и стремеж към изграждане на здравословен начин на живот. Под "начин на живот" се разбира широкия спектър от дейности, свързани с хранителния режим и култура, физическата и трудова активност, поведенчески характеристики, режим на труд и почивка, организация на отдих и рекреация. Начинът на живот е тясно свързан с материално-битовите условия (жилищна площ, комфорт на жилището, среден месечен доход).

Изграждането на личен здравословен начин на живот, като че ли се превърна в най-трудната задача. Като основни рискови фактори за здравето могат да се посочат: стресът, липсата на пълноценна почивка, недоспиването, храненето с вредни и мазни храни, приемът на наркотични вещества, тютюнопушенето, употребата на алкохол и др. Всеки един от нас е подложен на въздействието на вредни фактори или сам приема вредните вещества.

Пътят към изграждането на целесъобразна личностна система е комплексен и изисква постоянство и мотивация. Това ни най-малко не означава, че всеки трябва да „тича по 1 час всеки ден” или „да се храни само със салати и плодове”. Индивидуалният стил на живот се изгражда за всеки индивид по отделно, в зависимост от неговите физиологични способности, нужди и потребности.

Съществуват стратегии за изграждане на здравословен начин на живот. Медицинският персонал трябва активно да участва в разясняването и предоставянето на информация за промените, необходими за превенция на сърдечносъдовите заболявания. Те са:

1. Тютюнопушене – Всеки пушач трябва да бъде насърчаван да откаже или поне да намали цигарите - под 10 на ден.

2. Здравословно хранене – Хората трябва да се поощряват да се хранят здравословно и рационално. Полезна е консумацията на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, нискомаслени млечни продукти, риба и месо без мазнини. Омега-3-мастните киселини имат протективни свойства, така че дори една „мазна” риба може да е много по-полезна отколкото приема на червено месо. Основен принцип, който е добре да се следва, е че приемът на мазнини не трябва да надвишава 30% от енергийния прием на човек. Храненето в България е с неблагоприятни тенденции. Българите имат висока употреба на сол, захар, мазнини и тестени продукти. Страната ни е на последно място в Европа по прием на мляко и млечни продукти, като същевременно дневният прием на витамини и минерали е под стандарта за деца, бременни жени и стари хора. Небалансираното хранене увеличава т.нар. „лош” холестерол, а с това и прогресивното развитие на атеросклеротични плаки.

3. Спорт – Всеки човек трябва да бъде поощрен да повиши физическата си активност до нива, свързани с нисък риск за развитие на сърдечносъдови заболявания. Целта е поне по 30 мин. на ден човек да извършва физическа активност. За заетите и болни хора препоръките са да ходят пеша или да избягват возенето с асансьор, за сметка на изкачването на стълби. Разбира се, на пациенти с диагностицирано сърдечносъдово заболяване се препоръчва клиничната оценка да се направи от специалист кардиолог, включително и след изследване с велоергометричен тест. По този начин може да се установи до колко и каква физическа активност е подходяща за конкретния човек. Здравите хора биват насърчавани да изберат спорт, който им доставя удоволствие и могат да отделят няколко часа в седмицата, за да се занимават активно с него. Подходящи спортове са тенис, плуване и др.

4. Профилактични прегледи – рутинният преглед, който се провежда от личния лекар (преслушване, с измерване на кръвното налягане и измерване на холестерола), може да е много ценен за откриването на отклонения от нормата и пристъпване към вземане на навременни мерки, за да не се стигне до усложнения. Изследването на холестерол се прави сутрин, като човек не трябва да се е хранил. Желателно е предишния ден и последните три дни да не е консумирал алкохол, да не е консумирал високи на холестерол храни, за да може неговият липиден профил да излезе нормален. Т. Нар „добър” холестерол намалява при тютюнопушене.

Лекарствена терапия (медикаментозна профилактика)

При хора с артериална хипертония, висок холестерол, които не могат да влезнат в норма с оказаните превантивни мерки, биват подложени на лекарствена терапия.

Като профилактична терапия се назначават:

• Аспирин или други лекарства повлияващи тромбоцитната активност. При асимптомните лица с висок риск от ССЗ съществуват доказателства, че ниската доза аспирин може да намали риска от сърдечносъдови събития при болни с диабет, лица с добре овладяно високо кръвно налягане и при мъже с висок многофакторен риск от сърдечносъдови заболявания.
• Бета-блокери – показани са при пациенти с прекаран инфаркт на миокарда или друго коронарно заболяване
• Статини – предписват се при всички пациенти с коронарна болест, висок риск за развитие на сърдечносъдово заболяване, МСБ, метаболитен синдром. Статините редуцират инфламацията и повлияват регресивно дегенеративната аортна стеноза.
• АСЕ-инхибитори – показани са при пациенти със симптоми или признаци на дисфункция на лявата камера, дължаща се на коронарно заболяване и/или повишено артериално налягане, сърдечна недостатъчност, захарен диабет.
• Основна цел на терапията, било превантивна, профилактична или при болни пациенти със сърдечносъдово заболяване е да се постигне максимално намаляване на дългосрочния общ риск за сърдечносъдова и мозъчносъдова заболеваемост и смъртност. Това изисква контрол върху всички установени рискови фактори.

Рискови фактори

За развитието на сърдечносъдови заболявания от основно значение са две патологични изменения – артериалната хипертония и развитието на атеросклероза.

Допълнителни рискови фактори са:

• Придружаващи заболявания – диабет и др.
• Пол – мъжете са по-застрашени от развитие на сърдечносъдово заболяване спрямо жените.
• Възраст – с напредването на възрастта всички клетки в организма остаряват, включително и миокардните и ендотелните клетки на съдовете и сърцето.
• Наследствена обремененост – с развитието на медицината се установи, че в генезата на много болести ключова роля играят определени гени. Артериалната хипертония, атеросклерозата и диабетът са полигенни заболявания, за чието развитие са отговорни множество от гени, наследени от нашите родители.
• Стрес – като неизбежен фактор от напрегнатия и динамичен живот, стресът влияе на психиката, а чрез нея и на организма на хората. В стресова ситуация се продуцират много хормони, т.нар. „стресови хормони”, които са отговорни за появата на много болести, включително и на сърдечносъдовите заболявания.
• Вредни навици – тютюнопушене, алкохол и други зависимости. Установено е, че пушачите са предразположени 2 пъти повече към развитие на сърдечносъдови заболявания, а прибавянето на допълнителни вредни фактори от средата на живот може да увеличи коефициента до 30 пъти. Силно разпространено е становището, че „една чаша червено вино вечер” действа положително на организма. В действителност няма научни доказателства, за ползата от приема на алкохол. За сметка на това е огромен броят на научните статии, доказващи вредното действие на алкохола както за развитие на социално-значими заболявания като алкохолизъм, така и за развитие на чернодробни заболявания и такива увреждащи мозъка и сърцето.
• Дислипидемии – представляват нарушенията в мастната обмяна. Те биват 2 вида – фамилни (наследствени) и вторични (вследствие на друго заболяване или грешка в храненето). Нарушенията в мастната обмяна протичат безсимптомно, но водят до ранна атеросклероза и често се откриват твърде късно. Холестеролът представлява вещество от групата на мазнините (стеролите), бяло, восъкоподобно, мазно.  Холестеролът се пренася чрез кръвта, като се свързва със специални белтъци наречени липопротеини. Те биват основно 2 типа: така нареченият „добър холестерол” HDL (с висока плътност) и „лош холестерол"  LDL (с ниска плътност). Те действат в противоположни посоки. HDL пренася мазнините от кръвта към черния дроб, където участва в синтеза на жлъчните киселини и се изхвърля от тялото. LDL холестеролът пренася мазнините от черния дроб чрез кръвоносната система до целия организъм. При количество на LDL холестерол над нормата се стига до натрупвания на мастни отлагания по стените на кръвоносните съдове. „Лошия холестерол” е основната причина за появата на атеросклеротични плаки.

Кои стойности на холестерола се приемат за нормални?!

- Общ холестерол - под 5 ммол/л

- LDL „лош холестерол" - под 3 ммол/л

- HDL „добър" холестерол - над 1 ммол/л

- Триглицериди - под 2 ммол/л

За високи стойности на общия холестерол се приемат нивата над 6,2 mmol/l (240 mg/dl) и на LDL-холестерола над 4,14 mmol/l (160 mg/dl).

В тези случаи рискът от смърт поради настъпване на сърдечносъдово заболяване е голям. При нива на общия холестерол между 5,7 и 6,4 mmol/l рискът от внезапна сърдечносъдова смърт се удвоява, а ако нивата са над 6,83 mmol/l (264 mg/dl) рискът е 4 пъти по-голям.

Атеросклероза – Атеросклерозата е заболяване, при което се натрупва плака във вътрешността на артериите. Артериите са кръвоносните съдове, които пренасят богата на кислород кръв към сърцето и други части на тялото.

Плаката се състои от мазнини, холестерол, калций и други вещества, които се откриват в кръвта. С течение на времето, плаката се втвърдява и това води до стеснение лумена на артериите. Ограничава се притока на кръв, богата на кислород към особено важни органи – сърце, мозък, бъбреци и др. Атеросклерозата може да доведе до сериозни проблеми, включително сърдечен удар, инсулт или дори смърт.

Артериална хипертония – В медицината под артериална хипертония се разбира хронично състояние, характеризиращо се с повишението на кръвното налягане над 140/90 mmHg. Артериалната хипертония може да е първично заболяване (есенциална хипертония) или вторично (повишено вследствие на друго заболяване – бъбречно, ендокринно и др.) Нормализирането и вкарването на артериалното налягане в граници е от съществено значение за предпазване от сърдечносъдови заболявания