Какви са първите ефекти от четирите месеца реформи в енергетиката

Когато бившите министри на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и Трайчо Трайков обявят почти по едно и също време, че намалението на цените на електроенергията предвещава бъдещ скок, може да има две обяснения. Или съществува някакъв противоестествен сговор, или просто и двамата говорят за очевидни неща.

Трайков напомни, че понижението на цените е постигнато за сметка на генериране на нови дефицити. "Използват се пари, които ги няма. Може известно време да живееш назаем, но все някой ден трябва да ги върнеш тези пари. И гърците живяха доста време така, какво от това", посочи Трайков пред "Нова тв". "Само с клетви не може да се задържи цената на тока", пък коментира Овчаров пред "Дарик". "Някога Остап Бендер беше казал, че да се обича съветската власт е хубаво, но трябва и нещо да се прави", допълни бившият министър на енергетиката в два леви кабинета.

В областта на енергетиката основната цел на кабинета на Пламен Орешарски беше да доведе до още едно намаление на цените на електроенергията, както и да се увеличат енергийните помощи, така че да се избягнат възможностите за социално напрежение, подобни на тези от началото на годината. Втората - и по-важна - цел, която беше записана в програмата на правителството - пребалансирането на енергийния сектор, беше оставена за по-спокойни времена. Липсата на по-кардинални реформи, съчетана с политически мотивираното 5% намаление (което не се основава на никакви икономически предпоставки) на цените, обаче вече води до първите негативни ефекти, които ще бъдат почуствани с пълна сила следващата година.

Пет процента намаление...

Намалението от 1 август беше нагласено така че без много сътресение да се получи падане на сметките. Основно тежестта понесе АЕЦ "Козлодуй", като цените, на които ядрената централа продава енергията си за регулирания пазар, т.е. за битовите клиенти и малкия бизнес, бяха сериозно орязани (с 10.8%). Вторият фундаментален фактор за понижението беше решението 85% от разходите за преференциалните тарифи на фотоволтаичните централи, присъединени към мрежата след 1 юли 2011 г. (т.е. над 90% от тях), да бъдат компенсирани по друг механизъм. Става дума за 499 млн. лв., за които би трябвало да се използват приходите от продажбата на държавните квоти за парникови емисии. Третата стъпка беше премахването на т.нар. добавки. С тях всички ползватели на електропреносната мрежа заплащаха преференциалните цени на зелените централи, топлофикационните и заводските когенерационни мощности, както и част от разходите на НЕК по дългосрочните му договори за изкупуване на електроенергия от ТЕЦ AES "Гълъбово" и "Контур глобал Марица-изток 3" . Премахването на добавките, които вече влизат в самата цена за електроенергия (т.е. не са изчезнали, а са преместени), официално целеше отпушване на износа и опростяване на фактурите за ток.

Ефектите от всичко това вече се виждат. За да компенсира спадналите си приходи, АЕЦ "Козлодуй" е принуден всячески да натиска нагоре цената си за свободния пазар, на който купуват търговците на електроенергия и индустрията. На последния търг за продажба на електроенергия за период от един месец цените на електроенергията на ядрената централа вече почти достигат предкризисните си нива. Ефектът от това обаче е сериозен удар срещу индустрията. Както вече се оплакаха от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, таксата от 12 лв., която се заплаща при износа, означава експорт на работни места към съседните страни. Даже като се добавят и разходите на търговците за закупуване на трансграничен капацитет, техните цени за клиенти в Гърция са конкурентни на цените, на които местните едри потребители купуват същата енергия. Причината е, че към всеки мегаватчас, закупен от българска фирма, се добавят 28 лв. такса за пренос и "цена за задължения към обществото" (която замени добавките на свободния пазар). Така на практика се получава, че за да се задържи по-високо производство на електроенергия в страната и за да не се затварят мощности, се субсидира бизнесът на съседите. И като капак на всичко това АЕЦ "Козлодуй" пак не може да събере достатъчно приходи.

Вторият ефект е надуването на дефицитите в енергетиката. Само на ВЕИ производителите трябва да бъдат върнати около 300 млн. лева след като съдът отмени такса достъп, която те заплащаха. Сега дефицитът към тях вероятно ще се удвои. Предвидените за събиране 500 млн. лв. от продажбата на притежаваните от държавата въглеродни квоти нямат никакъв шанс да бъдат набрани. По-вероятно е да се съберат само половината средства (и това, като се прибавят вече набраните от края на 2012 г. досега пари), тъй като Министерството на икономиката заложи нереалистично висока цена на квотите само и само да излезе сметката с 5-те процента намаление.

В момента се правят панически опити да бъдат намалени плащанията по преференциалните тарифи на зелените централи (естествено за сметка на тях самите), за да се намали този дефицит. Последната идея е, вместо да се въведе пазарно балансиране за фотоволтаичните и вятърните централи, така че те сами да заплащат енергията при евентуален излишък или недостиг в производството им, този процес да бъде административно наложен. При взаимното балансиране и заплащане на небалансите от самите ВЕИ щяха да намалят разходите на Електроенергийния системен оператор, който регулира системата. С това падат и разходите на обществото от работата на зелените централи (а и леко се орязват преференциите им). Сега обаче в коридорите на Министерството на икономиката и Електроенергийния системен оператор циркулират предложения ВЕИ-тата да бъдат вързани за балансиращите групи на електроразпределителните дружества, от които те да получават цена за балансиране. Тя естествено ще е много по-висока от тази, която зелените централи биха заплащали, ако сами се балансират. Така вместо повече пазар и търсене на други методи за облекчаване на финансовата тежест от преференциалните тарифи - като например още по-голяма свиване на субсидиите за топлофикациите и заводските централи, се предприемат стъпки за административно управление, което отново може да завърши в съда 

...деветнадесет процента увеличение

Ефектът от намалението на цените тази година и трупането на дефицити, вече може да се изчисли. В доклад на НЕК за дългосрочните финансови перспективи на дружеството до 2023 г. е изчислено, че сегашната цена за регулирания пазар от 95.85 лв. за мегаватчас трябва следващата година да се увеличи на 133.78 лв. за мегаватчас. Това е скок от 18.71%. И прогнозата всъщност е оптимистична. Тя се основава на надеждата, че държавата наистина ще успее да продаде въглеродни квоти за 500 млн. лв. Странно, но НЕК не са направили и песимистичен вариант на своята прогноза.

Според НЕК, ако ДКЕВР все пак реши да задържи цените на досегашното ниво и следващата година, то държавната компания има нужда от дофинансиране от 1.113 млрд. лева. Сумата е огромна, като се има предвид, че общо очакваните приходи за периода 2015-2016 г. на държавната компания ще бъдат около 3.7 млрд. лв.

Така че стойността на настоящото замразяване на цените е поне 250 млн. загуби за държавнаа енергетика. За следващия ценови период тази загуба ще скочи вероятно тройно. И това трябва да бъде компенсирано по някакъв начин - най-вероятно с отказ на държавата да прибере дивидентите си от енергийните компании. Загубата за бюджета в крайна сметка ще бъде финансирана с външни заеми и натоварване на данъкоплатците. Това вече се случваше в периода 2006 - 2009 г., когато НЕК беше помпана с ликвидност чрез заеми и преки трансфери от бюджета. Това доведе до последващия й финансов колапс, тъй като без субсидии, компанията не можеше да се справя с увеличените си разходите за АЕЦ "Белене" и ВЕЦ "Цанков камък".

Към проблемите на националната енергийна компания трябва да се добавят и очакваните загуби при електроразпределителните дружества от порядъка на 650 млн. лв.(по техни оценки) Преди месец председателят на управителния съвет на "Енерго-про" Пламен Стефанов каза, че загубите вече доближават нивото на собствения капитал и натрупаните резерви на мрежовото и търговското дружество в рамките на ЕРП-та, което ги изправя пред финансова несъстоятелност. Допълнителен удар ЕРП-тата ще понесат и от подготвяните промени в Закона за енергетиката. В него се предвижда те да не могат да правят проверки и да съставят констативни протоколи за евентуални нарушения без присъствието на собственика на имота. Това според ЕРП-тата ще отвори широко врата на масови кражби на електроенергия, които или ще допринесат до фалити, или ще трябва да бъдат заплатени от изрядните платци.

Оттук насетне ще бъде интересно да се види откъде ще дойде обещаното ново намаление на цените с 5% и до колко точно милиарда дефицити ще доведе то.