С 10-годишна абсолютна погасителна давност в ЗЗД ще се търси предотвратяване на доживотното заробване на длъжници без имущество и обезпечения

Противно на очакванията, с 11 гласа "за", двама въздържали се и без нито един против, правната комисия на парламента гласува в подкрепа на законопроекта на народния представител от ГЕРБ Емил Радев, поставящ си за цел преустановяването на практиката на "вечните длъжници". Средството, което Радев предлага, е въвеждане на 10-годишна абсолютна погасителна давност за задълженията на физическите лица чрез промяна в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).  

Законопроектът предлага създаването на нов чл. 112а в ЗЗД, чиято първа алинея гласи, че: "С изтичането на 10-годишен давностен срок, се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено." Тази алинея не се прилага за задължения на физически лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци.

Идеята на Емил Радев беше лансирана още по време на предишния парламент, но до внасяне на законопроект тогава така и не се стигна. В края на юли Радев и още двама депутати от ГЕРБ - Красимир Ципов и Димитър Лазаров, внесоха сегашния законопроект с допълнително предложение, че той влиза в сила в шестмесечен срок от деня на обнародването му. Така и кредиторите няма да бъдат поставени в неизгодна ситуация, обясни пред правната комисия Емил Радев.

Идеята му досега е срещала доста противоречиви оценки, включително и сериозна критика, но в правната комисия законопроектът бе подкрепен много активно като актуален и посветен на един болезнен проблем. Всеки адвокат, който се е сблъсквал с длъжници, знае каква безизходица е това, коментираха депутатите в залата.   

"С предложението се цели разрешаване на проблем, който не е намерил решение от години – института на вечния длъжник", каза Емил Радев. Практиката познава случаи на изпълнителни дела, водени по 15 години, през това време тече законовата лихва, трупат се и разноски, и на практика дългът набъбва даже и без да се извършват някакви сериозни действия. Ако човекът е без имущество, той трупа дълг без да може да стори каквото и да е. След неговата смърт и наследниците му стават длъжници. Те няма как да стартират семейната си икономика, не могат да придобиват имущество, държим ги в сивата икономика, очерта картината Радев с доста сгъстени краски.

Според него, тези промени в ЗЗД не изискват допълнителни разходи нито за отделните физически лица, нито за държавата, но позволяват бързо и безболезнено да се реши проблемът с вечните длъжници. Законопроектът не посяга и на правата на кредиторите, доколкото става дума за длъжници без никакво имущество и обезпечение. Десет години е един достатъчно дълъг срок, в който кредиторите реално могат да съберат вземанията си, като в повечето случаите те могат да се снабдят на извънсъдебно изпълнително основание с изпълнителен лист и да се възползват от ускорени съдебни процедури.

"С въвеждане на 10 -годишна абсолютна погасителна давност няма да се промени действащият в момента режим за обща давност и длъжниците ще могат по досегашния регламент да се възползват  от 3 и 5- годишната давност, но ще има ясен и предвидим момент, когато, независимо от действията на страните, ще се погасява вземането. И към настоящия момент съществува разпоредбата на чл.171 ал.2 от ДОПК, с която през 2005 г. е въведен 10-годишен давностен срок за погасяване на всички публични вземания, независимо дали се дължат от физически лица или търговци. С уеднаквяване на режима за 10-годишен давностен срок за погасяване на публичните и частни задължения на физически лица, ще се даде шанс на гражданите да започнат от нулата", пише в мотивите към законопроекта.

В правната комисия се проведе много оживен дебат, депутатите обсъждаха различни опасения за злоупотреба с този институт, неговия действителен обхват, алтернативни варианти, европейска и световна практика и т.н.

Янаки Стоилов поиска отлагане на гласуването на проекта на първо четене, за да се поискат допълнителни становища от специалисти за ефекта от този механизъм, но комисията реши, че трябва да се гласува проектът по принцип, като се даде по-голям срок между първо и второ четене на промените, когато ще може да се искат и консултации.

В началото на заседанието се разбра, че по законопроекта е получено отрицателно становище от Министерството на финансите и положително - от Министерството на правосъдието и от БТПП.