От строежа на магистрала “Тракия” пострадаха и селата по стария път от Пловдив към морето.

След откриването на магистрала "Тракия" се случиха няколко неща. Пътуването между Бургас и София се скъси с около 2 часа, тежките катастрофи намаляха значително, а старият път към морето потъна в прах. От тирове.

На култовия пътен възел Петолъчката вече нищо не е същото. Няма го предишното гъмжило от народ и коли. 

Даже вечнозелените туи в новата градинка на Петолъчката изсъхнаха, защото няма кой да ги полива. 

Все пак през активния отпускарски сезон това лято апокалиптичните прогнози за фалити на заведения и земеделски производители не се сбъднаха докрай.

Търговията се хранеше от един по-малък, но постоянен поток от Бургас към Казанлък, Ловеч, Плевен и други градове в Северна България. Хубавото за клиентите е, че цените паднаха.

Лошото за търговците е, че оборотът намаля и крайпътните продавачи на зарзават обявиха война на заведенията.

Миризмата на кебапчета, примамливите реклами на американски хамбургери и топла шкембе чорба все още привличат трафик от Бургас към Петолъчката. На паркингите се виждат два автобуса, няколко леки коли, тирове. 

Отдалеч е трудно да се види кой, къде, какво предлага. Но пък музиката от тонколоните на заведенията е отличен ориентир. От едната страна звучи "Янке ле, Янке, що висиш кат син парцал на плет", а от другата - баладичните "Ден след ден" и "Бургаски вечери". 

Цените обаче вече са като във всяка обикновена закусвалня -

кебапчето вече не струва колкото два хляба

кафето е 80 стотинки, а безалкохолното - до 1,20 лева. Някъде встрани по пътя за Котел се мотаят две момичета. Всички наоколо знаят, че това не са закъсали стопаджийки.

А вечните жрици на любовта, които и преди магистралата, и сега се препитават от тираджиите. Май само на тях промените не са се отразили. Те си вадят хляба встрани от Петолъчката, полицията не ги допуска до пътния възел и слизат само като огладнеят. 

"Е, поне те са доволни. Сега, когато сезонът за плаж свърши, ще настъпи мъртвило. Пак ще вървят коли, ама по командировки и няма да е същото като през юли и август", казва симпатична жена зад бара на едно от заведенията. От другата страна на Петолъчката строителството на новия хотел напредва. 

Колите влизат в кръговото движение. Минават покрай изсъхналата градинка в средата и продължават по стария главен път към Сливен. 

Разстоянието до областния град е 26 км. Пътува се спокойно. Отвреме навреме профучава някой хлапак със сбъдната мечта да му купят стар “Фолксваген голф”, но без да мисли, че за да го кара, трябва да е жив. Възмутени пътници натискат клаксоните.

Въпреки това от предишното напрежение по маршрута, двойното и тройното изпреварване, няма и помен. 

Още след първото село след Петолъчката - Горно Александрово, през няколко метра са се наредили продавачи на плодове и зеленчуци.

Едни шофьори спират, други продължават

Колкото по-малко остава до Сливен, толкова повече търговията се разраства. 
Два-три километра преди Калояново - последното село по маршрута преди областния град, по пътя се отваря познатата и отпреди гледка на отрупаните сергии от популярния местен пазар за зарзават.

 Продавачите са застанали и от двете страни, масите им преливат. Плодовете, подредени като редници на парад, са изкушение и автомобилите се отбиват. Част от стоката е изкупена от производители в околността, друга - от борсата. 

“А бе, щом седим на този пек, значи търговията върви. Ама не е там работата”, обяснява една от търговките. Видимо е - няма го старото настроение от звън на пари. 
Бръснещ поглед по етикетите ориентира каква е драмата - розовите домати от оранжериите в близко село са по 2,50 лв., но има и по 1,60. Пак са по-скъпи от доматите, които се продаваха по това време на пазара в Сливен. Но и не са по 6 лева килото като за руснаци от Слънчев бряг като в минали години. И с прасковите е така - от левче до 2,50 лв. Десертното грозде е от онези сортове, които ги няма в Сливенския регион. Но пък изглежда вкусно. Нищо, че жената зад масата се кълне: “Ама моля ви се! От тукашните лозя е. Ще ме обидите!” 

Драмата настъпи - обяснява неохотно търговец - защото

пазарът изгуби богатите си клиенти

Софиянци и пловдивчани се качиха на магистралата и цените тук веднага станаха много тънки. А преди баровците купуваха, без да гледат колко плащат, и то в големи количества, даже бакшиши оставяха. Чудни, чудни клиенти бяха! Муцка!”, притваря очи продавачът, унесен в хубави спомени. 

Колежките му доразвиват темата. Сегашните купувачи били с нов профил -

бедни провинциалисти

 “Гледаш, интелигентна жена, а се пазари! Защо прасковите не стрували стотинки? Защото животът отдавна стана на левчета. Пробно пуснах едни праскови с петна на 50 стотинки, изчезнаха за нула време! Това е хитът - гнили праскови”, ядосва се руса продавачка с фасон като на Памела Андерсън. Не довършва, защото спира кола. 

В този момент от сергията в съседство уж неволно започва изповед в стил искрено и лично. Нещо като петиция в защита на здравословното хранене. Явно

това е новата мода край Калояново, но не заради гнилите праскови

 “Наскоро - разказва комшийка по сергия - отидохме със семейството ми на Петолъчката. Ей така, за развлечение. Поръчахме кебапчета, картофи. Ама то ужас! Никакъв вкус. А като видях в каква мазнина готвят, се заклех, че кракът ми повече няма да стъпи на Петолъчката! Абе, какви хора има!

“ Да дават по 20-30 лева за вредна храна, а да им се свидят по 5-10 лева за свежи плодове и зеленчуци! За живи антиоксиданти!”, завършва с кресчендо речта продавачката с набито око. 

За какво всъщност става въпрос - идващите от Бургас по традиция спират да ядат на Петолъчката и там харчат последните си пари от отпуската. А за продавачите на зарзават

няколко километра по-нататък остават стотинки

Клиентите вече са си купили една торбичка грозде за из път и казват “довиждане”.

“Всичко хубаво! Пак да дойдете!” - изпращат ги. 

Потокът от коли продължава, но заобикаля другия популярен доскоро пазар край стария главен път - до с. Злати войвода. Затова търговията там умря още миналата година.

В ЗИМНИЦА РАЗПРОДАДОХА И СТАРИТЕ СИ ШУШОНИ

Крайпътната търговия с плодове и зеленчуци в ямболската част от стария път към морето продължава, макар и с по-слаби печалби.

Производителите твърдят, че алъш-веришът е намалял, но не е умрял. “Спадът на оборотите след завършването на магистрала “Тракия” е средно с около 20-30%. Това се отнася за търговците на дребно.

Нашите хора произвеждат много, работни са и имаме традиции най-вече в зеленчукопроизводството. Те залагат на продажбите на едро”, обяснява ситуацията Теньо Тенев, кмет на с. Зимница. Това е селото, което се изхранва с крайпътна търговия. През него минава и пътят за ГКПП Лесово.

Трафикът към турската граница не е намалял чувствително, което означава, че и клиентелата се е запазила. Тя е предимно от тираджии и туристи в автобуси. “Отделно пътуващите от Бургас за София и обратно знаят, че плодовете и зеленчуците ни са истински и ни търсят, въпреки че се отлоняват от магистралата”, хвалят се зимничани.

Даже твърдят, че специално за техните туршии идват хора от Северна България. 
Съвсем друго е било положението през последните две години по време на строителството на магистралата.

Тогава движението беше отклонено точно през с. Зимница и местните не можеха да насмогнат на търсенето. Строителите също са били сериозен контингент като клиенти. “Зимничани изпродадоха всичко що имаха, дори старите си компоти и туршии. Продаваха даже и плетени преди години шушони и елеци”, завиждат им от околните села. В крайна сметка магистралата не успя да “изяде” търговията в района.

В ЖЕРАВНА СТРАДАТ ОТ ЛИПСАТА НА УКАЗАТЕЛНИ ТАБЕЛИ 

Откриването на магистрала “Тракия” се отрази неочаквано негативно върху туризма във възрожденска Жеравна - това е общото мнение на местните хора. Родното село на Йордан Йовков и на неговите прототипи от “Старопланински легенди” е известно като “приказка от камък и дърво” и е архитектурен резерват, който се намира в Котленския балкан, по пътя от Петолъчката за Котел. Вече има над 40 къщи за гости, които са магнит за посетители от всички краища на страната и чужбина. 

През този сезон обаче стопаните им отчитат спад на посещенията. 

Самата магистрала не е виновна. Причината за отлива е, че по нея не са предвидени указателни табели, които да посочват разстоянието до Жеравна и къде туристите да отбият, обясни проблемът кметът Иван Димитров. 

Това лято семейства с направени предварително резервации ги отменили, защото не успели да намерят пътя. “Хората се лутат. Били на море в Бургас, тръгнали по магистралата към нас. Звъняха няколко пъти по телефона. Не разбрали къде да отбият, стигнали до Стара Загора и се отказаха от почивката си при нас в последния момент. Тези случаи съвсем не бяха един и два”, разказа кметът Димитров. 

Табелите могат да се поставят преди отбивките до Карнобат или Зимница, след което колите минават през Петолъчката и продължават по пътя за Котел. За пътуващите от София има възможности да слязат от магистралата преди Сливен или отново в района на Зимница, след което да продължат през Петолъчката нагоре към Котленския балкан. Пътищата са в добро състояние.

От липсата на указателни табели по магистралата страдат и останалите туристически селища в района - Ичера, Медвен, Катунище, както и самият Котел. 

В града на Петър Берон има уникален музей на котленските възрожденци, където пазят балсамираното сърце на автора на “Рибния буквар”, там е и саркофагът на Георги С. Раковски. В Котел се намира и най-големият на Балканите природонаучен музей. Там са изложени препарирани експонати на всякакви видове от фауната и флората - от балканска кафява мечка с новороденото си, глутница вълци, диви зайци, лешояди, пеликани и дори... пингвин. 

От строежа на магистрала “Тракия” пострадаха и селата по стария път от Пловдив към морето. Това се случи по-отдавна, но в с. Плодовитово още тъгуват за огромния трафик, който десетилетия минаваше през тях.

Сега местните производители, които са известни в цяла България, продават стоката си в Пловдив или Стара Загора. А преди просто изнасяха щайгите пред домовете си и оборотът си вървеше. В момента по този маршрут минават тирове и автобуси с туристи към Хасково, Харманли и Свиленград, но потокът не е голям. 

Подобно на Петолъчката, и по тези места пустеят култови заведения като ресторант “Кемера” край Садово. Затворени са и почти всички мотели по стария път.