Най-вероятно ще се вземе синдикиран заем, което е по-непрозрачният вид финансиране

Вече е официално - държавата ще вземе външен заем до края на годината. В сряда на своето заседание кабинетът упълномощи финансовия министър да предприеме действия за поемане на до 360 млн. евро външен дълг, съобщи правителствената пресслужба.

От нейното съобщение не става ясно как ще се набере нужното финансиране - дали става въпрос за емисия облигации на международния пазар или за синдикиран заем.

Източници на "Капитал Daily" от правителството твърдят, че е избран вторият вариант. А един от аргументите е, че процедурата ще отнеме по-малко време. Очакванията са тя да приключи до края на ноември. Проблемът с този тип частно пласиране на дълг обаче е, че то е по-непрозрачно за разлика от емисия еврооблигации.

Параметрите

Още преди няколко седмици финансовият министър Петър Чобанов обяви, че държавата обмисля вариант до края на годината да изтегли синдикиран заем от чуждестранни банкови и институционални инвеститори размер до 700 млн. лв. Това практически е и таванът. От позволените след актуализацията на бюджета 3 млрд. лв. новоемитиран дълг държавата вече е пласирала над 1.85 млрд. лв. и е заявила още 450 млн. лв. емисии на вътрешния пазар.

Неофициално преди седмици стана ясно, че се планира заемът да е дългосрочен, а очакваната доходност да е около 4.2%. Идеята е да бъде избрана чуждестранна банка посредник, която да структурира заема и да привлече инвеститори - банки, застрахователни и пенсионни фондове. Сега от правителственото прессъобщение става ясно още, че пласирането на дълг ще е по законодателството на Германия.

Имиджов проблем

Аргументацията в полза на заема, която изтъкват управляващите, е, че ще стане по-бързо, ще е на приемлива цена, освен това ще може да е за по-дълъг период от време, защото в момента нагласите на българските банки са да отпускат краткосрочен дълг. И второ, така няма да се изпомпва местен ресурс.

В същото време според анализатори набирането на финансиране от страна на правителството чрез синдикиран заем е по-рискова стъпка. Причината е, че процедурата е по-непрозрачна, всички договорки с банките освен основните остават в тайна. А и обикновено се поемат и странични ангажименти – премия за липса на ликвидност, управление на рейтинга, които се калкулират отделно. Така номиналната лихва изглежда ниска, но реално не е.

Има възможност заемът да бъде взет и чрез рядко използвана схема, при която група от банки отпускат финансирането, а впоследствие дългът се преоформя като ценни книжа, които се препродават. Така се получава хибридна схема, при която първо се извършва частно пласиране на дълга, а впоследствие се прехвърля към крайни инвеститори, но без опцията за вторична търговия с него. Специалист от пазара е на мнение, че стъпката би се възприела неутрално от международните пазари и не би навредила на кредитоспособността на държавата, въпреки че този метод прави непрозрачно поемането на дълг. От друга страна, изборът за поемане на дълг по германското законодателство улеснява правителството, защото процедурите и документацията по него са опростени и позволяват бързото вземане на заема.

Има време и за  емисия еврооблигации

Източници от пазара твърдят, че правителството е обсъждало три варианта на финансиране - нова емисия евробондове, синдикиран заем или преотваряне на емисията, която пласира ГЕРБ и която е с падеж 2017 г. Ако бъде отворена тя обаче,  ще се струпат твърде много плащания по дълга за кратък период от време. След две години предстои падеж на глобалните облигации за 1.2 млрд. долара, а еврооблигациите за 950 млн. евро трябва да бъдат погасени през 2017 г. Екипът на финансовия министър дори беше изчислил, че заради струпването на падежи за близо 6 млрд. лв. до края на 2017 г. всяка следваща емисия на значителен държавен дълг ще трябва да е дългосрочна.

Според анализатори все още има време и за подготовка на нова емисия еврооблигации. Според тях България може да постигне добра цена и на международните пазари. А и страната няма да излъчва негативни сигнали, посягайки към инструмент, който обикновено ползват държави с отрязан достъп до пазара.