Приемът в университетите се прави формално и без анализи на реалните потребности на пазара, показа одит на Сметната палата

Още една институция потвърди факта, че българските университети произвеждат безработни или непригодни за пазара на труда кадри. 46% от завършилите през 2009-2012 г. работят нещо, което изисква по-ниска образователна степен. Този път констатацията е в безпрецедентен одит на Сметната палата за реализацията на висшистите на пазара на труда за периода от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2012 г.

Едва 1/3 от дипломираните през 2012 г. имат сключени договори, се посочва в доклада. Одиторите се позовават на данните от регистъра на завършилите висше образование и справките на НАП. От тях става ясно, че с диплома за бакалавър през м.г. са се сдобили 65 022 студенти, от тях само 21 410 (33%) работят на трудов договор. От справките обаче не става ясно какви длъжности заемат завършилите, не се отчита и делът на бакалаврите, които са продължили образованието си. Одиторите предполагат, че ниската им реализация се дължи на това, че част от тях са се записали да учат в магистърска степен. В същото време 37% от действащите студенти през 2012 г. са работели на трудов договор. Общият брой на студентите през м.г. е бил 275 410, от тях 101 014 съчетават следването с работата.

Почти всеки втори висшист - 46% от завършилите през 2009-2012 г., може да си хвърли дипломата, защото работи нещо, изискващо по-ниска образователна степен. Това несъответствие одитът засича при 104 565 младежи от 227 203 дипломирали се през 4-те години. Едва една четвърт (56 171 души) са успели да си намерят работа, за която се изисква висше образование. Принос към осигурителната система имат 160 736 специалисти - 70.74% от общия брой завършили, сочат данните от доклада на Сметната палата. Останалите или са безработни, или продължават образованието си.

С най-добра реализация са специалистите по здравни грижи, обществено здравеопазване, фармация и мениджърите в областта на образованието - между 53 и 57% от професионалистите в тези области си намират работа по специалността. Най-многобройна е армията на икономистите - с такава диплома са се сдобили 55 653 студенти в изследваните четири години, но едва 22% от тях са си намерили работа, за която се изисква висше. Повече от половината работят на нискоквалифицирана позиция. Едва 9% от професионалистите в областта на туризма и изобразителното изкуство работят по специалността си, констатират още одиторите, като се позовават и на данни от рейтинга на вузовете.

Неадекватните учебни програми са резултат от редица пропуски в работата на държавните институции и контрола на университетите, установяват одиторите. Този факт е нееднократно изтъкван и от бизнес организациите. Бездействието на просветното министерство за насърчаване на сътрудничеството между вузовете и бизнеса е причина за неподходящата подготовка на студентите в реална работна среда, както и на ефективното управление и контрол на университетите. Липсва единна държавна политика по реализацията на висшистите и обвързването на обучението с потребностите на пазара на труда. Липсват и ефективни санкции за вузовете, при които са установени различни нарушения. Процедурата по утвърждаване на приема за висшите училища е формална и не отразява нуждите на пазара на труда. Тя се прави без проучвания на потребностите от различни специалисти, като в резултат се получава пренасищане в някои области и недостиг на кадри в други. Слабост на закона за висшето образование е липсата на процедура за сливане на висши училища в случаите на негативни демографски тенденции или слаба реализация в някои специалности.

Наред с това одиторите определят и друг проблем, пред който министерството на образованието си затваря очите години наред - безконтролното увеличаване на разрешения брой студенти, особено в някои университети и специалности - икономика и администрация и управление. Например от 2009 до 2012 г. капацитетът за направление икономика е увеличен с 5601, а за администрация и управление - с 11 602. Бройката е разрешена, без изобщо да е доказана потребността от подобни специалисти, поради отсъствието на изградена национална система за проучване потребностите на пазара на труда, смятат одиторите.

Вузовете в страната имат капацитет да обучават не повече от 333 967 студенти и докторанти, но само по икономика и администрация допустимият брой на студентите е 95 411 - 28.6% от общия капацитет. В условията на глобална икономическа криза и свит пазар на труда определянето на такъв по-голям капацитет крие риск от безработни висшисти, за обучението на които плаща държавата, предупреждават от Сметната палата. Липсват изобщо и утвърдени от просветния министър правила, въз основа на които се определя издръжката на един студент по различните специалности в държавните университети. Общата сума на републиканската субсидия за държавните вузове е 1.326 млрд. лв. 

Подобен подробен анализ на сектора до момента не е правен в министерството на образованието. Сметната палата прилага към него 53 одитни доказателства, сред които данни и протоколи от заседания на агенцията по акредитация, справки за висшите училища в страната, писма от просветното министерство в отговор на запитвания от одитния екип, предложения на министерствата и работодателите при разработването на проекторешенията на правителството за определяне на приема във вузовете през 2010, 2011 и 2012 г., доклади за финансирането на държавните висши училища, както и документи от социалното министерство, свързани с разработване на политики на пазара на труда. Единственият аналог на представената статистика е рейтингът на вузовете, който за първи път измери реализацията на студентите от различните висши училища и специалности. Последното му издание е от ноември 2011 г.