Близо два месеца Таня Атанасова издирва мъжа си Христо

Таня Атанасова е старша медицинска сестра в детска градина в благоевградския кв."Грамада". Жената разказва, че не спира да плаче от първите дни след изчезването на мъжа си, но нещо й подсказва, че Христо е жив. 

60-годишният мъж изчезнал на 11 август от къщата на родителите й в село Ваклиново, пише "24 часа". Последно го видяла да пуши на пейката пред вратата към 17:30 ч. Само половин час по-късно, докато приготвя вечерята и я сложи във фурната, жена от селото й подвикнала отвън, че видяла съпруга й в местността Елата, на около километър разстояние, да върви по пътя към местността Петровден. До ден днешен никой не знае защо е тръгнал натам. 
"Зарязах яденето и хукнах да го търся, с мен тръгна и моя втора братовчедка, забравих у дома и телефоните, и всичко. Братовчедка ми е по-пъргава от мен и се качи на билото, докато аз тичах по пътя, но никъде нищо, само един овчар прибираше стоката на отсрещния баир ", разказва Таня, пише struma.bg.

Прибрали се след час обикаляне да търсят помощ от близки с високопроходими коли и издирването продължило на фарове и прожектори до късно през нощта.

"През деня забелязах, че е неспокоен, през юли неврологът д-р Кастрев го диагностицира, че е с дементен синдром, случваше се да излиза от дома ни в Орлин махала в Благоевград, без да се обади, но винаги се е прибирал или бързо съм го намирала", разказа драмата в семейството си Таня. 

"Водила съм го на преглед и при психиатъра д-р Милев, но той е категоричен, че няма прихично заболяване. Преди 5 години на Христо му откриха рак на небцето, лечението бе успешно, но след лъчетерапията започна да забравя. Преди 2 години пък близо до ресторант "Докторската градина" го блъсна велосипедист и той падна на главата си, оттогава се задълбочи проблемът, усетих, че таи и някакъв страх, защото не смееше да се отделя много от мен и като не ме виждаше наблизо, започваше да ме търси. Лани пък се разболя от туберкулоза и още на първия ден от хоспитализирането, вероятно заради ниско кръвно, припаднал в болницата и пак на главата назад паднал. Като прекали с цигарите, му се схващат ръцете, сковава се, аз му давах на ден само по няколко, но той намираше явно допълнително отнякъде или пък си спестяваше стотинки, като го пращах на пазар", разказва медсестрата.

"Никога по врачки не съм ходила, сега тръгнах. На човек надеждата последна умира. Пари никъде никой не ми е търсил, даже като оставя 2 лв., са ми ги връщали. Дъщерята ходи при една жена в село Слокощица, Кюстендилско, много неща беше познала - например за стара травма на единия крак над глезена под коляното, казала, че е жив и върви, трябва да го търсим. Друга жена в село до Слънчев бряг, там живее зълва ми, каза, че е приютен в близко населено място до село в крайна къща от двама мъже и ниска жена. Ходих и при ходжата в Краище, той също ми даде надежда, че лошо не му се разкрива, че може от жена да е приютен, ниска, но не го знаят кой е, защото няма документи и не знаели какво да го правят. "Живичък да се прибере, курбан да му заколиш", каза ми ходжата, но и без това си го бях решила. Сега само на Господ разчитам", проплаква Таня Атанасова.