Животновъди поискаха от правителството кредитни и данъчни преференции, както и по-ранни субсидии

Дни след като управляващите проявиха небивала щедрост към зърнения бизнес, на опашката за още помощи и преференции се наредиха още представители на аграрния сектор. Животновъдите поискаха от държавата по-ранни субсидии, данъчни преференции, опрощаване на кредити и още, и още...  За трикратно по-големи субсидии вече настояват и производителите на картофи. Формулата е ясна - иска се среща с премиера Орешарски, а оръжието е известно, макар засега да не е извадено - заплаха с потенциален протест. Цената на желанията засега е неизвестна, но е сигурно, че тя ще се плати от данъкоплатците.

Какво искат животновъдите

Първи бяха тютюнопроизводителите, които при актуализацията на бюджета им предвидиха допълнителни 11.5 млн. лв. После бяха зърнопроизводителите, които след среща с премиера Пламен Орешарски и земеделския министър Димитър Греков получиха два бонуса - допълнителни 60 млн. лв. национални доплащания (над европейските за 1.1 млрд. лв.), както и повече отстъпен акциз за горивата. Логично, сега и други сектори искат допълнителна подкрепа от държавата. Животновъдни организации изпратиха своите искания до премиера в петък. От националното браншово сдружение на месо- и млекопроизводителите съобщават в писмо до премиера, че настояващ за спешна среща с него "по възможност до 10 октомври".

От набора искания най-много са във финансовата част - разсрочване на главницата и лихвите по кредити, получени от животновъдите за закупуване на фураж до края на 2014 г., както и "търсене на начини за тяхното опрощаване".  Тези заеми са нисколихвени (между 3 и 6%) и се отпускат от фонд "Земеделие" като държавна помощ. Обикновено всяка година става въпрос за кредити от около 20 млн. лв., като често има забавяния при връщането им от фермерите.

Животновъдите искат още по-ранно изплащане на субсидиите за сектора. Това са средства от бюджета, а не от Брюксел, и годишно са около 150 млн. лв. Разделени са на две - на глава животно и свързани с производството (например на мляко). Сега за първия вид се иска получаване на 16 октомври, а за втория - 20 декември. Планът досега беше тези пари да бъдат платени след Нова година, т.е. от следващия бюджет. В предходни години част от субсидиите са получавани през декември, но по-често в началото на пролетта.

Сред предложенията има и идеи за по-ниски данъци. "На земеделските производители физически лица, които не водят счетоводство, да бъдат признавани присъщи разходи от 90%, а върху останалите 10% да се начислява дължимият данък", се казва в искането. В момента признатите разходи са 60%, т.е. претенцията е за трикратно намаляване на данъчната основа, при положение че секторът ползва един от най-облекчените режими.

Организацията настоява още да се удължи срокът, в който фермите трябва да покрият изискванията по т.нар. нитратна директива, въвеждаща изисквания за съхранение на отпадъците в стопанствата, до 2020 г. Първоначално той бе 2010 г., но бе поискана отсрочка, която изтича в края на тази година. В животновъдството на този етап не се обсъждат протести, но от сектора настояват за среща с правителството.

И още, и още
Междувременно стана ясно и че други отрасли ще искат още субсидии. Така например от асоциацията на картофопроизводителите предлагат 500 лв. плащане на декар. Пред в. "Труд" председателят на сдружението Венцислав Каймаканов съобщава, че средствата са необходими за закупуване на качествени семена и засяване на повече площи. В момента този подсектор годишно получава от бюджета между 1.5 и 2 млн. лв. Субсидията е 180 лв. на декар, т.е. искането е за почти трикратно увеличение.

На този етап не е ясно дали ще започнат преговори на управляващите с животновъдите и картофопроизводителите. В сектора предстоят и преговори за националните субсидии за зеленчуци и тютюнопроизводство, които също са от порядъка на 100 млн. лева. Но при щедрото начало със зърнопроизводителите преговорите отсега изглеждат "скъпи".