Трябва ли да бъде опростена по-голямата част от гръцкия дълг? Абсолютно, отговаря Джордж Сорос, в противен случай страната никога няма да се възстанови. Милиардерът също така предупреждава за опасност от възход на екстремистки партии, ако Германия не промени политиката си по отношение на ЕС.

Известният американски милиардер и инвеститор Джордж Сорос призова за опрощаване на значителна част от дълговете на Гърция. „Всички знаят, че тя никога няма да изплати дълга си“, заявява Сорос в интервю за германското издание „Шпигел“, като подчертава, че за пръв път от много време Гърция е близо до първичен бюджетен излишък.

„Ако публичните кредитори се откажат от претенции към вземанията си, при условие че Гърция изпълнява ангажиментите си към тройката (МФВ, ЕЦБ, ЕК), частният капитал ще се върне и Гърция би могла да се възстанови много бързо“, добавя милиардерът.
От личен опит мога да кажа, че инвеститорите ще се върнат в Гърция веднъж щом дълговото бреме бъде премахнато“.

Премиерът Андонис Самарас наскоро също призова за опрощаване (за втори път) на част от гръцкия дълг. „Най-важното за мен е да не бъде отлагано прекалено дълго решението“, подчерта той. Но германското правителство решително се противопоставя на ново отписване на гръцки държавни дългове. Най-голямата отстъпка, на която е склонен Берлин е евентуално предоговаряне на лихвите или сроковете – мерки, които много икономисти определят като недостатъчни. В допълнение, ръководителят на Европейския стабилизационен механизъм, германецът Клаус Реглинг, отбеляза, че заличаването на дълг е забранено от правилата на ЕСМ. По-голямата част от гръцкия публичен дълг в момента е към публични институции – МВФ, ЕЦБ и няколко държави-членки. Ако той бъде опростен, тежестта ще падне върху данъкоплатците.

Сорос разпознава този проблем: „Публичният сектор не може да заличи дълговете, тъй като това би засегнало някои табута, особено по отношение на Европейската централна банка. Тези въпроси обаче могат да бъдат преодолени с германска инициатива“.
Според Сорос, ако някоя държава би трябвало да оцени такъв подход като работещ това е именно Германия, която „трябва да помни, че се е възползвала от отписването на дълг поне три пъти – с плана Доус, плана Йънг и във връзка с плана Маршал.
От друга страна, настояването от страна на Франция за изплащане на репарации след края на Първата световна война доведе до възхода на Адолф Хитлер и нацистите: „Златна зора“ в Гърция показва развитието на подобен сценарий“.
Ако канцлерът Ангела Меркел не промени политиката си по отношение на Европа, предупреждава Сорос, то нейната победа на последните избори ще се превърне в „пирова“.

„Ситуацията, която разви след кризата не е нито допустима, нито устойчива... Тя не е и резултат от някакъв зъл германски заговор. Но Германия не може да избяга от отговорностите, които вървят с изпълняваната от нея роля. Тя трябва да се научи да играе като добронамерен хегемон. Ако го направи, това ще й донесе признанието на другите нации, които в момента са й подчинени. По същия начин, по който САЩ спечелиха съюзничеството на Европа с плана Маршал. Ако се провали, това ще доведе до дезинтеграцията и евентуалния разпад на Европейския съюз“, предупреждава Джордж Сорос.

„Много държави са преживели кошмарни периоди и са оцелели. Евросъюзът обаче не е нация; той е непълно асоцииране на суверенни държави, които няма да оцелеят цяло десетилетие в условията на стагнация. А това не е в интерес на Германия. И ще остави Европа в по-лошо състояние от това, в което беше при формирането на ЕС'.

Сорос, чието състояние се оценява на приблизително 20 млрд. долара, обаче е доста по-оптимистичен по отношение на настоящата политическа криза във Вашингтон. „Блокирането на държавната администрация и опасността от банкрут са част от сложен политически театър, но пазарите могат да предвидят изхода: никакъв банкрут и поражение за екстремистите в Републиканската партия. Промяната в монетарната политика на САЩ обаче ще има много по-големи ефекти върху развиващия се свят, смята милиардерът.