Заседанието на КС бе озвучено от уличен протест

Конституционният съд (КС) не успя да вземе категорично решение дали Делян Пеевски трябва да напусне парламента, след като за кратко бе шеф на ДАНС.
Казусът раздели съдиите, които заседаваха три часа. Нито една от двете тези не взе превес. Затова съгласно правилата статутът на Пеевски остана непроменен. Така че той продължава да е народен представител. Самият Пеевски в изявление заяви, че ще служи на избирателите си в парламента (виж долу).
Решението на КС бе оповестено тази вечер. То гласеше: “ОТХВЪРЛЯ искането на 96 народни представители от 42-то народно събрание за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител от ДПС Делян Пеевски на основание несъвместимост на положението му на народен представител с друга държавна служба - председател на ДАНС.”
Решението е окончателно и влезе в сила веднага.
От него стана ясно, че петима от 12-те конституционни съдии са гласували “против” оставането на Пеевски в парламента - Благовест Пунев, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов и Анастас Анастасов. Други шестима са били “за” - председателят на КС Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Стефка Стоева, Борис Велчев и Гроздан Илиев. Съдийката Цанка Цанкова останала на особено мнение. Тя посочила, че КС въобще не е трябвало да се занимава със случая.
Казусът “Пеевски” стигна до КС, след като 96-те депутати от ГЕРБ поискаха да се установи дали са съвместими депутатското му място и ръководният му пост в ДАНС. Той бе избран да оглави агенцията на 14 юни. Няколко дни по-късно парламентът гласува отмяна на избора.
Докладчик по делото в КС бе Румен Ненков. Той е баща на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. Синът не се подписа в искането на съпартийците си до КС.
Ето част от аргументите на петимата съдии, гласували “за”: “Пеевски е подал оставката си като народен представител в деня на избора му за председател на ДАНС. Той е предприел всички зависещи от него действия да отстрани възникналата несъвместимост и не е нарушил Конституцията и действащото законодателство. Конституцията и законите не поставят пред него допълнителни изисквания, за да бъде поведението му правомерно и неподлежащо на санкцията по чл. 72, ал. 1 от Конституцията (според който пълномощията на депутата се прекратяват предсрочно при подаване на оставка пред НС) . Колкото до тезата, че пълномощията на народен представител автоматично се прекратяват, когато той бъде избран от НС на друга длъжност, тя не може да бъде споделена, тъй като с нея ще бъде дописан чл. 72 от Конституцията.
Заседанието на КС бе озвучено от уличен протест. Протестиращите бяха четирима с плакат, на който пишеше: “Кой предложи Пеевски???”
Пеевски: Задкулисието е друго и аз съм негов враг
Във връзка с Решението на Конституционния съд съм длъжен като гражданин на страна членка на Европейския съюз да заявя отговорно и с доблест, че името ми е подложено необосновано на публичен линч, а личността ми се сатанизира по сценарий на заемащи позиции във високите равнища на властта в държавата. Възмущавам се, че правото ми да бъда избиран - основно гражданско право в демокрацията, бе подложено на съмнение и се превърна в бумеранг, за рикошета на който аз плащам неясна и непосилна цена.
Въпросът “Кой предложи Пеевски за председател на ДАНС?” отдавна няма смисъл. Защото отговорът бе даден многократно - премиерът Пламен Орешарски предложи кандидатурата ми на Народното събрание, съгласувано с двете политически сили, които подкрепят кабинета. Рутинна технология при всеки избор.
Въпросът, на който и аз имам право, е кой (кои) и защо не позволиха да стана председател на ДАНС.
Мое е правото преди всички да дам ясния и неудобен отговор на този въпрос.
Това е “здравият” и инкриминиран съюз между контрабандата, корупцията и властта на политици, които, вместо да се борят срещу криминалните схеми в икономиката, решиха да ги подчинят на себе си и партийния си интерес. Т.е. да се сраснат с престъпността и корупцията органически и навеки. (За съжаление, имаше пробойна - печатницата в Костинброд засече и започна обратно броене, за чиято цена определиха главата на Делян Пеевски.)
И вендетата с мен започна. Логиката ми е необорима и проверима.
Първо. Президентът инициира бламиране на Решение на парламента на Република България. В случая - за избирането ми за председател на ДАНС.
Второ. Аз не упражних правото си на избран и отказах да бъда назначен за председател на ДАНС. Само че и до днес президентът и политическата му компания с минало на корпоративните си контакти все името Пеевски изрича.
Олигархията е в политически стрес и антидепресантът им е отнетото ми гражданско право и обругаваното ми име.
Коя е моята вина?
Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е? В тези мои 33 години аз съм два мандата депутат - единия по времето на управление на сега загубилите властта, само че, и това е важно да се подчертае дебело, в опозиция. Може би вината ми е, че съм депутат от ДПС - гражданска квота?!
Как съм бил депутат от опозицията и съм бил задкулисие?
И ако съм задкулисие, с кого сме били в компания? Няма задкулисие Пеевски. Задкулисието е друго, а Пеевски е неговият признат във и с институционалната и персоналната истерия от ужас враг.
Може би имам и втора вина - че съм успял човек. Фактът, че моралните съдници на престъпността и олигархията са заели институционалните си трибуни срещу мен и нямат доблест да ме обвинят пряко, а ме визират иносказателно и все за процедурата ги боли, е категорично доказателство, че са автори на сценария да ме превърнат в своеобразен параван с надпис “Задкулисие”, зад който се крие истинското задкулисие, съставено от тях самите и техните капитали и затова се прикриват един другиго и ведно. Не ме обвиняват пряко, защото нямат и не биха могли да имат аргументи. И освен това, смея да твърдя, ме познават достатъчно добре, в смисъл - познаваме се достатъчно добре.
Силно се надявам, че българското общество, включително и най-яростно протестиращите, ще проумеят простата истина, че престъпността, корупцията и олигархията в България не е възможно да се персонифицират с мен и моето име, каквито и качества и недостатъци да притежава моята личност, защото тази престъпност и корупция са от системен характер и имат история, която е отвъд пълнолетието ми. Апропо, да припомня календарно, че в годините на най-мащабната приватизация аз съм бил непълнолетен, т.е. без социални валенции. Не би могло да се каже същото за днешни управници до най-високото ниво на държавната власт, които през същите тези години са били наети консултанти на същинската олигархия, а родителите им - съратници верни и доверени на бащите на олигархията при осигуряването на първоначалния капитал за верни партийни другари - секретари на окръжни комитети или домакини на ловни станции из Делиормана.
Аз спирам и оставам в очакване политиката в България да е в името на демокрацията, а не демокрацията да се бламира институционално в името на олигархията. Демокрацията е в опасност точно заради крясъците на сивата политика, която е в стрес от осветляването си от кабинета “Орешарски” и от риска да участвам в този процес.
Приемам Решението на КС заради десетките хиляди избиратели, които ме удостояват с доверието си вече два последователни мандата. На тях им благодаря по мъжки и точно заради доверието им и в тяхно име ще изпълнявам отговорностите си на народен представител.
Със съкращения.
Пълният текст е на www.trud.bg
Орешарски обсаден в кабинета си
Кортежът на премиера Пламен Орешарски бе блокиран от около 200 протестиращи в столицата. С викове “Кой предложи Пеевски” и “Оставка” те попречиха на колата да се придвижи. Министър-председателят участва в откриването на изложбата на Жул Паскин “От Видин до Париж” в Софийска градска художествена галерия.
Протестиращите започнаха да събарят кофи за боклук и да преграждат с телата си пътя на автомобила. Полицията и НСО блъскаха хората и махаха прегражденията по пътя на премиера.
Около 10 минути се придвижваше колата на Орешарски от ул. “Гурко” до кръстовището на ул. “Раковски”.
Едва в близост до ул. “Славянска” кортежът се освободи от блокадата.
След като преодоля протеста, Орешарски се отправи към Министерския съвет. Около сградата на правителството обаче протестиращи направиха нова блокада, а полицията сформира плътен кордон на улицата, която води към служебния гараж на МС.
Прозорците на кабинета му светеха, а хората се канеха да не отстъпят, ако премиерът тръгне да излиза от зданието.