Логиката е: ако няма подходящ закон - ще го създадем, ако правото не ни изнася - ще го изкривим

Всички скептици, циници и най-вече реалисти познаха - Делян Пеевски е депутат! Предизвестеното решение на Конституционния съд (КС), трудностите, които съпровождаха стигането до него, разцепването на съда по казус, който би трябвало да е кристално ясен, особено за опитни юристи - всичко това беше просто създаване на още повече съспенс, ретардация. Беше литературен похват, който позволи две неща: първо, уморяване на протестиращите, и второ, завръщане на "здравите сили" в лицето на Пеевски на бял кон в парламента.

Връщането на неуспелия шеф на ДАНС като депутат е поредният симптом на неизлечимата болест на парламента, който в този си състав

удари дъното на парламентаризма

Най-вече заради "банката с кадри" на днешните управляващи, заради техните "остриета", сред които много енергично се беше наредил Пеевски преди злополучния 14 юни, когато беше набързо избран за шеф на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Демократичното управление пропадна и заради вече пълната липса на независими институции, които да вземат принципни решения по казуси, оплетени в сложни зависимости и омерти.

След като т.нар. опозиция си мълча, докато законът за ДАНС се прекрояваше по точна мярка на Пеевски, докато президентът подписваше посред нощ на 13 юни на летището нормативния акт, а главният редактор на "Държавен вестник" беше пратен по никое време да отпечатва поправките в новия брой, за да може изборът да се осъществи светкавично на другата сутрин, Конституционният съд беше единствената наивна надежда. Днес надежда в институциите няма.

Само петима конституционни съдии се осмелиха

да обявят, че Пеевски не може да е депутат, след като е положил клетва като шеф на ДАНС, независимо че мнозинството в парламента много предвидливо не гласува оставката му заедно с избора му за ръководител на спецслужбата. Според шестима обаче формално той все още е народен представител, а един от членовете на КС смята иска за статута на Пеевски за недопустим.

Когато 12 опитни юристи нямат единно мнение по такъв въпрос, ситуацията е меко казано скандална. 12-те не четат ли една и съща конституция? Не се ли придържат към една и съща конституционна практика? Не са ли 11, завършили един и същ факултет - и то най-престижния, на Софийския университет? Повечето не са ли преподаватели в него? Дава ли си сметка институцията какъв сигнал дава на обществото, каква услуга прави на управляващите, какъв урок изнася показно на останалите юристи? На какъв хал е правото ни днес при това положение, щом като всеки тежък казус е повод за удобно бягство вместо вземането на решение, изискващо смелост?

А може би натискът върху КС е нечовешки?

И дали е само натиск?

Каквото и да е, оправдание няма. Алчният кариеризъм, безпардонното катерене във властта с прескачане по няколко стъпала трябваше да бъдат спрени. Защото това желязно правило, установено в нашата държава, би трябвало да бъде променено. КС трябваше да каже "не".

В крайна сметка не е необходимо да си конституционен съдия, за да имаш доста съмнения относно това как някой днес е депутат, утре става шеф на ДАНС и едва заклел се, вече се е разположил на началническото бюро, час по-късно се среща с главния прокурор, а като за капак твърди, че не е извършил нито едно действие, което да навежда на мисълта, че е встъпил в длъжност. Що за морал е това и що за право? Що за политическа култура, що за партиен манталитет? Пълният им упадък превърна КС в лесна жертва на политическата конюнктура. Съдът беше схрускан от силните на деня, от онези кръгове, които може би си въобразяват, че са непрозрачни, тъй като са се скрили зад диплите на уж експертния кабинет на БСП и ДПС. Наистина ли не разбират, че е

ясно като бял ден кои са куклите и кой дърпа конците?

Реално Пеевски се сдоби с резервен изход благодарение на хитра, и едва ли случайна, практика депутатите, включително тези от ГЕРБ, да не освобождават веднага колегите си, избрани на други постове. Така вратичката за безопасно връщане е винаги отворена. И именно това е големият проблем - че правилата на парламентарната демокрация в България са такива, че винаги има втори шанс за депутатите от лагера на управляващите. Логиката е: ако няма подходящ закон - ще го създадем, ако тълкуването не е в наша полза - ще го променим, ако правото не ни изнася - ще го изкривим. И докога така, дами и господа, в този кратък живот?

Депутатът от ДПС, който стана емблема за това как се прави кариера без дори година стаж, направи поредния си пирует с помощта на влиятелните си покровители. Вчера следовател, днес депутат, утре председател на върховен или конституционен съд? Защо не? И не е виновен този, който яде баницата, а онзи, който му я дава. В случая с Пеевски поговорката се превръща в сложна хранителна верига - защото той и дава, и яде баницата, която на него му дават.

Нали така, бивши, сегашни и бъдещи управляващи? Има ли някой, който може да се опре на неколцината феодали, които са стиснали за гърлото държавата и икономиката? Остана ли поне един, за когото честността да струва нещо? И ще доживеем ли някога до формирането на онази политическа култура, която задължава зависимите членове на независимите институции да подават оставка, когато статутът им лъсне?