Най-лесно осъществимата промяна е създаването на частни здравни каси, които да конкурират държавната каса.

Най-вероятният сценарий за промяна в здравноосигурителния модел е създаването на една или няколко частни здравни каси, равноправни на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Това съобщиха за "Труд" правителствени източници.

Анализът на експерти показва, че ако се заложи на лансираната от здравната министърка д-р Таня Андреева идея за здравни фондове, които да оперират с 2 процентни пункта от осигурителната вноска, възникват много неизвестни. Първо - такива фондове няма, тъй като от началото на август т.г. те вече са застрахователни дружества.

Ако им се даде да оперират с пари от бюджета наНЗОК, те могат да покриват инциденти след вече настъпилата щета. Тоест пациентът първо трябва да си плати лечението и чак след това разходите му бъдат възстановени чрез застрахователя със средства от здравните вноски, разсъждаваха пред "Труд" специалисти от управляващата коалиция. На практика това е абсурдно, защото колко души могат да си позволят да платят сърдечна или друга операция от 10 000 лв. например, посочиха и от ДПС.

Друг развой, налаган от идеята частни фондове, работещи съвместно със здравната каса е, че да има два пакета от платени дейности. Един, по който ще работи здравната каса и друг - надграждащият, който ще плащат фондовете. "Тук пак ще има много неизвестни, защото ще трябва да има две листи с цени на медицинските грижи", коментираха източници от правителството.

Именно по тази причина според тях най-лесно осъществимата промяна е създаването на частни здравни каси, които да конкурират държавната каса.
Вече е било обсъдено в необходимите законодателни промени да се впише, че касите, борещи се за парите от вноски на българите, няма да могат да си избират пациентите, за които ще отговарят. Няма да има вариант, в който частните каси да избягват бедните, болните или старите хора. А в листите с пациенти на всяка от касите ще попадат българи с различен възрастов, социален и здравен статус.

Най-вероятно ще се заложи и минимален капитал за всяка каса, както и минимален брой пациенти, които тя обслужва - например 500 000 души. Бройката ще трябва да се набавя за определен срок от време - да кажем в рамките на половин година. Ако здравно осигурен българин не посочи изрично в коя здравна каса иска да участва, той "служебно" ще минава в листата на НЗОК, казаха още за "Труд" източници от кабинета.
Преди да се стигне до окончателно писане на законовите текстове, ще се проведе широка дискусия с всички съсловни и пациентски организации, за да се включат в нормативната база най-добрите идеи, казаха още добре запознати със здравната стратегия на управляващите.

Болният - спешен случай до оздравяването 

Готови са мерките, залегнали в стратегията на здравното министерство за подобряване на спешната помощ у нас. Това съобщиха за "Труд" експерти, участвали в създаването на новите правила.
Водещото в документа е, че се начертава пътят на спешния пациент от вземането му с линейката до рехабилитацията и оздравяването му. В момента болният е "спешен" пациент от мига, в който се поема от екипа на реанимобила до оставянето му до вратата на съответното лечебно заведение.
"Стратегията обира всички луфтове в системата и предвижда връщането на спешните портали към центровете по спешна медицинска помощ. Така беше преди, но по време на тройната коалиция спешните портали бяха прикрепени към болниците", обясниха специалисти.
Документът предвижда да се създават спешни структури на болнично ниво, което може да стане с държавно кофинансиране. "Стратегията наистина е нещо добро и ако стане факт, ще сме една от малкото страни в ЕС, която ще има толкова подредена структура на спешната помощ", добавиха експерти. Друга мярка предвижда, че ако "спешен" пациент е закаран в най-близката болница, но не може да бъде адекватно лекуван там, задължително трябва да се премести в лечебно заведение с по-голям капацитет. Сега в рамките на 1 месец болен не може да се лекува по една и съща клинична пътека в различни болнични заведения. За реализация на реформата ще са нужни поне година - година и половина, съобщиха още за "Труд" запознати.