В бюджет 2014 правителството трябва да избере между повече социални разходи и финансова дисциплина

И през следващата година държавният бюджет може да бъде обтегнат докрай. Това означава дефицитът отново да е на тавана от 2% от БВП, подобно на тази година след актуализацията. Макрорамката на бюджет 2014 все още се уточнява. Ако се изготви при дефицит от 2%, ще може да бъде удовлетворено искането на БСП за повече социални разходи. Така обаче България рискува да получи мъмрене от Брюксел, защото страната ни е обещала постепенно да започне да свива дупката в държавните финанси и тя да е 1.8% от БВП догодина. Това беше и огласеното пред седмици число от финансовия министър Петър Чобанов. Според източници на "Капитал Daily" в макрорамката ще е записан дефицт за 2015 г. от 1.5%, а през 2016 - 1.1% от БВП.

Според експерти планирането на максималния възможен дефицит в бюджет 2014 може и да изиграе лоша шега на управляващите и по друга причина - все още икономическото възстановяване е несигурно, т.е. има риск от неизпълнение на приходите, ако те са заложени твърде оптимистично. Очакванията на Министерството на финансите са догодина ръстът на БВП да е 1.8% и номинално да достигне 81.56 млрд. лв.

По тънък лед

Планирането на бюджета при все още слаба икономика е малко като ходене по тънък лед. Още повече че Международният валутен фонд понижи очакванията си за българския БВП в есенната си прогноза. Вместо 1.2% за тази година се залага икономиката да нарасне с едва половин процент. За догодина ревизираната прогноза на международната организация също е по-ниска от тази на правителството. От МВФ очакват 1.6% (ревизията е с 0.7 пункта надолу). Икономисти твърдят, че не трябва да се изключва и още по-песимистичен вариант, при който ръстът е не повече от 1%.

Въпреки това, явно с цел да угоди на исканията за повече разходи, правителството планира да обтегне параметрите на бюджета оптимално. Според "24 часа" в приходната част са предвидени 1.1 млрд. лв. повече. Ако изчислението е правено на база на актуализирания бюджет за тази година, това означава общо 31.4 млрд. лв. постъпления догодина.

Според експерти по публични финанси все още е рано да се правят кардинални заключения, защото не е ясно откъде се очаква да дойдат допълнителните приходи. От увеличаването на максималния осигурителен доход с 200 лв. до 2400 лв. са планирани 100 млн. лв. повече. Допълнителни постъпления може да има и заради готвеното увеличение на минималните осигурителни прагове, както и на минималната работна заплата. Но те едва ли ще стигнат до милиард. Така че засега не е ясно дали управляващите ще разчитат на мерки за увеличаване на събираемостта, на по-висока инфлация и ДДС от внос или на по-силен икономически ръст.

"Принципно няма проблем и дефицитът да е 2%, ако в бюджета има достатъчно буфери, които да поемат евентуални извънредни разходи. Но все още всичко е в сферата на спекулациите", твърди финансист.

Има ли буфери

В търсене на резерви управляващите ще заложат и на свиване на разходите на ведомствата, или поне такива са сигналите засега. "В проектобюджета до този момент сме съкратили разходите за текуща издръжка с приблизително 10%, за да останат средства за други политики", заяви през уикенда премиерът Пламен Орешарски. Вече стана ясно и че финансовият министър Петър Чобанов е изпратил писмо до 49 държавни ведомства с инструкция да изготвят бюджетите си за догодина на база 10% съкращение на числеността на персонала си. Това вероятно ще спести на бюджета около 200 млн. лв. Не е ясно доколко тази мярка ще бъде приложена - след като новината започна да циркулира в общественото пространство, управляващите започнаха да говорят по-меко за съкращенията.
Според в. "24 часа" догодина повече средства ще има за образование - около 100 млн. лв.

Повече за социални разходи

Разходната част в бюджет 2014 пък трябва да набъбне с между 800 млн. и 1.2 млрд. лв. (според различни източници), или малко над 33 млрд. лв., ако сметките са на база актуализирания бюджет за тази година. По-голямата част от увеличението ще отиде в социалната сфера. Миналата седмица социалният министър Хасан Адемов каза, че ръстът на средства там ще е с 650 млн. лв. От тях 370 млн. лв. са предназначени за пенсии. Увеличаването на доходите за старост по швейцарското правило догодина ще струва 120 млн. лв. от 1 юли. Ако увеличението е от април, както иска БСП, ще са нужни още пари.

Още 45 млн. лв. ще трябват за замразяването на възрастта и стажа за пенсиониране. С между 5 и 12 лв. се планира да се увеличат детските. В момента размерът им е 35 лв. месечно. Един от вариантите, залегнали в бюджета, е освен увеличаване на сумата да се преразгледа и подоходният критерий, като е много вероятно право на детски да получат семейства с доход от 500 лв. на човек, пише "24 часа". Може да има и индексиране на бюджетните заплати с 10-12%.