В Художествената галерия в Стара Загора на 17 октомври ще бъде открита изложбата "Златю Бояджиев и Бараците"-посветена на приятелството му с Васил Бараков и Давид Перец, тримата известни като Бараците.

От 17 октомври до 15 ноември в Художествената галерия в Стара Загора ще бъде представена изложбата "Златю Бояджиев и Бараците", с която се отбелязва 110 години от рождението на именития български художник.
Изложбата представя 130 известни творби на художника от различни негови периоди.
Изложбата е организирана от Софийска градска художествена галерия, Градска художествена галерия – Пловдив и Художествена галерия - Стара Загора. Платната са предоставени от 15 галерии в страната.
Изложбата се състои от две части – първата включва емблематични творби на Златю Бояджиев от различни периоди, а втората е посветена на приятелството му с Васил Бараков и Давид Перец, тримата известни като Бараците, и проследява както общия им път в изкуството, така и индивидуалното развитие на всеки от тях.
Златю Бояджиев нарисува стотици композиции, портрети и пейзажи в своя творчески път, белязан от един водораздел– парализата, който предопределя неговата биография на художник. Така творчеството му се разделя на два периода. Първият се характеризира с класически маниер при композирането, а в живописното изграждане се усеща влияние от импресионистите, от ренесансови майстори и старите икони, но темите винаги са обвързани с българската природа, с малкия град и село, с живота в тях.
При втория период, когато започва да живописва с лявата ръка, стилът на твореца се променя коренно по посока на образността, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност и мазки. Творбите му придобиват подчертана експресия и драматизъм. Някои от тях привличат със своята сюжетна занимателност, други са изпълнени със странни образи, често криещи в себе си символичен смисъл.
Съдбата среща тримата бъдещи художници в Пловдив, когато правят своите първи стъпки в изкуството. Този път започва от рисуването в развалините на Куршум хан, от фирмата за табели, през Художествената академия и общата квартира в София, за да ги изведе по пътеките на Родопите. Своите художествени средства Бараков, Бояджиев и Перец откриват в тази мека и красива планина, която години наред ги привлича. И ако поколението български пейзажисти преди тях намира красотата в старите къщи, техните дворове и малките улички, то Бараците откриват Родопите за българското изкуство като пластичен и знаков образ. Пейзажът в творчеството на Бояджиев, Бараков и Перец не е просто красива гледка, а е определена творческа нагласа и начин на мислене, подчинени на чисто субективното авторско виждане и усещане.