Най-грубото провинение е одобряването на инвестиционни проекти с липсващи или некачествени екологични оценки Най-грубото провинение е одобряването на инвестиционни проекти с липсващи или некачествени екологични оценки

ЕК заведе дело срещу Българияв съда на ЕС заради екологични нарушения в района на Калиакра. Това е първата от общо 44 наказателни процедури срещу страната ни, която навлиза в съдебна фаза. Четиринадесет от тези процедури са заради неспазване на европейското екологично законодателство.

Наказателната процедура заради Калиакра е от поне шест години, в които ЕК е настоявала България да представи план и да вземе мерки, с които да докаже, че спазва екологичните разпоредби и най-важното – подлага на екологични оценки проекти, които засягат райони, защитени от мрежата "Натура". След одобряването на два огромни ветроенергийни парка – един до Дуранкулашкото езеро и един до Генерал Тошево, през 2012 г. търпението на Брюксел е окончателно изчерпано.

Нагло

Въпреки предупрежденията на еколози, че новите мощности ще увредят значително екосистемите в района, РИОСВ Варна дава положителни становища на поредните два проекта за вятърни паркове в района на Калиакра. След множество жалби на неправителствени организации те са отменени от бившия екоминистър Нона Караджова, но решението й пада в съда след жалба на инвеститора.

Плановете за двата парка са на свързаните компании "Уинд енерджи" и "Уинд Енерджи 3000". Управител и на двете дружества е Любов Лазарова, дъщеря на бившия шеф на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров.

"България е разрешила голям брой икономически дейности в района без подходяща оценка на въздействието върху околната среда. Хиляди вятърни турбини и около 500 други проекта са получили разрешение, без адекватна оценка на въздействието им върху уникалните местообитания и видове в Калиакра, както и върху хилядите птици и прилепи, които прелитат над района всяка година по пътя им към Африка и обратно", се казва в съобщение, разпространено от Европейската комисия в четвъртък.

Закъснелите мерки

"До 100 % от световната популация на най-застрашения вид гъски — червеногушата гъска — прекарва зимните месеци в няколко района в Калиакра и около нея. Не е отчетен кумулативният ефект от разрешените проекти, въпреки че това се изисква по директивите за птиците, за местообитанията и за оценката на въздействието върху околната среда", мотивират от ЕК решението си да заведат дело срещу България.

На този етап не може да се говори за финансови или други санкции, коментира пред "Капитал" Джо Хенън, говорител на ЕК по въпросите на околната среда. Той обясни, че комисията се е надявала да не се стига до съдебна фаза, но липсата на задоволителни мерки в опазването на защитения от "Натура" район на Калиакра е принудила Брюксел да придвижи наказателната процедура напред. Хенън каза още, че страната ни все още има шанс да избегне осъдително решение, ако представи план за действие, който е адекватен за възстановяването и опазването на местността.

Няколко дни преди внасянето на иска срещу България Националният съвет за биологично разнообразие е взел решение да увеличи площта на защитена зона "Калиакра" с 5289 хектара и е одобрил нова защитена зона "Било" (в същия район) с площ 8620 хектара. Това става ясно от съобщение на страницата на МОСВ. "Приетите предложения са във връзка със стартирали наказателни процедури срещу страната ни в сектор защита на природата", пише в съобщението.

"Становището на ЕК е, че съществува недостатъчност на мрежата от защитени зони за птиците в района на Калиакра, както по отношение на прелетния път – Виа Понтика, така и по отношение на опазването на червеногушата гъска, която зимува и се храни в района на езерата около Шабла и Дуранкулак. Комисията посочва също, че с множеството одобрени проекти за ветрогенератори в района на Добруджа, като не е оценен адекватно кумулативният им ефект е нарушено европейското законодателство в областта на защита на природата", посочват още от МОСВ.

Новата защитена зона и увеличението на площта на защитената територия "Калиакра" бяха обещани от министър Искра Михайлова в края на септември тази година. Тя каза още, че ще издаде заповед за забрана на строителството в новата защитена зона, но това не е посочено в съобщението на МОСВ. От министерството не можаха да отговорят има ли такава заповед и какви са режимите в зона "Било", но обещаха да го направят на по-късен етап.