Защо и как медийната батарея на Пеевски и Цветан Василев започна яростна атака срещу президента

Тази история е толкова неприятна, че миризмата й стига дори до хората, които се опитват да стоят максимално далече от развалената българска публичност. В същото време тя е и важна, защото показва дефектите от концентрация на медийна, политическа и икономическа власт в групата около Цветан Василев и Делян Пеевски. Както и механизмите, с които тя се разправя с неудобните й хора, затискайки опитите за обективност и факти с фабрикации и лъжи. 

Кампанията срещу президента Росен Плевнелиев започна в началото на тази седмица и включи всички възможни оръжия за публично компрометиране. В залповия огън от съмнителни факти, недоказани намеци и откровени обиди се включиха не само вестници, телевизии и уебсайтове, но също политици, журналисти и социолози.

Ако за момент се позабършем за малко от калта обаче, истеричността на кампанията дава възможност да се направят няколко важни анализа. Първо, очевидно за Цветан Василев и Делян Пеевски е изключително важно президентът да бъде компрометиран точно в този момент; въпросът е защо? Мръсната атака освен това дава възможност да се види много лесно докъде се простира влиянието на тази група и по какъв механизъм се изпълняват заповедите за медийна екзекуция.

Фабрикуване на компромати

Кампанията срещу президента започна с излъчването на репортаж по близката до Цветан Василев TV7. В него се твърди, че през 2007 г. - две години, преди да стане министър, Росен Плевнелиев е купил къща в Гърция, за която е платил 700 хил. евро "в брой". Новото в тази информация беше единствено твърдението за плащане в брой, както и първоначалното твърдение, че някак си президентът е съгрешил, плащайки значително по-висока цена от данъчната оценка, съответно и по-високи данъци.

Съшитата с бели конци клевета започна да се разплита, макар че за авторите й това е почти без значение. Първо, стана ясно, че твърдението "платил над данъчната оценка" е нелепо - да се обвиняваРосен Плевнелиев, че честно си е платил данъци върху реалната стойност на имотите, само показва морала на критикуващите. Явно те не могат да разберат подобно поведение, просто им е дълбоко чуждо.

Втората част от атаката също се оказа доста съмнителна. Компроматът, че за къщата в Гърция е платено в брой, се базира на превод от нотариалния акт, направен по поръчка на TV7. След като сайтът afera.bg (който естествено няма нищо общо с никой криминален бос, банкер или тв водещ) публикува негово факсимиле, започнаха да валят съмненията. За всеки специалист по гръцки е видно, че в документа има проблеми.

Според университетски преподавател по новогръцка филология (който помоли да не бъде цитиран с името си) в нотариалния акт е записано, че сумата на сделката "бе внесена цялата от купувача и продавачите получиха в брой". Версията на агенция "Аглая 11" (оттам казаха, че стоят зад превода си, въпреки някои спорни тълкувания), на който се опира ТВ7 е "бе изплатена изцяло от купувачи и продавачите получиха в брой". Както се вижда дребната разлика в превода може да има огромно значение. При алтернативния превод Плевнелиев може да е превел парите или кеш, или по банков път и след това те са били платени в брой. Преподавателят, с който се консултирахме, отбелязва нещо много интересно – изразът "в брой" е с правописна грешка, а целият пасаж е написан масово без ударения, които в гръцкия език са задължителни за по-дългите думи. Подобна грешка не се среща в останалите пасажи от показания нотариален акт.

Гръцки юрист, който има и инвестиции в недвижими имоти в България, пък твърди, че въпросният текст категорично не означава, че парите са платени в брой. Според него първо спорният израз може да се отнася за различни видове плащания – с банков превод или например с чек. Юристът твърди още и че законите в Гърция са изключително рестриктивни към разплащането в брой, особено за големи суми, и никой не би рискувал както да плати, така и да получи подобно плащане. Лингвистичният спор около съмнителния документ (самата преводаческа агенция отбелязва, че има липсващи текстове) може да изглежда дребнав, но той показва, че е абсурдно да се правят категорични изводи на негова база. В същото време остава един фундаментален въпрос. Защо Плевнелиев би купил имота на свое име, би го декларирал на пълната му стойност, би платил по-високи данъци и след това би се опитал да прави шашма. Звучи нелогично, но пък логиката не е най-силната страна в разследванията, инспирирани от Николай Бареков, които медиите около Делян Пеевски раздухват на пълна мощност. Внушенията на всички публикации бяха, че Плевнелиев едва ли не е разпорил дюшека, където е събирал пари със съмнителен произход, надиплил ги е в куфарче, метнал го е в багажника на колата и после в Гърция заедно с тримата продавачи на имота са си плюли на пръстите да броят пачки. 

Реалността е, че най-вероятно сегашният президент е превел парите по банков път в Гърция, след което от тях са били изплатени частите на тримата продавачи.

Към сюжета с имота в Гърция беше добавено и още нещо. Водещият от TV7 Николай Бареков показа документи, според които Росен Плевнелиев през 2000 г. е получил сума пари от компания, с която е сключил договор, което представлявало вид рушвет. Доказателството беше касов ордер с имената на сегашния президент, но без подпис от негова страна, че е получил сумата. Всичко това даде основния на Бареков да обясни, че президентът е "не само корумпиран, но и тъп", защото не знаел един рушвет как да вземе, което изглежда, че в средите на телевизионния водещ е много сериозна обида.

Защо сега?

Медийната група около Пеевски и Цветан Василев неведнъж са били използвани за атаки с цел да се компрометира техен конкурент или политик, който заплашва удобното за тях статукво в държавата. Когато на власт беше предишната тройна коалиция, те стреляха с всички оръдия срещу Бойко Борисов и грубо си разчистваха пътя срещу неудобните им хора. Тогава обаче медийната им армия беше доста по-малка - само няколко вестника, от които само един с по-сериозен тираж. През последните четири години медийната империя се разрасна сериозно и сега в нейната орбита обикалят една национална телевизия - TV7, най-тиражните жълти вестници, няколко новинарски сайта. Около тях, макар и по-отдалеч, гравитират и още няколко от "старите" вестници. С нарастването на икономическата мощ на групата по време на управлението на ГЕРБ се увеличи и влиянието й в политиката и съдебната система. Това беше и причината Цветан Василев и Делян Пеевски да се превърнат в много сериозен фактор по време на изборите с аферата с печатницата в Костинброд. Тиражираните обвинения за опит за фалшификация на изборите - по сигнал на депутатката от БСП Мая Манолова и с удобната намеса на прокуратурата, със сигурност са повлияли на резултата (най-вероятно управляващата сега коалиция официално щеше да бъде тройна).

Сегашната атака срещу президента не е първият му челен сблъсък с машината за компрометиране. Държавният глава изпита от първо лице дефектите на българската медийна среда малко след като правителството на ГЕРБ подаде оставка. Тогава, по време на разговорите за съставяне на служебно правителство, дойдоха първите сигнали, че ако излиза извън приемливите за Пеевски и Цветан Василев релси, президентът ще бъде наказван. При сондажите с кандидати за служебни премиери, които видимо нямаше да се съобразяват с техните интереси, се появиха намеци за неговите "офшорки", придружени с текстове за това, че една или друга жена е негова любовница. Пикът на атаката тогава дойде, след като временното правителство обяви, че ще приеме наредба, с която да уреди реда, по който държавните фирми избират с коя банка да работят. Тогава, а и сега, непропорционално голяма част от държавните компании държат парите си в КТБ. Най-видимата и директна част от атаката тогава беше в интервю на Цветан Василев пред австрийския вестник "Дер щандарт", в което банкерът обвини Плевнелиев, че "защитава икономически интереси, а не тези на нацията" (!). Въпреки сериозния натиск тогава служебното правителство прие наредбата, но предстои да се види дали кабинетът на Орешарски ще я изпълни. Оттогава медиите на Пеевски и Цветан Василев намалиха интензивността на атаките, като от време на време вяло намираха повод да кажат, че президентът е продукт я на "Кръга "Капитал", я на Сорос. Сега обаче, когато слабостта на правителството на Орешарски става все по-видима и едни предсрочни избори могат да не останат само хипотеза, нищо чудно стратезите в управляващата коалиция да се притеснени от възможността президентът отново да получи възможност да назначи "свой" кабинет, който макар и за кратко може да повдигне завесата на задкулисието.

Причината сега отново Плевнелиев да бъде на мушката най-вероятно може да се търси и в казуса около това дали Делян Пеевски може да се върне в парламента като депутат. В момента президентът е в позиция да направи ново питане до Конституционния съд, което, ако е формулирано по-точно, може да доведе до по-различен резултат от този преди седмица.

Питането може да се възползва от един проблем, който възникна покрай злополучният избор на Делян Пеевски за председател на ДАНС. За да запази мястото на противоречивия политик в Народното събрание, вместо да гласува оставката му, парламентарното мнозинство отмени избора му за председател на агенцията. Още тогава юристи коментираха, че парламентът не може да отменя свои решения. Противно становище би означавало, че без основание Народното събрание може по всяко време да замени всеки, който е бил назначен например от предходният парламент (членове на регулаторни органи, ВСС, Сметна палата и т.н.) До този момент обаче въпросът дали този акт на парламента не противоречи на конституцията не е поставян пред КС.

Още през юни президентът заяви, че подобно решение на парламента (за отмяна на вече взето решение) противоречи на конституцията. Това става ясно и от решението на КС по делото на Делян Пеевски. В него се цитира изпратеното становище на президента: "Поставя [се] и въпрос за неконституционност на решението на парламента от 19 юли 2013 г. за отмяна на избора, което обаче не е оспорено пред Конституционния съд по надлежния ред, поради което е извън предмета на конституционния контрол."

Ако президентът постави казуса пред КС, а той се произнесе, че решението за отмяна на избора на Делян Пеевски е противоконституционно, държавата ще се върне в средата на юни – той ще е законно избран председател на ДАНС. Тогава Пеевски ще трябва да подаде оставка, което автоматично означава, че той ще трябва да напусне и парламента. Разбира се, съществува и още една хипотеза – той да откаже да подаде оставка и да остане председател на ДАНС, което да постави под съмнение избора на Владимир Писанчев за поста. При всички положения казусът отново ще бъде на дневен ред, което със сигурност - видно и от атаката сега, изнервя медийната група, близка до КТБ.

Разбира се, обяснението защо Плевнелиев отново е мишена може да се търси и в друга посока. В момента президентството е единственото място в държавата, което е истинска опозиция на сегашната конфигурация във властта и оплетените около нея интереси. Зависимостите на ДПС, БСП и "Атака" са по-скоро ясни. Положението на ГЕРБ е малко по-особено, но предвид топлите отношения между партията и групата около Василев и Пеевски, докато Борисов беше на власт, както и липсата на особено сериозна критика сега, вероятно не всички мостове са изгорени. Така президентът в момента остава единственият, който не се подчинява на статуквото. Затова вероятно командата е компрометиране. И тя се изпълнява с ресурса на цялата мръсна медийна батарея.

Технология на медийната екзекуция

В историята на медийната машина, която беше изградена около Цветан Василев и Делян Пеевски, това далеч не е първият опит за разправа с хора, които застават срещу интересите на тази група. Никога досега обаче кампанията не е била толкова истерична и масова. Тя мобилизира всички медии, които гравитират около КТБ и депутата от ДПС, но този път в нея се включиха също политици и хора, които биват представяни като "анализатори".

Кампанията срещу Плевнелиев беше проведена така, че да няма нито един ден без публикация по всеки канал в групата. Според данните на Perceptica, която е агенция за медийни анализи, специализираща в мониторинг, измерване и анализ на социални и традиционни медии (вижте графиката), само през тази седмица има 112 негативни публикации срещу президента. Схемата, по която сработи цялата пропагандна машина, беше следната: обикновено се избира по една медия на ден, която да е водеща и да даде тон на останалите, които да преповторят посланието. Например, след като TV7 започна атаката, създадената от нея "новина" беше подета и усилена първо от онлайн медиите на групата (vsekiden.com, blitz.bg, cross.bg, inews.bg и др.), след това повтаряна цял ден в новинарските емисии на телевизията, а на следващия ден и от вестниците. Докато мастилото по хартиените издания още не беше изсъхнало, застъпваше отново сутрешният блок на телевизията.

В кампанията този път се включиха и политици. Освен Николай Бареков като острие на атаката срещу президента този път застана и Мария Капон. С поддържаща роля в нея участваха и хора като социолога Кънчо Стойчев, журналисти като Петьо Блъсков и (с епизодична поява), Тошо Тошев. Сред интересните моменти в кампанията беше, че сега в нея участваха и "24 часа" и "Труд", които доскоро само пасивно подкрепяха Пеевски и Цветан Василев, като пишеха за тях само в краен случай. Още на втория ден публикуваха абсолютно идентични текстове на двата сайта.