България трябва да поеме ангажимент към толкова хора, на колкото може да осигури човешки условия за живот, смята Бойко Ноев

На фона на продължаващата и задълбочаващата се политическа, парламентарна, икономическа и социална криза (по думите на президента Плевнелиев) пред очите ни бързо се развива и криза с чужденците, търсещи закрила на територията на България. Наричаме я за по-просто "бежанска криза" и я свързваме главно със Сирия, но това не е съвсем така. Хората, които продължават да преминават незаконно границата ни с Турция, са проява на нова и опасна за нас тенденция на промяната на имиграционните потоци към Европа. Вярно, България не е единствената потърпевша страна, но след построяването на стената и прекратяването на нелегалното пресичане на гръцко-турската граница страната ни постепенно се превръща в основна сухопътна дестинация на имигрантските потоци от Азия и Африка. Само половината от търсещите закрила у нас са със сирийски произход, предполагаеми жертви на конфликта там. 

Бежанската криза се наслагва върху другите кризисни прояви и допълнително разклаща стабилността на държавата. Зараждат се нови дълбочинни социални и политически разделения, потенциална база за радикален национализъм. Пред очите ни се създават условия за ново прекрояване на политическата карта на страната, далеч от традиционното ляво-дясно. Една нова, доминирана от краен национализъм структура на властта може да ни люшне в непредвидима и опаса посока. Това, а не единици промъкнали се възможни терористи, е фундаменталната заплаха за националната сигурност на България днес.

За съжаление политическите формации и властите изглежда продължават да подценяват тези обстоятелства. Наистина, днес едни крайни сценарии изглеждат все още хипотетични, но сериозният политик е длъжен да посрещне рисковете още отдалеч, в техния зародиш, за да сведе до възможния минимум заплахите за народа и страната си.

Как обаче изглежда днес спектърът от позиции, изразени от актуалните политически фактори у нас. 

В единия край се позиционира президентът Плевнелиев, комисарят Кристалина Георгиева и гравитиращи идейно около тях дейци, които казват, че няма особен проблем, настояват България да бъде отворена и да продължи неограничено да приема търсещи закрила у нас чужденци, да оказва нарастващо гостоприемство, да ги интегрира и да им осигури работа, социални грижи и пр. Сред аргументите е и това, че България трябвало да реагира като истинска европейска държава. Това е безотговорен и опасен за днешното състояние нашето общество подход. Що се отнася до "истински" европейски държави, които имат възможност на избор и при това са много по-богати, те предлагат контролирано да приемат от порядъка на няколкостотин бежанци. И това не е случайно. Това са отговорни държави, които поемат толкова бежанци, на колкото могат да осигурят нормални условия за живот и перспективи за интеграция.Тезата, че решение на днешния български проблем ще дойде от Европейския съюз и от някаква външна солидарност, не е вярна. Радикални общоевропейски решения на проблемите на имиграцията скоро няма да има, а когато след десетилетия, ако въобще станат реалност, България ще е не само най-бедната държава в ЕС, но и имигрантското гето на ЕС. И нека да е ясно на всички, които представят в розово европейското ни бъдеще, че за Шенген в частност проблемът с бежанците затвори вратата окончателно. Според мен - за добро.

На другия край на спектъра са парламентарно представени и непредставени националистически формации, за които развиващата се драма е добре дошла. Някои от тях са в изгодна позиция и поради това, че контролират напълно продължителността на живота на парламента и оттам - на правителството. В момента, в който електоралната им подкрепа удовлетвори политическите им амбиции, никой не може да ги спре, ако пожелаят да предизвикат предсрочни избори. Често техният изказ днес е краен и отблъскващ за по-широката публика. Но това не трябва да успокоява, защото те са доказали, че могат лесно да се настройват към ухото на избирателя.

Между тези две крайности в спектъра от позиции днес виждаме безпомощността на днешното парламентарно политическо представителство. Вкопчени в тактически битки, в битки за личностно оцеляване, политическите лидери на основните партии изглеждат слепи и глухи за надигащата се опасност. Каква е позицията им по бежанската криза, какви решения предлагат - президентът да бил свикал Консултативен съвет и да били там обсъждали. Хвърлянето на горещия картоф към президента, повикът "бой по президента" не е просто дребна тактика в продължаващата схватка между него и управляващите. На всички вече е известно, че Плевнелиев лично и президентската институция, която той за съжаление продължава да не може да напълни със съдържание, нямат капацитета да произведат каквото и да е предложение за решение в областта на сигурността, камо ли за бежанската криза. И друго - влизайки в непремерен конфликт с управляващите и взимайки страна, Плевнелиев делегитимира институцията като висш арбитър и медиатор при сложни кризи. Именно поради това оправданието с "несвикване на Консултативен съвет" е бягство от отговорност, което не прилича на партии с традиционно и стабилно присъствие на политическата сцена. Това бягство от отговорност ще се върне като бумеранг към трите най-големи партии в парламента и всички те ще загубят електорат.

При липсата на ясна политическа позиция на основните парламентарни партии правителството остава заложник на неизвестността. Всяка седмица вотове на недоверие, улични протести до дупка, свързване на двата края и напрежение по бюджета - най-важната текуща задача на правителството, миньори под земята и всичко останало, което ни тревожи от първите страници на вестниците. Правителството освен държавен орган е и съвкупност от индивиди, които имат ограничени физически възможности да решат сами всички проблеми на държавата. Да не говорим, че при липсата на достатъчна политическа сплотеност, поради начина на формиране на кабинета, досега станахме свидетели на противоположни сигнали от отделни негови членове. Да, правителството не е силно, да, мнозина имат основание да искат неговата оставка, но в разразяващата се криза по-нататъшното му клатене е крайно недалновидно поне в близките месеци. 

За правителството справянето с бежанската криза е най-сериозният тест, повече от всеки друг проблем в момента. Ако овладее ситуацията и успокои хората, то би имало шансове за по-дълъг живот. И нека членовете на кабинета воглаве с министър-председателя ясно си дадат сметката, че кризата с бежанците не е "криза на Йовчев".

В момента официалните лица, които се занимават с бежанския въпрос, заявяват, че "сме в криза". Пунктовете за приемане на чужденци, търсещи закрила, са препълнени. Потокът постепенно се засилва и месечно на първо време се очакват по около 3000 нови нарушители на границата. Никой не знае колко това ще продължи, как ще ескалира, надяваме се на някакво чудо, като отговорните лица, на които това им е работата, признават, че няма оценка за риска и последствията от него. 

Ситуацията постепенно излиза извън контрол. Според мен в днешната ситуация все още има възможност да се спре влакът преди пропастта. Първо, незабавно предприемане на радикални мерки за спиране на нерегламентираното преминаване на границата. Спиране на преминаването, а не "пренасочване" на потока към други участъци на границата, както неподходящо се изказаха от МВР. Това може да стане единствено с изграждането на физически прегради по границата с Турция - на първо време по най-уязвимите направления. Дали това ще се нарича "стена" или нещо друго, не е толкова важно. Важно е България да изпрати силен, също така превантивен сигнал към десетките хиляди потенциални бежанци от Азия и Африка и свързания с тях каналджийски бизнес, че свободното нарушаване на границата вече е прекратено. Аз съм дълбоко убеден - като се отчита засилването на нестабилността в широкия район между Пакистан и Африка, - че един ден между България и Турция ще има максимално осигурена "стена", и то не само по достъпните направления, а по цялата граница.

На второ място, трябва да се овладее по най-съчувствен начин драмата на вече пристигналите у нас хора, търсещи закрила. Да, България трябва да им предостави качество на живот, каквото имат други наши граждани. Да, светът ще види, че бежанците живеят зле, но зле живеят и хиляди български граждани без разлика на пол, произход и религия. И за това мнозина търсят по-добър живот в по-широките граници на Съюза и извън него.

След като потокът бъде овладян и положението в страната се стабилизира, след като се направят ясни разчети каква да бъде политиката ни по приемане на чужденци и какви биха били възможностите ни, тогава можем по-спокойно и организирано да посрещаме хората, търсещи закрила и да им я осигуряваме. Такава хора ние няма да посрещаме на браздата и из храсталаците по границата, а по законно определените за това места. Както става в хубавите части на Европа, нали?

Отношението към чужденците, които търсят закрила, трябва да се възприема на първо място като отговорност. Да приемаш и да помагаш на хора в нужда е голяма отговорност, което някои у нас изглежда забравят. Отговорно - означава да поемаш ангажименти към толкова хора, на колкото можеш да осигуриш човешки условия за живот. Политическите сили и правителството трябва да проявяват тази отговорност и да не се страхуват, че някой ще ги укори, че не сме приели всички нуждаещи се по света.

В понеделник се очаква правителството да проведе специално заседание по проблема с бежанците. Това е добър сигнал сам по себе си. Добре е, че вече си пробива път, макар и плахо, признатата необходимост от прегради по границата и спиране на нелегалния поток. Предлагам като първа точка в решенията на това заседание да се впише: "... възлага на министър-председателя да поиска спешно свикване на специално заседание на парламента по въпроса за бежанската криза, на което да информира народните представители за текущата обстановка, да изложи план за действие и да поиска подкрепа за него". А какъв да бъде планът - мисля, че здравият разум би трябвало вече да го е написал.