Преди 14 години нивото на „В” групите беше много по-високо, смята новият треньор на Евроколеж

Марчо Дафчев е роден на 12 май 1978 г. в Пловдив. Играе футбол в школата на Марица, а първият му клуб е Сокол 94 (Марково). През 1998 г. преминава в Локо (Сф), където се превръща в един от лидерите на отбора. През 2001 г. преминава в ЦСКА, а година по-късно отива в гръцкия Патрайкос. През следващата година отново се завръща в Пловдив с екипа на Ботев. От 2004 до 2008 г. Отново играе в Локо (Сф), след което следва трансфер в Нефтчи (Баку). Поредното му завръщане в Надежда е през 2009 г., оставайки в клуба до юни 2013 г. Дафчев има и един мач за националния отбор през 2005. Сега той даде първото си интервю като треньор на третодивизионния Евроколеж.

- Здравей Марчо, от месец си начело на Евроколеж. Лесно ли прие това ново за теб предизвикателство - треньорството?

- Лесно.. не мислех много. Гриша Иванов ми се обади и ми предложи да стана старши треньор. Говорихме много за целите и идеите на ръководството на отбора. Освен това бях решил да продължа с треньорството след футболната си кариера. И така приех този шанс с удоволствие.

- В отбора има много млади момчета, лесно ли се работи с такива играчи?

- Трудна е треньорската професия....Съвсем по друг начин си го представях, когато бях футболист. Не е лесно да работиш с група от хора. Трябва да се стремиш към всеки да имаш идивидуален подход. Играчите са с различни характери - на някой им липсва дисциплина, на други характер и самочувствие, трети нямат спортна злоба. Трябва да го променим. Радващото е, че момчетата се стараят да изпълняват в тренировките моите изисквания. На моменти забравят какво се прави в дадени ситуации, но за това сме ние да им го напомняме. Целта ми е да изградя собствен стил на игра на Евроколеж. Има доста работа и се надявам да развия своите виждания за отбора.

- Вижда се промяна в отбора...

- Не знам да ли е така. Виждам, че момчетата започнаха да си вярват повече. Стремят се да играят правилно. Добре е, че и програмата беше балансирана – леки с трудни мачове. Искам да ги накарам да вярват, че всяка среща може да се спечели. Въпросът е да го осъзнаят. Ще се стремя да им предам повечето неща, в които вярвам и съм научил във футбола…тогава ще се види една друга игра. Другото, което искам, е футболистите да показват, че са ангажирани с играта и да го показват на тренировките и в мачовете.

- Дълго време си играл голям футбол у нас и в чужбина, как определяш нивото на В група?

- Преди повече от 14 години започнах футболната си кариера от тази група. Има доста голяма разлика. Преди нивото беше много по-високо играеха много опитни футболисти и за младите беше трудно да пробият. Радостното е сега, че играят много млади играчи. Отборите са с изравнени сили, което спомага за израстването на един играч. Така той ще може да бъде забелязан от по-добрите в по-горните групи. В Евроколеж въпреки, че сме трети ешалон условията са много добри за футболистите и те трябва да го осъзнаят. Гледам и мачовете на старшата ни възраст. Виждам момчета, които могат да станат големи футболисти. Но е въпрос на шанс, характер и т.н. Който работи и показва добра игра, ще може да се доказва и в мъжкия състав на Евроколеж.