Телекомите ще са следващите най-големи медии

Най-доброто от печата

23-10-2013, 06:49

Снимка:

Велко Ангелов

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Телеком секторът е "динамитът" на българския пазар по сливания и придобивания тази година

Телекомите ще се превърнат в следващите големи медии и както вече виждаме, активно ще търсят да придобият дигитални медийни групи, за да осигурят съдържанието, което все повече от потребителите на мобилни услуги търсят. Това заяви Стилян Шишков, основател и главен изпълнителен директор на българската дигитална медийна група Sportal Media Group по време на осмата годишна конференция за сливания и придобивания, организирана от "Капитал" и Entrea Capital, в партньорство с Raiffeisen Investment, Schonherr и Deloitte. По думите на Шишков показателен пример за тази тенденция са сделките на British Telecom в Англия със спортни дигитални медии, с който операторът вече е голям конкурент на медийната група Sky на острова. 

Според Шишков предвид огромния брой хора, които вече имат телефон в джоба си и го използват все повече и повече да се информират, нормално е големите телекоми да започнат да изкупуват все повече доставчици на дигитално съдържание – както спорт, така и други. По думите му самата Sportal Media Group активно се оглежда както за консолидация на местно и регионално ниво, така и за потенциални партньорства със стратегически играчи. "Освен в България, държим най-големия спортен сайт в Сърбия, а вече влязохме и в Русия", каза той. "Да, разглеждаме потенциални обекти за консолидация и на нашия пазар, но от доста време сме и навън", обясни още Шишков и допълни, че 2014 г. ще е интересна както за сектора на дигиталните медии като цяло, така и за Sportal Media Group в частност.

Мястото на алтернтивните телекоми

Тази година вече беше белязана от няколко ключови телеком и медия сделки.Те показаха, че големи стратегически партньорства са възможни за постигането на синергии, пример за което е сделката за "Нетинфо.БГ" и "Дарик нюз" с "Нова броудкастинг груп".

Влизането на Telenor на българския телеком пазар пък ще увеличи още конкуренцията. Това обаче не означава, че наличието на трима силни телеком играча ще попречи на алтернативните телекоми да потърсят своята ниша. Пример за това е преориентацията на "Макс телеком" към предлагането на новопоколение телеком услуги от типа LTE.

"Ние няма да се конкурираме с 2G и 3G доставчиците, защото LTE ще предложи една изключителна услуга по отношение на мобилния интернет и пренос на данни", каза Даниел Купсин, който придоби "Макс телеком" тази пролет. Той поясни, че вече е вложил около 30 млн. евро в инфраструктурата на компанията и в дистрибуцията. И допълни, че се надява съвсем скоро "Макс телеком" да пусне новите си услуги.

"Секторът телеком, медии и телекомуникации (ТМТ) беше експлозива - динамита на пазара на сливания и придобивания през 2013 г. Имаме пълно право да си мислим че и следващата година ще продължи. Очаквам сделки както при алтернативените телекоми, така и при технологиите, дигиталните медии, а защо не и в сектора на цифровизацията", посочи от своя страна и Юлиян Гиков, управляващ партньор на Raiffeisen investment за България. По думите му сектора доминираше както по брой сключени сделки, така и като обща стойност – 9 сделки за над 850 млн. евро, и успя да вземе водачеството като най-атрактивен за сделки сектор от енергийния.

Предизвикателствата пред пазара

Все пак обаче телеком секторът е подложен на силен регулаторен натиск, все по-малки маржове и все по-малки приходи. Съответно решението е пазарна консолидация и разнообразяване на дейностите на телекомите, посочи по време на конференцията Виктор Караджов, директор в Raiffeisen Centrobank. Очаква се планът на Европейската комисия за постепенно намаляване на цените за терминиране в мобилни мрежи (MTR) и на роуминг тарифите да продължи да оказва значителен натиск върху сектора. Конкуренцията между операторите води до сваляне на тарифите, но и до увеличаване на новите абонати, отбеляза Караджов.

По думите му ценовите войни включват въвеждане на неограничени тарифи за разговори от някои оператори. В същото време в някои държави от Централна и Източна Европа пък са въведени специални данъци върху приходите от мобилни услуги – в Унгария например се облагат приходите на телекомите над определена граница с 6%, в Хърватия този данък впоследствие беше премахнат, но в планове на чешкото правителство влиза повишението му от сегашните 19% до 30%, посочи Караджов.

Очаква се, че телекомите в ЕС ще изгубят 2 млрд. евро годишно само от премахването на таксите за входящи повиквания зад граница. През следващите три години спадът в приходите на телекомуникационния бранш ще бъде 3 млрд евро, посочи Караджов. Доминиращи са широколентовите услуги, във FTTH сектора (оптична интернет връзка до дома) се очаква растеж с 25%. Услугите за смартфони са с по-висока стойност и ще носят повече приходи за телекомите. Много сериозен източник на постъпления за мобилните оператори е интелигентното управление на инфраструктурата, която притежават (антени, техника), посочи още Караджов.
 

Справедлива ли е цената за "Глобул"?
Telenor плати 717 млн. евро за "Глобул" и един от интересните въпроси дискутирани по време на осмата конференция по сливания и придобивания бе справедлива ли е тази цена. Илко Стоянов партньор в адвокатско дружество "Андреев, Стоянов и Цекова" в сътрудничество с австрийската правна кантора Schonherr, подчерта че върху цената ефект в имал процесът, по който е била организирана продажбата – а именно като търг с публично наддаване. "Това е като търг от Sotheby’s и хората наддават за него - когато ти си отделил 6-8 месеца в една сделка си склонен да вдигнеш ръка и да оферираш цена, която е близко до максималния ти праг, над който ще се оттеглиш. Така че това гарантира от своя страна по-високата цена на тази сделка", каза Стоянов. От друга страна обаче според него цената отразява и българските реалности особено в сравнение със сделката за БТК година по-рано.
Точно върху това разграничение максимален праг за купувача и минимален праг за продавача наблегна Тодор Тодоров, директор финансово консултиране в Deloitte България, в позицията си по цената за "Глобул". Първият праг е нивото, над което сделката за купувача се обезсмисля, защото не му позволява бързо да постигне търсената от него възвращаемост. Вторият праг пък е, нивото под което продавачът не би паднал, защото иначе ще постигне възвращаемост под това, което бизнеса може да му генерира без да го продава. "Така че със сигурност при сделката за "Глобул" минималният за продавача праг е бил под постигната цена, а максималният за купувача над нея", посочи Тодоров. Deloitte също консултира сделката за "Глобул".