Удължаването на мораториума за продажба на земя на чужденци няма да опази българските ниви, но дава възможност на ГЕРБ, БСП и "Атака" да търсят евтини политически дивиденти

От началото на мандата партиите в 42-рото НС водят спорове за това кой всъщност е спечелил последните парламентарни избори. Отговорът на този въпрос вече е ясен. Партията, която спечели последните парламентарни избори, се нарича "Атака". Нищо, че формално има само 23-ма депутати. Правителството на Пламен Орешарски дойде на власт именно с неоценимата подкрепа на Волен Сидеров и компания. Не друг, а точно "Атака" определя политиката на България по важни теми като отношенията ни с ЕС и бъдещето на земеделската земя.

Така нашенската политическа реалност ни сервира поредния абсурд. Вярно, и в други европейски държави формации, подобни на "Атака", успяват да придобият сериозно влияние. Те обаче го правят едва след като постигнат добри резултати на изборите. Подценяваният от мнозина, но доказал своята мъдрост през вековете български народ отреди скромно присъствие на "Атака" в парламента. И въпреки това именно Сидеров решава какво точно да се случва в България

Първенството на "Атака" в политическия живот у нас бе признато и от двете най-големи партии - ГЕРБ и БСП. Всички депутати от ГЕРБ и по-голямата част от червената ПГ подкрепиха проекта за решение за удължаване до 2020 г. на мораториума за продажба на земя на чужденци, внесен от "Атака". В текста не бе променена дори една запетая.

Да оставим настрана въпроса как така партия, която твърди, че е за "европейско развитие на България", подкрепя инициативи, които са откровено нарушение на ангажиментите ни към ЕС. Лицемерието, което прозира от акта на парламента, е характерно за "Атака", но очевидно е присъщо и на ГЕРБ, и на БСП. И сега всеки чужденец може да регистрира фирма в България и да купува "свещената българка земя", за която уж всички са се загрижили. Режимът у нас е изключително либерален и през годините това е констатирано дори от представители на ЕС. И отношението им към този либерализъм е по-скоро критично. Защото дори след удължаването на мораториума реално няма никаква пречка даже за терористични организации да изкупуват ниви у нас. Да не говорим, че е доста съмнително доколко удължаването на мораториума има реална юридическа стойност. Този акт най-вероятно няма да има никакво реално приложение. Но той дава възможност на политическите партии, които го подкрепиха, да търсят евтини политически дивиденти.

Истинските проблеми на земеделската земя у нас са други. В момента в България има 4 млн. декара пустееща земя. Твърде често плодородните ниви стават собственост на хора със съмнителна репутация, известни още като мутри. 80% от субсидиите от ЕС се получават от около 5% от земевладелците. От влизането ни в ЕС насам нито едно правителство не направи почти нищо, за да реши тези проблеми. А тези правителства бяха доминирани именно от партиите, които подкрепиха удължаването на мораториума.

Ако има нещо хубаво в цялата ситуация, то е фактът, че все пак в българската политика има известна последователност и не всичко е размито. В началото на прехода двете формации, които категорично подкрепяха евроатлантическата ориентация на България, бяха СДС и ДПС. В периода 1997-2001 г., когато ОДС беше на власт, ДПС беше сред най-големите критици на управлението. И въпреки това винаги го подкрепяше по теми, от които зависеше европейската интеграция на България. Сега двете формации, които застанаха категорично против удължаването на мораториума, бяха ДПС и Реформаторският блок, който реално е приемник на синята идея от зората на демокрацията. Добрата новина за всички, които желаят оставката на правителството, е, че очевидно мнозинството на БСП и ДПС не е единно.

Покрай мораториума за земята то се пропука изключително сериозно, което даде още едно основание да се мисли, че правителството най-вероятно няма да изкара мандата си.

Преди време Сидеров се самоопредели като "стайно цвете", което трябва да бъде пазено, защото без него държавата се срива. Малко по-късно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов с ирония нарече Сидеров "фикус". Все повече обаче фикусът се превръща в гюрлюк. Именно с тази диалектна дума земеделските стопани в плодородните земи на Североизточна България наричат плевелите, които трябва да се отстранят, за да е добра реколтата. Плевелът на евтиния популизъм очевидно обхваща целия парламент и дори започва да го задушава.