Деси Бошнакова е доц. д-р по “Връзки с обществеността” в НБУ, блогър, PR практик, издател, автор на истории и мечтател. В блога си търси по-добрата страна на нещата. 

Впуска се смело в смислени каузи и презентира във всички форуми за комуникации. Тя е обсебена от модерните практики в образованието и има отличен нюх за добри книги, които след това превежда и издава, еднакво се пали по организирането на специални събития, TED-лекции, ХаХаХа Импро театър и търсенето на истини за PR-а в поговорки и пословици. Устремила се е към щастието. Ако има нещо, което я увлича повече от науката, това са калинките (във всякакви форми и формати), Сър Кен Робинсън и необикновените истории в търсене на смисъла и щастието. 

Специално за предстоящата регионална конференция на Международната Асоциация за Връзки с обществеността - IPRA, която ще се проведе на 6-ти ноември в София, подгoтвя представянето на най-новия си проект, свързан  с известния PR стратег и медиен съветник Алистър Кембъл, който работи за британския премиер Тони Блеър повече от 10 години – първо като прессекретар, а след това става негов официален говорител и директор по комуникации.

 „Щастлив и депресиран – в стремеж към лично и политическо щастие“ е книга, която изследва щастието от различни гледни точки и е вдъхновена от реч на автора пред студенти от Бирмингамския университет.  В нея Алистър Кембъл се опира на икономически и политически теории, за да намери отговор на въпроса как щастието може да оцелее в очевидно негативната медийна култура, и как щастието може да влияе върху формирането на социалните политики.

1. За първи път книга на Алистър Кембъл излиза на българския пазар. Кое Ви подтикна да изберете заглавие, свързано точно с щастието?

Винаги съм се интересувала от щастието. За мен то е много важно и ако проследите изданията на ROI Communication, ще видите, че това не е първото по темата. В "Бъдещето на успеха" Робърт Б. Рейч говори много по темата, още повече, че напуска поста си на министър, за да може да може да бъде с хората, които обича, защото това го прави щастлив. И в "Елементът" на сър Кен Робинсън се говори за щастието от това да бъдеш себе си. Тази малка на пръв поглед книжка е много дебела. Тя дойде в най-точния момент в моя живот, както е дошла в най-точния момент за автора. В крайна сметка за какво се борим, ако пропускаме щастието. А много често седи притихнало до нас, и ние го подминаваме. А не трябва. 

2. Как мислите, че ще се възприеме книгата от широката аудитория?

За широката аудитория ми е трудно да кажа. Според мен тази книга се изживява с отворено съзнание и най-вече с желание да разбереш себе си. Защото щастието не е в притежаването, а в изживяването. Не можеш да си купиш щастие. Можеш да го изживееш. Тази книга трябва да се изживее. И който успее, ще е по-близо до собственото си разбиране за щастието. 

3. Каква роля има участието на автора в предстоящата конференция на IPRA за българския бизнес и PR специалисти?

Надявам се първо да окаже влияние върху политиците. Иска ми се и у нас най-накрая някой да си даде сметка, че политиката има една основна цел - да създаде условия хората да бъдат щастливи. Искам да измерваме Брутното национално щастие и да вървим напред. 

Със сигурност PR специалистите има много какво да "откраднат" от опита на Алистър Кембъл. Все той е "Щастлив и депресиран" и замесен в три успешни изборни кампании и в много смислени благотворителни каузи. И както казва и в книгата - да даваш е нещо, което те прави изключително щастлив. А ние трябва да се научим да даваме повече. 

4. Има ли връзка между щастливите клиенти и успешната комуникация?

Разбира се. Но е добре да уточним нещо - много често бъркаме доволните клиенти със щастливи клиенти. Доволството не е равно на щастие. Щастливите клиенти имат щастливи служители, щастливи потребители, щастливи партньори. Заразно е. И пожелавам на всички повече щастливи клиенти, което ще означава и повече щастливи кампании. 

5. Какво ни липсва в дигитално отношение и къде да търсим силата на интелигентната комуникация?

Липсва ни възпитание и уважение към другия. Много често излизваме лоши думи, без да се замислим дали не може да кажем същото без да обидим хората. Убедена съм, че можем. А интелигентната комуникация се случва между интелигентни хора - все едно дали е онлайн или офлайн. Интелигентността не изчезва при преминаването от една в другата реалност, както и простотията. 

6. В крайна сметка кое Ви прави щастлива?

Това е другата причина толкова да харесам книгата на Алистър Кембъл. На едно и също мнение сме по отношение на смисъла на това какво е щастие. Аз винаги съм вярвала, че щастието се крие в личното удовлетворение, в истинското семейство, в истинските приятели и смислените дела. Това ме прави щастлива и отстоявам с всички сили правото си да бъда щастлива. То зависи от мен.