Милионерите ни по-богати

Най-доброто от печата

25-10-2013, 06:46

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

27 от Добрич и Стара Загора в клуба на най-заможните

Милионерите ни са станали още по-богати за година. 248 българи са обявили, че са изкарали над 1 млн. лева през 2012 г. Това става ясно от данъчните им декларации, подадени до 30 април 2013 г. Броят на богаташите се запазва почти без промяна, но общата сума на декларираните от тях доходи се увеличава със 17,4%, съобщи шефът на Националната агенция по приходите Бойко Атанасов в интервю за "Стандарт". През 2011 г. милионерите са били 254. Но парите, които са изкарали най-богатите през следващата 2012 г., са с близо 90 млн. лева повече - общо 587 млн. лева, уточни Атанасов. 111 от тазгодишните милионери са с постоянен адрес в столицата. 30 живеят във Варна. Любопитен факт е, че другите големи градове - Пловдив и Бургас, не могат да се похвалят с жители, които изкарват шестцифрени суми. 16 от най-заможните са от Добрич и 11 - от Стара Загора. Вероятно става дума за хора, които печелят от зърно, коментираха анализатори.


Как върви събирането на приходите в хазната, какви промени се готвят в данъчните правила и разплати ли държавата задържания ДДС, попитахме изпълнителния директор на Националната агенция за приходи /НАП/ Бойко Атанасов.

- Какви са събраните досега приходи от НАП и какви са прогнозите до края на годината?
- Към средата на октомври НАП е събрала общо 10,4 млрд. лева данъци и осигурителни вноски. През тази година върху приходите влияеха много извънредни фактори. Освен политическите трусове, имаше и промени в данъчната политика. Например бюджетните предприятия вече не плащат данък върху доходите по сметките на НАП. Единната сметка измести във времето постъпленията от корпоративните налози и данъците върху доходите. Отчитайки тези ефекти, бих казал, че събирамостта спрямо миналата година е с около 490 млн. лв. по-добра, независимо от нетния спад на приходите. По-важният стратегически въпрос обаче е дали ще пълним бюджета с репресивни методи, или ще изберем подход към насърчаване на доброволното плащане и доверието в системата. Последното ми се струва по-разумно. 

- Как вървят месечните постъпления от ДДС? Има ли сигнали за раздвижване на икономиката?
- Все още няма сигнали за раздвижване на икономиката, а истината е, че приходите в бюджета най-силно зависят от макропоказателите. При ДДС отчитаме изпълнение с около 100 млн. повече спрямо м. г., но планът е изключително напрегнат. Добрата новина за бизнеса е, че салдото на т.нар. задържан ДДС е сведен на практика до нула. Тоест върнат е целият поискан ДДС с изключение на този, за който има данни за злоупотреби и опити за източване. 

- Тази година фирмите имат по-голяма свобода при декларирането на авансовите корпоративни данъци. Това води ли до отлагане на приходи?
- Да. Не само корпоративните данъци са отложени, но и осигурителните вноски и данък върху доходите. Финансовият ефект е за около 110 млн., част от които ще постъпят в бюджета догодина.  

- Каква е истината за постоянно повтаряните 2 млн. здравно неосигурени българи и за приходите от здравни вноски?
- Освен приходна здравната система има и разходна част, както и определени нива на недоверие, които са по-същественият й проблем. Първо, предвидените в бюджета за 2013 г. приходи от здравни вноски ще бъдат преизпълнени. Ще съберем исканите над 1,5 млрд. лв. За двата милиона неосигурени извършихме задълбочен анализ, който показа, че всъщност става дума за четири групи. В първата са емигранти, които трайно са в чужбина. Във втората - хора, които знаят задълженията си, но не могат да плащат здравни вноски. На трето място са тези, които не познават закона. И около 250 000, които знаят, че трябва да се осигуряват, имат доход, но не изпълняват задължението си. Тоест над 1,7 млн. от тези 2 милиона всъщност не са реални длъжници към здравната система. Например безработните, които не получават обезщетение, също дължат здравни вноски. Тоест хора с 0 лв. доход са длъжни да се осигуряват здравно. Около 50 млн. от приходите от здравни вноски за 9-те месеца на годината са внесени от безработни и студенти - хора без доходи. Освен това трябва дебело да подчертая, че НАП отговаря за събирането на над 13 млрд. годишно - данъци, осигурителни вноски, включително глоби, налагани от над 60 държавни органи. Да се фокусираме върху събирането на 1000 лв. принудително (36 вноски по 16,80 месечно) означава да похарчим приблизително толкова, колкото ще съберем. Накратко казано, влагаме цялото необходимо старание в събирането на здравните вноски. 

- При подаване на годишните данъчни декларации на физическите лица колко души са обявили доходи над 1 млн. лв. за м. г.?
- Броят на хората се запазва почти непроменен, но общата сума на декларираните от тях доходи се увеличава със 17,4%. Данните сочат, че през тази година доходи над 1 млн. са декларирали 248 души, докато през същия период на м. г. те са били 254. В същото време общата сума от декларираните доходи за 2012 г. е с близо 90 млн. повече от 2011 г. През 2013 г. хората с доходи над 1 млн. са декларирали общо 587 млн. лв. приходи от 2012 г. Близо половината от "милионерите" от тази година, или 111 души, са с постоянен адрес в столицата, следва ги Варна - 30, Добрич - 16 и Стара Загора - 11.

- От 2014 г. ще бъде въведен нов режим за контрол над рискови стоки - проверки от мобилни групи и проследяване на доставките с GPS. Ще разкриете ли подробности?
- Контрол ще има по всички пунктове по границите с Гърция и Румъния, но и във вътрешността на страната с мобилни групи. Идеята е НАП да следи как се движат стоките, дали се продават на територията на България, изнасят ли се за трети страни и дали всички транзакции се отразяват в счетоводните документи. Ще следим и за стоките, които напускат страната. Един от централните въпроси за ДДС злоупотребите е фиктивният износ към Румъния и Гърция, особено практиката камиони, уж натоварени със селскостопанска продукция, да напускат страната, за което се иска възстановяване на ДДС. Тоест освен по-сериозен контрол върху внасянето на ДДС за рискови стоки с произход от Гърция и Румъния, звеното ще следи и за фиктивни доставки от България към съседните страни. Допълнителен ефект е нормализирането на конкурентната среда за БГ производители на селскостопанска продукция. Очакванията са за подобряване на събираемостта основно от ДДС и корпоративни данъци за над 100 млн. лв. Списъкът с рискови стоки ще е динамичен, в него ще се добавят или отпадат определени категории със заповед на финансовия министър. Типично с най-висок данъчен риск са горива, захар, месо, плодове и зеленчуци, но винаги може да се направи актуализация, особено ако има промяна в поведението на доставчиците. Дори без да имаме официално създадено звено за фискален контрол и в момента по границите има служители на НАП. Тази проста мярка рязко промени в положителна посока досегашната безконтролна търговия с плодове и зеленчуци с произход Гърция и Румъния.

- Какви други мерки за повишаване на приходите ще предприемете? 
- Приоритетите в контрола са основно три. Първо и най-важно е цялостен преглед и анализ на процесите за селекция и извършване на проверки и ревизии. Имаме отлични писмени правила и сериозни проблеми при прилагането им. На второ място, контролът трябва да е на база на анализ на риска. Очевидно е, че за над 1,5 млн. данъкоплатци трябва да се прилага извадков подход. Идеята на екипа ми е секторите, които ще бъдат ревизирани, преди това да бъдат старателно проучени, да се очертаят най-честите проблеми и едва тогава да се действа. Т.е. системна, а не стихийна работа. И трето, но не по-малко важно - партньорски подход. Няма нужда да се убива бизнесът с ревизии, когато е напълно постижимо да се уведоми веднага собственикът, че има рискови доставки, за които ще бъде отказано ползването на ДДС кредит. Няма нужда да чакаме 5 години и да начислим огромни лихви, когато и сега в компютърните системи ясно се вижда рисково поведение. Нека не забравяме, че контролът и санкциите не могат да заместят доверието и доброволното спазване на правилата. Насила приходна част на бюджета се прави много скъпо и трудно. 

- НАП иска достъп до кредитния регистър към БНБ. Как това ще помогне в работата ви?
- Има хиляди данъчни субекти, които обслужват кредити, но нямат официални източници на доходи. Не би трябвало някой, който съвестно декларира и си плаща данъците, да има проблем с това, че НАП знае и кредитната му история. Добросъвестните няма защо да се притесняват. Но когато с 0 лв. доход с години се обслужват петцифрени погасителни вноски, е редно да се потърси обяснение. Тепърва ще водим разговори за промяна в закона.

- Редица фирми изразиха критика към единната сметка за плащане на данъците. Ще се разрешат ли проблемите?
- Най-напред да уточним, че при множество задължения ще се плащат най-напред главниците, а после лихвите, т.е промяната е в полза на задължените лица. А иначе - всяко нововъведение се приема критично в началото. Имаше трудности и при внедряването на единната сметка, но ако не беше направено, щяхме да продължаваме да преливаме неточни данни и проблемите щяха пак да съществуват, но без да са видими. Единната сметка е добра идея, дори Европейската комисия го потвърди. Промените, които сега правим, не са само в изменение на поредността за плащане лихва - главница. Не по-малко важен въпрос е опростяването на процедурите за разсрочване на закъснели плащания. Увеличават се и сумите, и сроковете за разсрочване, значително се облекчават условията, на които трябва да отговарят данъчните субекти, за да ползват този механизъм. Това е работещ инструмент за фирми в затруднение, още повече че сумите, за които има издадено разрешение за отсрочване или разсрочване, не участват в механизма на единната сметка. Освен законодателните промени постоянно работим за оптимизиране на механизма на единната сметка - преди месец пуснахме нова услуга за уведомяване на клиентите по е-пощата за движения по техните сметки. 

- Бяха въведени по-стриктни правила за връщане на ДДС. Какъв е размерът на невъзстановеното ДДС в момента?
- ДДС в процедура по възстановяване с ревизия в момента е около 240 млн. лв. При над 230 000 регистрирани лица и при средногодишно възстановяване от НАП на над 6 млрд. лв. ДДС, тази величина е дори под обичайния минимум на т. нар. задържано ДДС, който обикновено е над 300 млн. Проблемът с лихвите за забава вече е решен в значителна степен.